Мит ли е вродената емпатия при жените?

Когато жените постигат велики неща, погрешно се счита, че „не жените извършват тези велики действия, а мъже в поли!“, пише философката Мери Астел през 1705 г. Дори кралица Елизабет I веднъж заявява, че ще управлява страната като крал, въпреки че има тялото на „слаба жена“.

Макар тези примери да са от миналото, фините полови предразсъдъци относно това какво означава да бъдеш успешен и влиятелен човек продължават да съществуват.

В обществото все още битува нагласата да приписва емпатията предимно на жените, докато доминантното присъствие и решителността се считат за типично мъжки черти. Това води до двоен стандарт – при напълно идентично поведение мъжът бива определян като уверен, докато жената често е възприемана като агресивна.

(Не съвсем) гневен манифест на една феминистка-геймър

Една особено показателна черта, която често се разглежда през тази призма, е емпатията. Смята се, че жените са естествено състрадателни, докато мъжете, които проявяват емпатия, често се приемат като слаби.

Но защо е така? Наистина ли жените са по-емпатични по природа, или обществото, възпитанието и социалните норми ги превръщат в такива?

Подобни полови стереотипи оказват осезаемо влияние върху възпитанието, работната атмосфера и лидерските модели. По-малко забележимо е обаче колко рано се зараждат тези предразсъдъци и как те формират нашите нагласи, поставяйки строги рамки на поведението, което изискваме от околните, пише BBC.

Хормоните зад емпатията

Емпатията обхваща способността да разбираме чуждите мисли и чувства, което ни позволява да реагираме адекватно в социална среда. Тя може да бъде разгледана в два аспекта: когнитивна емпатия – умението да разпознаваме емоциите и да приемаме чуждата гледна точка, и афективна или емоционална емпатия, при която реагираме емоционално на преживяванията на другия.

Учените използват различни методи за емпирично измерване на тези способности, включително специализирани въпросници и практически задачи. Резултатите от тези изследвания дълго време сочат една и съща тенденция: жените средно постигат по-високи показатели от мъжете.

Саймън Барън-Коен, клиничен психолог от Кеймбриджкия университет, твърди, че това се дължи на факта, че женският мозък е предимно програмиран за емпатия. Според него това прави жените особено подходящи за роли, свързани с грижа за другите, докато мъжкият мозък е по-скоро насочен към разбирането и изграждането на системи. Съществува широко разпространено схващане, че жените са по-пригодни за професии в сферата на грижите – мнение, което някои проучвания изглежда подкрепят.

Макар социалните фактори да влияят, работата на Барън-Коен предполага, че нивата на хормони в утробата също предопределят социалното развитие. Негово проучване от 2006 г. сред над 200 деца на възраст между 6 и 9 години установява, че нивата на тестостерон в амниотичната течност по време на бременността са в пряка зависимост от представянето на децата при когнитивни тестове за „систематизиране“. Този процес се дефинира като способност за анализ на правила или модели. Всъщност излагането на тестостерон в утробата е по-силен индикатор за резултатите на детето, отколкото самият му пол.

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Подобно изследване от 2007 г. показва, че наличието на фетален тестостерон е в обратна зависимост от резултатите на тестовете за емпатия. „Ясно е, че явления като емпатията или систематизирането са сложна смесица от биология и социални фактори“, заключава Барън-Коен.

Вродена ли е емпатията?

Много други учени, като неврологът Джина Рипън, поставят под съмнение тази хормонална теория.

„Идеята, че всички жени са естествено по-емпатични, е част от устойчивия мит за женския мозък“, казва тя.

Освен това мозъкът на малките деца е изключително чувствителен към външни влияния.

В едно важно международно изследване, което сравнява емпатията в 57 държави, жените показват по-високи резултати в 36 от тях, но в 21 държави резултатите са почти еднакви. Изследователите подчертават, че не могат да определят причинно-следствена връзка.

Макар жените наистина да постигат малко по-високи средни резултати в изследванията на емпатията, разликата в показателите вътре в самите групи по пол е много по-голяма от тази между тях. „Ако погледнете вариацията в резултатите за емпатия сред мъжете и жените, то е огромно“, посочва Рипън.

Често се твърди, че момичетата и жените са по-чувствителни към израженията на околните — ключово умение за емпатията. Резултатите в тази насока обаче са противоречиви, а съвременните изследвания сочат, че това умение не е вродено. Метаанализ, публикуван през 2025 г., разглежда 31 проучвания с 40 отделни експеримента върху това как едномесечни бебета наблюдават лицата на другите, дали плачат, когато околните плачат, и колко бдителни са към хората около тях. При всички тези показатели не се наблюдава разлика между половете в социалната осъзнатост и стремежа към разбиране на чуждите емоции.

Как феминистките движения в Латинска Америка преосмислят AI

Всъщност мащабно генетично изследване на емпатията от 2018 г., обхванало над 46 000 участници, попълнили въпросници и предоставили ДНК проби, предполага, че гените действително влияят на това колко емпатичен е даден човек. Нито един от тези гени обаче не е свързан с пола.

Варун Уориър, асистент по изследвания на нервното развитие в Кеймбриджкия университет и автор на проучването, обяснява, че „тъй като едва една десета от вариацията в степента на емпатия между отделните индивиди се дължи на генетиката, е също толкова важно да разберем и негенетичните фактори“. Това означава, че средата, в която човек израства и живее, неминуемо играе съществена роля.

Социалното изграждане на емпатията

Множество учени твърдят, че жените проявяват по-силно емпатични черти не заради вродени заложби, а защото момичетата биват подтиквани да изразяват емоциите си и да поставят чуждите нужди на преден план още от най-ранна възраст. Те често получават играчки, които развиват умения за грижа и нежност, докато момчетата биват насърчавани да си играят с инструменти и коли.

„Малките момичета биват съветвани да бъдат добри и да не се държат грубо или лошо, така че това постепенно се превръща в част от тяхната същност“, посочва Рипън.

По сходен начин редица изследвания сочат, че властта изкривява емпатията и пречи на хората да я изпитват. В книгата си „Breadwinners“ Мелиса Хогенбом развива тезата, че по-ниските нива на емпатия при мъжете може да са свързани с доминиращата им роля в обществото. Тъй като исторически те са разполагали с повече власт – и продължават да доминират в бизнеса и политиката – е по-вероятно да проявяват по-ниска емоционална чувствителност.

От друга страна, проучванията показват, че хората с по-слаби финансови възможности са по-добри в разпознаването на емоциите. Едно конкретно изследване установява, че лица, които възприемат себе си като имащи „по-нисък субективен ранг, по-ниски доходи и принадлежащи към културни групи, свързвани с ниската класа“, се справят по-успешно с разчитането на чуждите чувства. По-високите резултати на жените при тестовете за емпатия следователно могат да произтичат от необходимостта да бъдат силно проницателни спрямо онези, които държат властта, съчетана с тяхната собствена относителна липса на такава.

Емпатията може да се научи

Неврологът Нейтън Спранг от университета Макгил подчертава, че емпатията не е фиксирана черта. „Тя може да бъде развивана. Това е динамичен процес през целия живот“, отбелязва той пред BBC.

Неврологично изследване от 2023 г. ясно показва, че мозъчните вълни на мъжете и жените реагират почти идентично при вида на емоционални сцени. Разликите обаче се появяват, когато участниците сами оценяват своята емпатия във въпросници – там мъжете традиционно постигат по-ниски резултати. Това се променя само ако предварително им бъде вдъхната увереност.

Силен, устремен и амбициозен: Как се ражда „новата мъжественост“

Когато на мъжете се каже, че техният пол също е „природно добър в грижата за чувствата на другите“, те демонстрират нива на емпатия, равни на тези при жените. Това доказва, че резултатите в подобни изследвания зависят не от биологията, а от нагласите и мотивацията. Според Джина Рипън жените често се представят за по-състрадателни просто защото знаят, че това се очаква от тях. „Това е социално приемлива черта, затова те искат да постигнат високи резултати.“

Друго проучване установява, че жените превъзхождат мъжете в разпознаването на чужди чувства само ако първо бъдат помолени да се замислят за собствените си емоции. Без този предварителен стимул разлика между половете не се наблюдава. Нещо повече – когато изследователите предложили парична награда за точно определяне на чуждите емоции, резултатите и на двата пола се подобрили значително. Участниците лесно се научили на емпатия, щом имало възнаграждение за това.

Сара Ходжис, психолог от Университета в Орегон, предполага, че по-високата точност при жените не е вродена способност, а е продиктувана от по-силната им мотивация да отговорят на обществените очаквания. Според нея емпатията не е фиксирана черта, а сложен процес, черпещ информация от езика на тялото, речта, стереотипите и личния опит. „Когато хората са по-мотивирани да разберат какво мисли или чувства някой друг, те мобилизират повече ресурси, за да го постигнат“, заключава Ходжис.

Последиците от предразсъдъците

Емпатията невинаги е само за добро – тя може да бъде и инструмент за манипулация. „Например при преговори, ако познавате границата на другия, вие сте по-добър преговарящ“, отбелязва Ходжис.

В крайна сметка стереотипите около емпатията задълбочават неравенството и имат тежки последици и за двата пола. Жените често се считат за по-малко подходящи за лидерски позиции, тъй като обществото асоциира водачеството с доминантност, а не с чувствителност.При мъжете пък социалната изолация е по-опасна, тъй като те по-рядко търсят емоционална подкрепа, което е рисков фактор за самоубийство.

 Социологът Найъл Ханлън посочва, че момчетата традиционно са възпитавани да не възприемат грижата като част от своята мъжка идентичност. „Те се виждат като бащи, но не очакват да бъдат в ролята на този, който традиционно полага грижи“, допълва той.

Нагласите обаче се променят. Мъжете прекарват повече време с децата си и заявяват желание за по-силна семейна ангажираност. Преосмислянето на мъжествеността чрез емпатия и взаимозависимост, а не чрез власт и автономност, е път към справяне със самотата. „Много изследвания показват, че това е далеч по-добре – за мъжете, жените и децата“, обобщава Ханлън.