Ти момиче ли си?

Да. (Абсолютно аматьорска грешка – това е подвеждащ, своеобразен риторичен въпрос.)

Това обяснява всичко. 

Кое? (В невежеството си на практика си прося обидите.) 

Защо играеш все едно си без ръце. 

Всъщност, въпросният чат, развиващ се по време на draft в League of Legends, дори не е толкова обиден. Спрямо средностатистическото преживяване на една жена в гейминг средите, той е почти любезен. На практика имам късмет. 

Ани (името е променено) разказва пред Profit за далеч по неприятен инцидент. По време на игра на Call of Duty, 22-годишната стриймърка се скарва със своите съотборници. Разменят се много обидни думи, Ани прекъсва сесията и макар и разстроена, смята, че случаят е приключен. Седмици по-късно тя става жертва на doxing – умишлено издирване и публикуване на лична информация за човек без негово съгласие, обикновено с цел унижение, тормоз или отмъщение. 

Когато се съпоставят вложените усилия и причината за тях, цялото начинание придобива абсурдни измерения. Още по-смущаващо е, че примерът не е единичен. През 2014 г. актрисата от „Свръхестествено“ Фелисия Дей пише пост за GamerGate – онлайн кампания за тормоз срещу жени в гейминг индустрията, прикрита като дебат за етика в игрите. Часове по-късно личните ѝ данни вече обикалят онлайн пространството. Същото се случва и с 20-годишно момиче, което е създател на общност в Discord. Тя споделя в Reddit, че неизвестни мъже се обаждат в дома на родителите ѝ с фалшиви обвинения. 

Единственият логичен въпрос, който всичко това поражда е защо. 

Защо женското присъствие във виртуалния свят на игрите предизвиква такава остра реакция? (С оглед коректността към мъжете е редно да се отбележи, че те също са обект на обиди и тормоз, но това е тема на друга статия.)

Корпоративно замразяване на яйцеклетки - една от най-добрите придобивки или контрол над женските тела?

„Просто ми е некомфортно“ 

Всъщност въпросите са два. Защо, за Бога, по-голямата част от женските персонажи са голи? И в никакъв случай това не е израз на някаква висша християнска ценност за скромност и чистота. Напротив – женското тяло е празник на живота и следва да бъде показвано, рисувано, възпявано и обожавано. Но не и чрез безвкусна голота. 

Безкрайната сексуализация, налична в редица игри, е един от факторите, които подхранват стереотипите и дискриминацията към жените геймъри. Тенденция обаче не е случайна – тя е пряко свързана с факта, че гейминг индустрията дълго време е била почти изцяло доминирана от силния пол. През 1989 г. едва 3% от разработчиците са жени, а днес делът им е около 30% – все още малцинство в сравнение с мъжете. 

Получава се особено ярък контраст – ако зад кулисите жените са сравнително малко, то пред екраните те са 46% от всички геймъри, по данни на Women in Game. И въпреки това женският образ продължава да бъде маргинализиран. 

Според проучване от 2024 г. в специализираното издание Sexualitty and Culture жените са значително по-слабо представени, като се появяват само в 17,78 % от кориците на игрите и в 35,29 % от аудиовизуалното съдържание. Това ограничава тяхната видимост и привлекателност за играчите. Освен това на женските герои често са отредени второстепенни роли, придава им се „послушно“ поведение,  нереалистично телосложение и са подложени на различни форми на насилие. 

Съвсем логично всичко това е отблъскващо за много жени. Ани споделя, че не обича да играе персонажи с твърде преувеличени пропорции и оскъдни дрехи, които физически няма как да ги покрият. 

„Просто ми е некомфортно.” 

Riot Games | Елиз – кралицата на паяците в League of Legends или поредната сексуализация на женски персонаж.

Омагьосан кръг

Структурните проблеми в игрите допълнително допринасят за токсичната среда. Повечето игри имат политики, според които не се толерира тормоза над други играчи, но малко от тях разполагат с ефективен начин да наложат спазването на тези правила. Чатовете на League of Legends, Fortnite, Overwatch например са програмирани така, че да филтрират обидни съобщения. До момента обаче няма начин да се предотврати тормоза във voice чатовете. Много жени избягват тази форма на комуникация, тъй като често тя е абсолютно нетърпима. „През такъв чат разговарях със съотборниците си в Call of Duty, когато се скарахме“, посочва Ани. 

Така се създава омагьосан кръг – колкото по-свободно се изливат нападките срещу жените, толкова повече от тях се отказват да играят. В резултат средата се лишава от разнообразие и остава в ръцете на най-токсичните. Това, разбира се, вреди и на мъжете, които са принудени да търпят подобно поведение, ако искат да останат част от общността.

Голямата раздяла на жените с работата им: Просто им е писнало. Ето от какво

Въздействие върху психичното здраве

Справянето с подобна среда, дори и виртуална, има доказани отрицателни ефекти върху психичното здраве и общото благосъстояние, пише Psychology Today. Проучване от 2010 г. сред почти 2000 ученици показва ясна връзка между тормоза в интернет и по-ниското самочувствие.

Конкретно сексуалният тормоз е свързан с депресия, тревожност и усещане за безпомощност. Жените геймъри често не могат да играят любимите си игри без да крият самоличността си или да бъдат тормозени, а постоянните негативни преживявания водят до обсебени размисли върху случилото се, засилвайки симптомите на депресия.

В резултат много жени се опитват да се справят чрез различни защитни механизми, които често им вредят допълнително. Те могат да омаловажават преживяното, да обвиняват себе си, да се оттеглят от социални среди или да се опитват да надминат своите мъже съотборници, като прекарват дълги часове в игра. Някои проявяват дори по-агресивно поведение онлайн, отколкото биха имали в самостоятелни игри, за да се защитят от бъдещ тормоз.

Надежда има 

И все пак (опитвам се да смекча гневния феминистки привкус на цялата статия) – не всичко е изгубено. През последните години се случват малки, но значими промени. Все повече студия за игри създават женски персонажи, които са пълнокръвни и добре развити. Aloy от Horizon, Ellie от The Last of Us, Cassandra от Assassin’s Creed са образи, които не се извиняват за присъствието си. 

Появяват се и платформи, които активно подкрепят жените геймъри – Women in Games, AnyKey, Black Girl Gamers. Дори Twitch, макар и бавно, започва да въвежда по-строги мерки срещу онлайн тормоза. 

В никакъв случай не е нужно всяка игра да бъде феминистки манифест. Необходимо е нещо съвсем просто – уважение. Не към пола, а към човека зад екрана. Защото там, в тишината между два рунда, някой просто иска да играе – без обиди, предразсъдъци и стереотипи.