Модната индустрия, която до голяма степен се задвижва от дамското облекло, е ръководена от мъже. От средата на 2024 г. са назначени 17 нови дизайнери начело на модни къщи, сред които Gucci и Dior. Само четири от тези назначения са на жени.

Съществуват и други подобни статистики. От 30-те най-луксозни марки в индекса Vogue Business Index само пет креативни директори са от женски пол. В Kering – луксозния конгломерат, който притежава Balenciaga и Valentino, има само една: Луиз Тротер в Bottega Veneta. В LVMH, който е собственик на Loewe и Dior, отново само една марка се ръководи от жена – Сара Бъртън в Givenchy, обобщава The Guardian.

Има и още. През февруари проучване на 1Granary установи, че 74% от студентите в най-добрите програми по мода са жени, но 88% от най-високите дизайнерски позиции в модата са заети от мъже. За последно жена печели наградата за дизайнер на годината на Fashion Awards през 2012 г. И не става въпрос само за дизайнери. По-голямата част от високите позиции в бранша, като главни изпълнителни директори и мениджъри, също се заемат от представители на силния пол.

Има обаче и изключение. На последното 19-то издание на Копенхагенската седмица на модата (CPHFW) в датската столица от 42 участващи марки 26 са основани и ръководени от жени.

Стин Гоя, чиито едноименен бранд има магазини в над 30 страни, описва продължаващото господство на мъжете в модната индустрия като „остаряло“. Според нея структурният подход на Дания към равенството е станал ключов фактор за промяната. Страната има политики за по-голямо равенство в заплащането и програми за насърчаване на жените да се връщат на работа след майчинство. „Копенхаген се превърна в екосистема за независими марки, ръководени от жени“, казва пред The Guardian Гоя.  „Тук цари дух на сътрудничество и желание да се правят нещата по различен начин. Това позволи на жените да се издигнат и да развиват бизнес по свои собствени правила.“

Завръщането на италианската марка се дължи на инфлуенсърите в TikTok.

Европейско лято с блясък и цветни щампи: Пучи се завръща

Стефани Гунделах е съосновател на OpéraSport – марка, специализирана в създаването на съвременни дрехи от рециклирани материали. Още през 2019 г. тя заявява, че голяма част от мотивацията на марката идва от желанието за преодоляване на този тип неравенство между половете.

 „В модната индустрия съществува негласно предубеждение, че жените трябва да работят два пъти по-усилено, за да бъдат възприети като креативни и иновативни. В Копенхаген се наблюдава промяна. Жените създават свои собствени платформи, вместо да чакат да им бъде отстъпено място на чужда маса.“

Представите на модната индустрия за женския външен вид оказват влияние върху всичко – от моделите на подиума до самия дизайн на облеклото. През 2024 г., например, 1,4% от моделите на подиумите на CPHFW са с по-големи размери, докато в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж техният брой е доста по-малък – 0,8%

Сесилие Бансен, която популяризира идеята за носенето на нежни и романтични рокли в съчетание с удобни обувки като маратонки, споделя, че нейната философия се основава на комфорта. „Моите дрехи са лесни за носене. Те не ви засенчват.“

„Много жени искат да носят нещо различно от това, което мъжките дизайнери им предлагат“, отбелязва Ан Софи Мадсен, която е собственик на едноимена дизайнерска марка. „Ние гледаме на дрехите от женска гледна точка. Нашите клиенти не се обличат само за да бъдат желани или харесвани, а и за да бъдат себе си.“

Докато творческите професии в модната индустрия често се свързват с безкрайни часове изморителна работа, датските дизайнери подхождат по-холистично към баланса между работата и личния живот, в съответствие с датската работна култура като цяло. Мадсен, която преди да стартира своя собствена марка през 2011 г., е работила заедно с дизайнери като Александър Маккуин и Джон Галиано, прави пауза в кариерата си именно заради високото натоварване. „Осъзнах, че живея живот, който не искам“, споделя тя. „Исках да намеря друг начин да бъда в модата.“

Бансен позволява на екипа си от 26 жени и четирима мъже да работят с гъвкаво работно време и не насърчава работата през уикендите. Гунделах често приключва работа в 15:00, за да прекара време със семейството си, а петгодишният син на Бансен е редовен гост в ателието ѝ. Ливия Шюк, съоснователка на Rave Review, която този сезон представи деликатни рокли и поли в бохо стил, изработени от остатъчни материали, се поклони след ревюто, държейки в ръце петмесечната си дъщеря, отбелязва Guardian.

От фермерския пазар до модната седмица в Милано – ретро нощниците се завръщат с ново самочувствие и са готови да преобърнат представите ни за ежедневен стил

Как „нощницата на баба ти“ се превърна в модния хит на лятото

Много датчани говорят за „закона на Янте“, нещо като скандинавски социален кодекс, основан на идеята, че никой не е по-добър от другите. Гунделах описва как това се отразява в „енергия на сътрудничество, а не на конкуренция“ и казва, че „има силна общност от жени творци, които се подкрепят взаимно, което ми се струва доста рядко“.

Гоя приписва „чувството за отвореност“ и „амбициозната творческа сцена“ като движеща сила за независимите дизайнери. „Не става въпрос за его. Става въпрос за изграждането на екип, марка и общност.“

Както посочва Изабела Роуз Дейви – главен оперативен директор на CPHFW, жените, които проправят нов път в индустрията, се надяват, че други ще последват примера им. „Именно такова модерно и напредничаво мислене трябва да виждаме повече и извън Дания, за да гарантираме, че жените няма да бъдат изключени от висшите позиции.“