Жива материя на модния подиум: Как Айрис ван Херпен и Крис Белами създават мода с 125 милиона водорасли

На 7 юли, в полумрака на една от най-чаканите седмици в света на модата – Haute Couture Week в Париж – висшата мода буквално сияе.

Причината за това е роклята на първия модел в шоуто на Айрис ван Херпен, която сияе – в буквалния смисъл на думата – облечена в жива, биолуминесцентна рокля. Светлината не идва от прожекторите, а от самата рокля – активирана от допира на стилистите, докато я обличат на модела Стела Максуел в почти пълна тъмнина.

С всяко закопчаване платът започва да свети в сюрреалистично синьо – ефект, постигнат чрез 125 милиона микроводорасли Pyrocystis lunula, които излъчват светлина при натиск.

Дизайнерите често говорят за „вдъхване на живот“ на визиите си, но ван Херпен приема това в буквален смисъл, когато възлага на биодизайнера Крис Белами задачата да създаде жива рокля.

Проектът носи наименованието Sympoiesis – и е плод на симбиоза между мода, наука и иновативен устрем към устойчива естетика.

Белами, който е основател на лабораторията Bio Crafted, както и бивш инженер, стартира кариерата си с разработването на първия електромобил на Jaguar – модел I-Pace. По-късно той експериментира с обувки от рециклируеми материали за бранда Salomon, но разочарованието, породено от факта, че повечето потребители не ги рециклират, го тласка към неизследвана територия – живите материали.

Проектът – озаглавен Sympoiesis – е плод на сътрудничество между модата, науката и визионерския устрем към устойчива естетика.

„Още в самото начало имах желанието да работя на границата на устойчивите практики. Но в един момент ми стана ясно, че или материалите не са достатъчно екологични, или трябва да разчитаме на човешкото поведение – което рядко работи“, разказва той пред Fast Company.

Именно това го насочва към биодизайна – по-конкретно към сферата на биопроучването – търсене на неизвестни микроорганизми и потенциалните им свойства.

„Казват, че на всеки известен организъм се падат 100 хиляди, които не познаваме. Това е така наречената „тъмна биологична материя“ – там може би се крият нови лекарства, ваксини или дори неща, които няма как да си представим“, споделя Белами.

През 2023 г. той пътува до остров Мъреа във Френска Полинезия, където, заедно с местни учени и дейци на културата, създава Lucid Life – колекция от светещи обекти, направени от местни видове биолуминесцентни водорасли. В природата тези микроорганизми светят, когато усещат натиск – не за да уплашат нападателя си, а за да привлекат по-голям хищник, който да го прогони.

Технологично-магична мода или как fashion engineering вдъхновява младите да се занимават със STEM дисциплините

След 18 месеца, прекарани в експерименти, Белами в крайна сметка успява да капсулира водораслите в гелообразна хранителна среда, запечатана в прозрачна мембрана, която позволява фотосинтеза, но в същото време ги предпазва от бактерии. Прототипът е светещ цял бански, който привлича вниманието на Айрис ван Херпен, която веднага разпознава потенциала за нещо с много по-голям мащаб.

„Айрис прочете изследванията ми върху живите материи, а темата на колекцията ѝ беше Sympoiesis – концепция за връзките в природата. За нея това беше идеалното въплъщение на идеята“, казва Белами.

„Първоначално ѝ предложих да направим само малка част от плат. А тя отвърна: ‘Нека бъде цяла рокля.’“

Задачата да се създаде цяла haute couture рокля с биосветещи водорасли в срок от два месеца звучи почти като научна фантастика – особено след като ван Херпен изпраща скица, в която платът не е плосък, а покрит с релефни орнаменти, които създават илюзията, че извират от тялото на модела.

„Представих на Айрис цял набор от технически ограничения, а тя върна скица, която не отговаряше на нито едно от тях“, разказва Белами. „Именно затова създадохме изцяло нов биотехнологичен процес.“

Производството се премества в Университета на Амстердам, където Белами изгражда своя собствена „ферма за водорасли“. Създателят на Bio Crafted се премества в града, като денонощно работи по стотици прототипи от различни комбинации на гелове и мембрани.

„Апартаментът ми беше пълен с проби. Настройвах си аларма на всеки няколко часа през нощта, за да поддържам процеса. Беше изтощително – дори не мисля, че Айрис знае за всичко това, но първата проба, която реално работеше, получих точно в нощта преди крайния срок.“

Вечният булчински воал: От символ на целомъдрие до провокация в модата

След това Белами се изправя пред следващото предизвикателство: как да превърне 125 милиона микроводорасли в стабилен и жизненоспособен плат за ателието на ван Херпен. Когато материалът най-сетне е завършен, започва състезание с времето – както и с природата.

Въпреки че Pyrocystis lunula са сравнително устойчиви, те са изключително чувствителни към екстремни температури. А дизайнерският екип на ван Херпен работи без климатик в разгара на гореща вълна с температури над 38°C. За да избегне масовата смърт на организмите, Белами поръчва изработката на специална климатична камера – нещо като капсула от „Междузвездни войни“ – в която да се съхранява роклята, когато не се работи по нея. Камерата симулира идеални нива на влага, температура и дори дневна светлина, нужни за фотосинтезата.

Пет седмици по-късно процесът по шиене и напасване най-после е завършен. Роклята е поставена в климатичната камера, натоварена в хладилен камион и изпратена от Амстердам до Париж.

Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново

Но само шест дни преди шоуто се случва непредвидена, втора гореща вълна. При последните довършителни щрихи дизайнерите забелязват, че предната част на бюста вече не свети.

„Получих обаждане: ‘Роклята се е загряла твърде много и вече не свети’“, разказва Белами. Без да се колебае, той хваща първия полет обратно за Амстердам и рестартира фермата си.

„Работихме няколко нощи без прекъсване, за да възстановим необходимия обем материал. Накрая трябваше да резервираме четири места в нощен автобус до Париж, за да го доставим навреме.“

Следва още една безсънна нощ за дизайнерския екип, който успява да възстанови роклята в последния възможен момент.

Но предизвикателствата не приключват дотук.

Тъй като водораслите имат собствена циркадна система – „спят“ през нощта и „се събуждат“ на светло – екипът трябва изкуствено да промени биологичния им ритъм, така че роклята да свети в точното време на дневното дефиле.

Белами обръща цикъла чрез климатичната камера: светлината се изключва през деня и се включва през нощта. В деня на шоуто моделът Стела Максуел трябва да бъде облечена в тъмна шатра зад сцената, за да не се наруши подготвеният „режим“ на тъканта.

Как технологиите правят бързата мода по-природосъобразна

Когато Максуел излиза на подиума, залата е напълно затъмнена. При всяко движение с пръст по роклята ѝ отделните панели започват да светят, сякаш реагират със собствена воля. Първите ѝ крачки създават илюзията, че дрехата се носи сама – ефирна, пулсираща в синьо холограма.

След края на ревюто Белами не знае колко дълго роклята ще остане „жива“. Но в едно е сигурен – тя вече е променила начина, по който хората възприемат модния дизайн и връзката му с природата.

„Всички, които участваха в проекта, претърпяха дълбока трансформация. Докато създаваха тази рокля, те се грижеха за нея. Говореха за нея така, сякаш е жива: ‘О, днес е капризна’ или ‘Изглежда щастлива.’ Някои биха казали, че не можеш да придаваш човешки качества на организми. Но ако искаме да ги разберем, трябва да намерим начин да общуваме с тях“, казва той.

„Смятам, че именно това е посланието на проекта – да променим отношението си към природата и материалите. Ако роклята ‘умре’, екипът в ателието ще бъде съсипан. Те се грижиха за нея – буквално я отглеждаха.“

И може би това е най-важният урок от Sympoiesis: бъдещето не принадлежи само на технологиите, а и на живите системи, които изискват грижа, търпение и съзнателно взаимодействие.