Предприемачите в Силициевата долина искат да променят света. Хората, описани в „The Everywhere Millionaire“ - предстояща книга на Оуен Зидар и Ерик Зуик, са различни.

Те намират нещо скучно, често почти кататонично скучно, и го преследват с типично американска упоритост, докато забогатеят. Един типичен герой продава улуци в Тексас. Друг разпространява тоалетна хартия в Ню Джърси. Жена в Калифорния започва да пече сладкиши за собствените си партита и просто не спира. Две десетилетия по-късно тя произвежда повече от милион торти на ден и притежава яхта.

Авторите са икономисти в духа на своите герои. Зидар и Зуик, съответно от университетите „Принстън“ и Чикаго, прекарват дните си в гъсталака на американските данъчни данни, разказва The Economist в бизнес рубриката си Schumpeter.

Голяма част от работата им е посветена на разплитането на ефекта от закон от 1986 г., който сваля най-високата ставка на данъка върху доходите на физическите лица под тази на корпоративния данък. Както често се случва при промени в данъчния кодекс, това води до мащабна реорганизация на американския бизнес. Частни корпорации са преобразувани в партньорства, еднолични фирми и други структури, при които печалбата „преминава“ директно към собствениците, а те след това плащат данък върху доходите си.

Тези компании получават много по-малко внимание, отколкото заслужават. Журналисти, академици и инвеститори прекарват по-голямата част от времето си в мислене за публичните компании, а популистите насочват гнева си към шепа технологични ръководители, защото те са най-богатите и най-странните.

Данните, събрани от Зидар и Зуик, показват друг мащаб на богатството в Америка: на всеки човек от списъка Forbes 400 на най-богатите американци се падат повече от 4000 собственици на частни бизнеси, всеки от които притежава поне 10 млн. долара.

Най-успешните сред тях се справят по-добре от главните изпълнителни директори на публични дружества. Някои от героите в книгата са наречени милионери условно. В действителност богатството им е по-близо до това на фигури като Уорън Бъфет - символ на традиционния американски капитализъм и, разбира се, милиардер.

Ще имате нужда от помощ, за да стигнете до бункера си в Нова Зеландия. А тези, които ви помогнат, също ще искат да дойдат, пише в саркастичен коментар драматургът Дейвид Мамет

„Извинете, господа милиардери - няма спасение“ – един драматург за безполезността на бункерите при апокалипсис

Един неизбежен извод е, че много богатите в някои отношения живеят по-добре от много, много богатите. По-щастлив е местният герой с боулинг зала в дома си, отколкото националният злодей с ракета в двора, пише The Economist.

Често те пътуват в един и същи луксозен стил. Авторите използват регистри за собственост на частни самолети и яхти, за да открият магнатите в птицевъдството и хартиения бизнес, които се появяват в книгата. А немалко от тях притежават и спортни отбори.

Тези предприемачи се ползват от много от политическите привилегии, на които се радват титаните на технологиите или финансите, но успяват да избегнат общественото порицание.

Например огромно количество мастило е изписано за политическото влияние на Илон Мъск, който скоро може да стане първият трилионер в света. Много по-малко внимание е отделено на въпроса защо повечето американски щати забраняват или силно ограничават производителите на автомобили, включително Tesla, да продават директно на клиентите.

Почти 10 000 автокъщи, защитени от регулации и силно представени в Конгреса, имат поне един собственик в топ 0,1% по доходи в страната. Дистрибуторите на бира са друг защитен вид богати и анонимни големи играчи.

„Tази книга ще бъде особено интересна за онези, които смятат, че системата е нагласена в полза на богатите. Тези собственици наистина се възползват от някои от най-фрапиращите данъчни правила в Америка, като т.нар. stepped-up basis, при което историческите капиталови печалби се игнорират, когато акции се прехвърлят на наследници“, пише The Economist.

Експертът споделя наблюденията си върху реални клиенти и техните решения в среда, в която волатилността вече не е изключение, а норма

Владимир Дживага, Freedom24: Няма правило, че можеш да печелиш само когато пазарът расте

По-ранно изследване на Зидар, Зуик и техни съавтори прави важна уговорка: част от доходите на тези собственици не са просто печалба от капитал, а резултат от собствената им работа в бизнеса. Затова статистиката вероятно е преувеличила колко силно доходите се изместват от работниците към капитала.

Желанието човек да забогатее умерено и бавно получава много по-малко внимание от импулса да забогатее бързо. Но за всеки комарджия на пазарите за прогнози има по един фанатик на движението FIRE - финансова независимост и ранно пенсиониране - който мечтае за натрупване на умерено богатство.

Има и един неудобен извод за онези, които вярват, че бизнес успехът се дължи само на предприемачески нюх. Най-голям дял от високите доходи сред тези частни бизнеси всъщност отива при адвокатите - хората, които най-добре умеят да превръщат дипломите, регулациите и сложните правила в пари.

По-добрата новина за капитализма е, че тази икономика постоянно се обновява. Често причината е проста: собственикът умира, наследниците не успяват да поддържат бизнеса, фирмата се свива или изчезва, а мястото ѝ се отваря за нови предприемачи.

Зидар и Зуик установяват, че през четирите години след неочакваната смърт на собственик милионер печалбите на компанията му обикновено спадат с четири пети спрямо сходни бизнеси, защото тя или се свива, или излиза от бизнеса.

„Разочароващите синове също са подарък за капиталистическото обновление. Израстването в близост до бизнес увеличава вероятността човек да умее да прави пари като възрастен, но много компании научават по трудния начин, че упоритостта не се наследява“, посочва още The Economist.

Когато наследяването не работи, най-лесният изход често е продажба. А най-очевидният купувач в подобни случаи е фонд за частен капитал. За едни тези инвеститори са символ на източване на стойност. За други те изпълняват по-практична роля: дават възможност на собственика да излезе от бизнеса, когато семейството му не може или не иска да го продължи.

Така частната икономика остава в движение. Една компания може да западне след смъртта на основателя си, да бъде продадена, преструктурирана или поета от нов предприемач. Именно в това The Economist вижда по-широкия урок от книгата: американският капитализъм не се движи само от милиардерите в Силициевата долина, а и от хората, които изграждат богатство в далеч по-скучни, но печеливши бизнеси.