Европейската политика навлиза в момент, в който историческата памет губи силата си да определя настоящето. Именно в това отслабване на връзката с миналото политологът Иван Кръстев вижда една от причините за завръщането на радикализма.

В коментар за Financial Times той започва с две паралелни картини.

Миналата есен руският президент Владимир Путин поиска 2027 г. да бъде обявена в Русия за „Година на географията“. Основното събитие, по думите му, ще бъде „утвърждаването на новите карти на Руската федерация“, в които анексираните украински територии ще бъдат представени като част от Русия.

В Европа, и особено в Германия, 2027 г. според Кръстев ще бъде по-скоро „Година на историята“.

Резултатите от изборите в Саксония-Анхалт показват колко силно е отслабнала т.нар. защитна стена, която десетилетия наред държеше крайната десница далеч от властта. При избирателна активност от близо 80% политическото разместване напомня, според него, за мащаба на падането на Берлинската стена преди почти четири десетилетия.

„Саксония-Анхалт може и да не е Германия - с два милиона жители тя трудно представлява дори цялата бивша Източна Германия - но вече е справедливо да заключим, че уроците на XX век са изгубили силата си да определят европейската политика“, пише Кръстев.

„Едно бъдеще, определяно от лозунга ‘никога повече’, има вграден срок на годност. Той изтича, когато споменът за миналото изчезне. За по-младите поколения и комунизмът, и фашизмът принадлежат на далечно минало, което вече не определя политическия им избор.“

Показателно е, че именно най-възрастните избиратели - хората, които действително са живели при режима в бившата ГДР - са били най-малко склонни да гласуват за „Алтернатива за Германия“.

Неодобрението на депутатите от крайната десница срещу изказването на канцлера стана толкова шумно, че в един момент председателят на парламента Юлия Клокнер заплаши да започне да изгонва хора от залата с думите: „Не сме на футболно игрище“

Бундестагът прегря след бурна дискусия между Мерц и Вайдел по повод победата на AfD

Страхът, че страната се изплъзва

Според Кръстев избирателите на AfD не се опитват да върнат стария режим. Те реагират на нещо далеч по-съвременно: от 1989 г. насам регионът е загубил един на всеки четирима свои жители.

„Днес всички живеят със страха, че губят страната си. Либералите се страхуват, че губят демокрацията си; националистите се страхуват, че губят културата си.“

След изборите в Саксония-Анхалт полският премиер Доналд Туск реагира още по-рязко:

„В Полша само идиоти и предатели могат да се радват на триумфа на AfD.“

Кръстев обаче вижда по-дълбок риск за самия Европейски съюз.

Последното проучване на Евробарометър показва, че 74% от европейците смятат, че страната им има полза от членството в ЕС - най-високият резултат от 1983 г. насам. Въпреки това съюзът може да стане жертва на механизъм, който той сравнява с масово теглене на депозити от банка.

„Колкото повече се страхуваш, че другите губят доверие в Съюза, толкова по-силно е изкушението да се застраховаш и сам да оттеглиш подкрепата си. Всеки иска да е сигурен, че ако нещата се объркат, неговата цена ще бъде възможно най-ниска.“

В анализ за Financial Times политологът предупреждава, че търсенето на траен мир може да се окаже илюзия, ако Западът пропусне реалния шанс за замразяване на войната

Иван Кръстев: Прозорецът за мир в Украйна няма да остане отворен завинаги

Русия ще печата карти, Европа - бюлетини

За Кръстев комбинацията от руската „Година на географията“ и европейската „Година на историята“ очертава особено опасна 2027 г.

„Русия ще прекара 2027 г. в печатане на карти, Европа ще я прекара в печатане на бюлетини.“

Предстоят президентски избори във Франция и парламентарни избори в Италия, Испания и Полша. Настоящите социологически проучвания показват, че във всички тях могат да се появят управляващи коалиции, изместени значително надясно и включващи партии, които традиционно са разглеждани като евроскептични.

Самите фаворити са различни и позициите им към ЕС често са по-нюансирани, отколкото предполага етикетът „крайна десница“. Проблемът според Кръстев е фрагментацията.

Джорджа Мелони в Италия, „Право и справедливост“ в Полша и Народната партия в Испания вероятно ще трябва да управляват с формации, разположени още по-вдясно. Това прави всяко движение към центъра политически рисковано.

Доналд Тръмп може допълнително да усложни тази картина, ако реши да подкрепи най-радикалните сили.

След срива на търговските преговори със САЩ Отава обсъжда с Брюксел много по-дълбоко обвързване в отбраната, енергетиката, AI и критичните суровини

WSJ: Марк Карни проучва вариант Канада да стане „асоцииран член“ на ЕС

Новият европейски консенсус

Според Кръстев съдбата на ЕС вече няма да зависи от политически елити, които играят своеобразна игра на „удари къртицата“, опитвайки се постоянно да държат крайната десница извън властта.

„Съдбата на ЕС ще се реши от способността да бъде изграден нов европейски консенсус, в който либералите и онези, които те дълго време наричаха ‘фашисти’, могат да съществуват в рамките на един и същ съюз и в който и едните, и другите са готови да защитават европейския суверенитет.“

Точно тук се появява и основната дилема пред традиционните партии.

За да държат крайната десница далеч от властта, те трябва да убеждават избирателите, че техните противници са инструменти на Москва или Вашингтон, или опасни радикали, способни да разрушат ЕС.

Същевременно трябва да убедят същата публика, че при победа на тези сили съюзът няма автоматично да се разпадне и че сътрудничеството с тях остава възможно.

Именно този баланс според Кръстев ще бъде решаващ.

Според политолога администрацията на Тръмп превръща външната политика в „театрална хегемония“, при която личните пратеници, бизнес интересите и непрекъснатата непредвидимост изместват традиционния международен ред

Иван Кръстев: „Светът вече се управлява от посредници, а не от дипломати“

Не всяка политическа промяна е еднакво опасна

Кръстев използва предстоящите президентски избори във Франция, за да направи още едно важно разграничение.

„Разбира се, има значение кой ще спечели френското президентство. Още по-важно е кои въпроси следващият президент на Франция ще постави на първо място.“

По думите му ЕС може да функционира с лидер, който настоява за по-строга миграционна политика или иска да забави зеления преход, но границата идва другаде.

„Съюзът не може да работи с лидер, който открито застава на страната на Москва, обръща се срещу Брюксел или свежда Европа до придатък на Америка на Тръмп.“

Причината според политолога е в различната тежест на политическите решения.

„Въпросът не е, че едната позиция е достойна за уважение, а другата - позорна. Правилата за миграцията могат да бъдат променени от следващото правителство. Прекрояването на границите на една държава се отменя много по-трудно.“

„Картите надживяват мнозинствата.“