Иван Кръстев: „Светът вече се управлява от посредници, а не от дипломати“

Геополитическият анализатор Робърт Каплан някога пише, че „разбирането на световните събития започва с картите, но завършва с Шекспир“.

Според Иван Кръстев днешният свят изглежда далеч по-малко възвишен.

„Той започва с публикациите на Доналд Тръмп в социалните мрежи и завършва с бизнес интересите на приятелите и семейството на американския президент“, пише политологът в анализ за Financial Times.

Кръстев проследява как класическата дипломация постепенно отстъпва място на система, движена от посредници, импровизация и неформални зависимости. Той се позовава на скорошен анализ на Европейския съвет за външна политика, според който моделът на Тръмп за водене на международни преговори чрез специални пратеници създава „системни рискове“ за Европа.

По думите на Кръстев американският президент използва посредници по модел, който вече е „толкова разпознаваем, колкото подписа на оператор на морзов код“ - първо натиск върху по-слабата страна, после отлагане на най-трудните въпроси и накрая изпълнение на договорките чрез лични мрежи, а не чрез институции.

Кръстев определя този модел като „дипломация без дипломати“ и предупреждава, че Европа има основания да се страхува от него, но също така трябва да се опита да го разбере. Според него това е отражение на много по-дълбока трансформация в международната система. В свят без споделени принципи и без работещи институции специалните пратеници постепенно се превръщат не в изключение, а в необходимост.

„Единственото, което все още държи света заедно, е фактът, че едни и същи хора преговарят за войните в Украйна, Газа и Иран и могат по всяко време да се обадят директно на президента“, пише той.

Глас от първа линия на европейската политика: Матю Карничниг идва за The Sound of Money 2026

По думите му т.нар. „Съвет за мир“ не може да замени ООН, но днес голф игрището може да се окаже също толкова ефективно място за преговори, колкото и дипломатическата маса.

Според Кръстев, който е председател на Центъра за либерални стратегии, трансформацията на дипломацията е пряко свързана с промяната в характера на американската мощ.

След Втората световна война САЩ поддържат международния ред чрез това, което той нарича „публични блага“ - сигурни морски маршрути, стабилна финансова система и колективна сигурност.

„Днес обаче Америка вече нито иска, нито е способна да предоставя тези блага“ и вместо това предпочита ролята на „главен дестабилизиращ фактор на световния ред“.

Останалите държави според политолога трябва да осъзнаят тази промяна и да се адаптират към нея, защото основната цел на американската външна политика вече е не да изгражда стабилност, а „да напомня на останалия свят колко мощни са Съединените щати“.

Кръстев описва политиката на Тръмп като форма на „театрална хегемония“, при която всички войни се представят като „специални операции“, а всяка провалена специална операция - „като тази в Иран“ - бързо се превръща в глобален проблем, който други трябва да решават.

Именно затова, твърди Кръстев, във външната политика на Тръмп скоростта е по-важна от посоката.

В рамките на часове: Тръмп заплаши Европа с мита, съд в САЩ обяви част от тарифите му за незаконни

Непрекъснатата непредвидимост държи всички извън равновесие - съюзниците не могат да планират, противниците не могат да изчислят реакцията на Вашингтон, а институциите не успяват да се адаптират.

„Докато светът още осмисля един шок, вече е пристигнал следващият.“

Кръстев свързва този хаотичен модел с концепцията на американския политически теоретик Стивън Холмс за „йерархия без ред“ - свят, в който има ясно изразена сила и подчинение, но липсват стабилни правила и предвидимост. Кръстев предлага и собствено определение - „доктрината Агамемнон“, при която наказанието за врагове и нелоялни съюзници е неизбежно.

Това според него е светоглед, основан на убеждението, че държавите не са равни и че дори великите сили не са еднакво велики. Те могат да запазят влиянието и привилегиите си, но само ако признават върховенството на САЩ.

В този модел обаче хегемонът не действа толкова воден от стратегически интереси, колкото от „гордост и гняв“.

„Да бъдеш професионален дипломат в ерата на Тръмп е като да бъдеш кочияш в ерата на автомобила“, пише Кръстев.

„Просто вече не си нужен. Собствената ти експертиза определя безполезността ти.“

Именно затова, твърди политологът, специалните пратеници се превръщат в новите миротворци - защото не са ограничени нито от експертни знания, нито от бюрократични процедури.

Кръстев дори твърди, че конфликтите на интереси около фигури като Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се възприемат не като слабост, а като предимство, защото специалните пратеници действат повече като посредници в сделки, отколкото като класически дипломати.

„Без конфликт на интереси няма стимул за решаване на военни конфликти“, отбелязва той. „Фактът, че посредниците на Тръмп говорят непрекъснато за бизнес, трябва да убеди света, че те действително искат мир.“

Getty Images | Стив Уиткоф, специален пратеник на САЩ, и Джаред Къшнър присъстват на пресконференция по време на срещата на „Коалицията на желаещите“ в Елисейския дворец; 6 януари 2026 г., Париж, Франция.

Кръстев сравнява живота в света на Тръмп с виенския Пратер - исторически увеселителен парк, в който „световъртежът носи печалба“. По думите му това вече е свят, оформян не от средни сили, а от посредници, докато самите средни сили - Турция, държавите от Персийския залив или Пакистан - мечтаят именно да се превърнат в посредници.

„Америка бърза, затова няма време за истински филми - има време само за трейлъри“, пише Кръстев.

Някои от тези „трейлъри“ работят, както във Венецуела, но други се обръщат срещу самите САЩ - както в случая с Иран.

В крайна сметка, според експерта, най-важният фактор за Тръмп е времето. Конфликтите трябва да бъдат кратки, а ако САЩ не могат да ги приключат сами, ще оставят това на други.

„Истинският смисъл на властта за Тръмп не е способността да наложиш волята си на останалите, а способността да ги принудиш да решават твоите проблеми“, заключава Кръстев.

„Ролята на специалните пратеници е да накарат всички останали да разберат именно това.“