Германия и Европа имат по-големи проблеми с Тръмп от изтеглянето на американски войски
Трансатлантическите отношения се влошават по-бързо, отколкото Европа се превъоръжава
&format=webp)
Германските власти омаловажиха решението на американския президент Доналд Тръмп да изтегли 5000 американски войници от страната като по-скоро символичен ход, но анализатори предупреждават, че по-дълбокият разрив в трансатлантическите отношения излага Европа на сериозни рискове, свързани с икономиката и сигурността.
По-голямо влияние ще окажат новото увеличение на митата върху европейските автомобили, очевидният обрат на Тръмп по отношение на разполагането на ракети с далечен обсег в Германия, както и икономическите и военни последици от войната с Иран, коментират експерти, цитирани от The Wall Street Journal.
„Всичко това е много по-значимо от символичното намаление с 5000 войници“, казва Торстен Бенер, директор на берлинския Институт за глобална публична политика. „Също толкова сериозен е и бързият спад на американските военни запаси заради изразходването на огромни ресурси във войната с Иран.“
Високопоставени представители на американското министерство на отбраната съобщиха в петък, че Пентагонът ще изтегли една армейска бригада от Германия в рамките на шест до дванадесет месеца. Това идва дни след като германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че САЩ изглежда нямат стратегия за изход от конфликта с Иран и обвини Техеран, че „унижава Америка“ в преговорите.
Германия е ключов център за около 85 000 американски военнослужещи в Европа. Гъстата мрежа от бази позволява на Вашингтон да проектира военна мощ по света. Огромната авиобаза Рамщайн в южната част на страната е важен логистичен хъб за операции в Афганистан, Ирак и тази година – в Иран.
Планираното изтегляне представлява около 14% от приблизително 36 000 американски войници в Германия – не много повече от нормалните колебания и значително по-малко от 12 000, които Тръмп се опита да изтегли по време на първия си мандат. Повечето от тези сили обслужват глобални операции на САЩ, а не са разположени конкретно за защита на Германия.
„Беше предвидимо, че САЩ ще изтеглят войски от Европа, включително от Германия“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус, като добави, че Европа вече инвестира, за да запълни този вакуум. „Германия е на прав път.“
От НАТО съобщиха, че съюзниците работят със САЩ, за да изяснят детайлите около решението. Алиансът подчерта, че ходът „подчертава необходимостта Европа да инвестира повече в отбрана и да поеме по-голям дял от отговорността за сигурността“, но увери, че остава способен да гарантира възпиране и защита.
По-сериозно безпокойство обаче предизвиква решението на САЩ да не разполагат в Германия батальон с крилати ракети Tomahawk и хиперзвукови ракети Dark Eagle – договорка от 2024 г., целяща да възпира Русия след инвазията ѝ в Украйна.
Берлин е очаквал, че администрацията на Тръмп може да не спази ангажимента, казва Нико Ланге, директор на Института за анализ на риска и международна сигурност и бивш служител в германското министерство на отбраната.
„Но фактът, че при толкова високо ниво на заплаха в Европа този пропуск в конвенционалното възпиране не се запълва – това е реален проблем“, казва Ланге. „Имаме собствени войски, но никой в Европа все още няма този тип способности.“
Допълнителен повод за тревога е, че този ход се възприема като сигнал за сближаване между администрацията на Тръмп и руския президент Владимир Путин. Това следва решението за облекчаване на санкциите върху руския петрол след затварянето на Ормузкия проток от Иран. Европейските лидери смятат, че подобни действия подкопават усилията за примирие между Украйна и Русия.
При управлението на Мерц Германия увеличава военните разходи и ускорява модернизацията на армията с цел до 2029 г. да стане най-голямата конвенционална военна сила в Европа. Страната също така сключи споразумение с Франция като допълнение към американския ядрен чадър.
Военни анализатори отбелязват, че Германия върви към намаляване на зависимостта си от САЩ, но напрежението между Мерц и Тръмп подчертава спешността на този процес.
В същото време бързото изчерпване на американските военни запаси създава дилема за Европа, чието превъоръжаване остава бавно и силно зависимо от американски доставки, особено при ключови системи като противовъздушна отбрана и ракети с далечен обсег.
„Всичко това води до по-висок риск за сигурността на Европа“, казва Ланге.
Икономическите последици от политиките на Тръмп също предизвикват сериозни притеснения. Германският износ за САЩ – ключов компенсатор за загубата на пазарни позиции в Китай – се е сринал след началото на търговската война.
Макар че миналогодишното търговско споразумение между ЕС и САЩ донесе известно облекчение, отделните мита върху стомана и алуминий продължават да удрят германските производители.
Очакванията, че увеличените разходи за отбрана и инвестициите в инфраструктура ще подкрепят растежа, бяха подкопани от рязкото поскъпване на енергията след конфликта с Иран.
Правителството вече понижи прогнозата си за растеж, а бизнес доверието достигна най-ниското си ниво от шест години. Новото увеличение на митата върху европейските автомобили от 15% на 25% допълнително натоварва ключовия германски автомобилен сектор.
Продължаващата икономическа слабост ограничава и политическото пространство за действие на канцлера Мерц. След спад в популярността му от встъпването в длъжност миналата година, той се нарежда сред най-непопулярните германски лидери в следвоенната история.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)