Германският министър на икономиката призовава за преосмисляне на позицията на страната относно ядрената енергия, предупреждавайки, че зависимостта от природния газ прави Германия уязвима към енергийни шокове.

Катерина Райхе казва, че решението на предишни правителства да закрият ядрените мощности означава, че днес „няма алтернатива“ на газа за покриване на търсенето.

„Нуждаем се от газ, за да гарантираме сигурността на доставките – това е единственият базов източник, който ни е останал“, отбелязва тя пред Financial Times.

„От политическа гледна точка нямаме алтернатива.“

Коментарите на Райхе отразяват задълбочаващия се дебат в Германия за наследството от отказа от ядрената енергия – решение, взето при бившия канцлер Ангела Меркел през 2011 г. и доведено до финал при Олаф Шолц. Макар политиката да беше съчетана с разширяване на възобновяемите източници, тя увеличи зависимостта от газа за базово електропроизводство.

Цените на природния газ в Европа са се повишили с над 60% от началото на войната с Иран, хвърляйки континента във втори ценови енергиен шок за по-малко от пет години.

Германският канцлер Фридрих Мерц предупреждава, че икономическите последици от войната в Иран са на път да се сравнят с тези от пандемията или началото на войната в Украйна

Недостиг, индустриален натиск, стагфлация: Енергийният шок очертава нови рискове за Европа

Фючърсните цени на електроенергията за Германия за май са четири пъти по-високи от тези във Франция – най-големият производител на ядрена енергия в Европа, показват данни на енергийната борса EEX.

Райхе, член на Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц, призовава Германия по някакъв начин да участва в възраждането на ядрената енергия в Европа.

Наред с Франция, държави като Швеция и Полша инвестират в нови ядрени мощности или удължават живота на съществуващи реактори, тъй като ядрената енергия е нисковъглеродна и надеждна.

„Можем да решим, че това не ни интересува. Тогава оставаме зависими от газа и още по-зависими от един енергиен източник. Или можем да кажем, че отново имаме интерес към технологиите“, казва Райхе.

„Германия, с цялата си инженерна експертиза, трябва да бъде представена в международните формати и, ако е необходимо, да инвестира в Европа, без по никакъв начин да възпрепятства държавите, които искат да вървят по този път“.

Тя добавя: „Който стои отстрани и само коментира, губи влияние. Трябва да си на терена, ако искаш да участваш в играта.“

Роберт Хабек предупреждава, че светът вече е преминал от енергийна война към по-широка икономическа и технологична конфронтация

Бившият вицеканцлер на Германия: „Всичко се превърна в политическо оръжие след преизбирането на Тръмп“

Зависимостта на Германия от газа се оказа сериозен риск след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., когато Берлин беше принуден да се откаже от тръбопроводните доставки от Москва. Страната се насочи към втечнен природен газ, основно от САЩ, който днес представлява около 10% от доставките ѝ.

Оттогава високите енергийни разходи оказват сериозен натиск върху германската индустрия, която едновременно с това е изправена пред засилваща се конкуренция от китайски компании както на вътрешния, така и на международните пазари.

През втората половина на 2025 г. цените на газа за домакинствата са били с 79% по-високи спрямо същия период на 2021 г., а електроенергията е поскъпнала с 23%, показват данни на германската статистическа служба.

Конфликтът в Близкия изток е поредният външен шок, който усложнява усилията на Берлин да привлече чуждестранен капитал и да прокара реформи за възстановяване на икономическия растеж.

Високите цени на петрола и газа са „сериозна допълнителна тежест за енергоемките индустрии, които вече са под значителен натиск“, признава Райхе.

Мерц, който от година оглавява коалиционно правителство между Християндемократическия съюз и социалдемократите, вече е определял отказа от ядрената енергия като „огромна грешка“.

Въпреки че изключва рестартирането на традиционни атомни централи, неговото правителство подкрепя нови технологии, включително малки модулни реактори и ядрен синтез. В знак на сближаване с Франция след изборната победа, Мерц обеща да прекрати съпротивата на Германия срещу ядрената енергия на ниво ЕС.

Засиленият фокус върху енергийната политика идва в момент, когато Берлин се опитва да възстанови икономическия растеж, въпреки мащабна десетгодишна програма за публични разходи в размер на 1 трилион евро за модернизация на инфраструктурата и отбраната – най-голямата от обединението на Германия насам.