Само шест месеца след като правителството на Джорджа Мелони встъпи в длъжност, главният изпълнителен директор на италианската обществена телевизия RAI подаде оставка. Карло Фуортес посочи „политически конфликт“ като причина за оттеглянето си през май 2023 г., година преди изтичането на мандата му.

Висшите позиции бързо бяха заети от кандидати, свързани с партията „Италиански братя“ на Мелони – формация с неофашистки корени. Днес главен изпълнителен директор на RAI е Джампаоло Роси, бивш член на управителния съвет, който в миналото е изразявал подкрепа за Владимир Путин, Виктор Орбан и Доналд Тръмп.

„Те искат да поемат контрол над RAI и да променят наратива според собственото си мислене“, твърди тогава високопоставен служител на медията. Друг източник отбелязва, че всяко ново правителство прави кадрови промени, но разликата този път е, че те са „безкомпромисни“, цитира The Guardian. 

„Национален сбор“ на Марин Льо Пен не успя да спечели ключови градове като Марсилия, Тулон и Ним, но партията вярва, че доминира на национално ниво

Френската крайна десница набира инерция за президентските избори

Междувременно във Франция, малко преди предсрочните избори през 2024 г., крайнодясната партия „Национален сбор“ заяви, че ще приватизира обществените медии, ако спечели. Обществената телевизия и радио имали нужда от „повече свобода“, а някои програми били твърде леви, посочи заместник-председателят на партията.

През следващата година политическа сила, свързана с „Национален сбор“ – партията, която потенциално може да излъчи бъдещия президент на Франция – инициира проверка на „неутралността, дейността и финансирането“ на обществените медии. Марин Льо Пен подчерта, че те страдат от „очевиден проблем с обективността“.

Обществените медии имат за цел да предоставят качествено и безпристрастно съдържание, стъпило изцяло върху фактите. Тяхната мисия е да бъдат достъпни за възможно най-широка аудитория, подкрепяйки свободната и плуралистична медийна среда. По този начин те защитават върховенството на закона, като осигуряват прозрачна информация и упражняват необходимия контрол върху властта.

В Унгария обаче обществените медии функционират като пропагандни машини. Организацията „Репортери без граници“ изчислява, че благодарение на изкупуването на частни медии от близки до властта олигарси и бездействието на зависими регулатори, правителството контролира около 80% от медиите в страната.

Проучванията сочат, че премиерът Виктор Орбан може да бъде отстранен на изборите на 12 април. Но неговият медиен модел вече служи като пример за други в ЕС – националистически партии атакуват обществените медии като пристрастни и скъпи, а техните богати поддръжници изграждат алтернативни, открито десни медийни империи.

По време на годишната си пресконференция в началото на януари Мелони каза, че свободата на медиите е „основно условие за всяка демокрация“. Поведението на нейното правителство спрямо журналистите обаче показва съвсем различна картина.

Кабинетът е използвал дела за клевета, за да заглушава журналисти и публични фигури, и избягва неудобни въпроси. (Самата Мелони бе засечена да казва на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом миналото лято: „Никога не искам да говоря с моята преса.“)

Филмът Feels Like Home привлече широка публика и предизвика дебат за управлението на Виктор Орбан в навечерието на ключовите парламентарни избори

Как нискобюджетен трилър извади на преден план напрежението преди изборите в Унгария

Откакто крайнодясното ѝ правителство дойде на власт, Италия се е сринала от 41-во на 49-о място в Индекса за свобода на пресата. Когато Европейската комисия отбеляза това в доклад за върховенството на закона, Мелони обвини левите медии, че изопачават изводите.

Освен това според правозащитната организация Liberties през миналата година „политически фигури“ са атакували журналисти не само чрез съдебни дела, но и чрез физическо сплашване и кампании за дискредитиране. Появиха се и нови опасения относно използването на шпионски софтуер и наблюдение.

Политическата намеса в италианската обществена медия RAI продължава да се засилва, предупреждават от организацията Liberties. Докладът изтъква и сериозни опасения относно финансирането на медията. Тъй като правителството притежава почти 100% от акциите, то разполага с пряк и значителен контрол върху цялостната ѝ дейност.

„Критиката към правителството или опозицията срещу него е част от демокрацията“, коментира Лоренцо Де Сио от университета LUISS в Рим. „Но тук имаме правителство, което възприема критиката като досада и се опитва да не отговаря на въпроси.“

Във Франция, дори без крайната десница да е на власт, картината не е много по-различна. Парламентарното разследване, водено от крайната десница, беше описано от Le Monde като „идеологическа бойна машина“, целяща „контрол върху общественото мнение“.

Обществените медии трябва да носят отговорност, пише изданието, но този „лов на вещици“ е „по-скоро опит за заглушаване, отколкото за реформа“.

Междувременно „Репортери без граници“ определя концентрацията на собственост върху частни медии във Франция като „сериозен проблем“. Десният магнат Венсан Болоре контролира най-гледания новинарски канал CNews, както и радиостанция, седмично списание и неделен вестник.

Загубата на ключовия референдум показа, че премиерът е уязвим. Опозицията обаче трябва да се обедини, ако иска да се възползва от политическия импулс

Италианската опозиция има шанс за победа над Мелони. Нужни са ѝ обаче лидер и план

Според организацията намесата на Болоре и „липсата на плурализъм“ пораждат опасения за „надмощие на мнението над фактите“. Миналата година бившият министър на културата Рашида Дати използва CNews и Journal du Dimanche, за да атакува обществените медии.

В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) отдавна е насочила вниманието си към добре финансираната система от обществени медии, призовавайки за радикални промени. Партията твърди, че ARD и ZDF са говорители на властта и са пристрастни към традиционните партии.

Ако спечели избори, АзГ заявява, че ще се бори за преструктуриране на системата и намаляване на месечната такса от 18 евро, плащана от всяко домакинство.

„Искаме най-накрая да изключим този прогресивен, антигермански и манипулативен инструмент“, посочва Улрих Зигмунд, съпредседател на парламентарната група на партията в Саксония-Анхалт.

Защитниците на обществените медии подчертават, че германската конституция гарантира достъпа до публична информация като основа на демокрацията. Те виждат атаките срещу медиите като опит за прокарване на авторитарни тенденции. „Те не искат независима журналистика“, посочва експертът по медийна политика Холгер Хьовелман. „Искат медии, които разпространяват удобни за тях послания.“

Подобна логика, според критиците, е ръководила и партията „Право и справедливост“ (PiS) в Полша, управлявала осем години до 2023 г. След години на откровена пропаганда новото правителство постави реформата на обществените медии като приоритет, поемайки контрол чрез правни механизми.

Въпреки това полската медийна среда остава силно политизирана, а преходът не е гарантирал пълна безпристрастност, според доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Федерацията на сценаристите в Европа предупреждава, че крайнодесният медиен модел цели да „делегитимира журналистиката, да сплашва критиците, да концентрира медийно влияние и да овладява публичните институции“.

Пред френския парламент Болоре отрече да води политическа война, като заяви, че е „перфектната изкупителна жертва“ за враждебен елит. „Ние не се подчиняваме“, допълва милиардерът. „Ние сме свободни. И точно затова ги дразним.“