Макрон бърза да направи Франция „устойчива на Льо Пен“ преди изборите през 2027 г.

Еманюел Макрон бърза да постави защитни механизми срещу евентуален крайнодесен президент на Франция.

Президентът ускорява ключови кадрови назначения и поставя лоялни фигури на висши позиции, за да затвърди влиянието си и да попречи на „Национален сбор“ да реализира популистката си програма, посочват вътрешни източници пред POLITICO.

Социологическите проучвания показват, че крайнодясната партия е фаворит за президентските избори догодина. Потенциалните кандидати Марин льо Пен и Жордан Бардела вече сигнализираха, че ще се опитат да отменят икономическите реформи на Макрон и да ограничат ангажиментите на Франция към ЕС и НАТО.

Преждевременният старт на политическото съревнование за Елисейския дворец

„Макрон е обезпокоен от предстоящите рискове и иска да укрепи своето наследство“, коментира бивш дипломат. Този стремеж идва в момент на засилваща се нестабилност на Запада, подклаждана от руската агресия и непредсказуемата политика на САЩ.

Макрон вече назначи свой съюзник за председателя на Сметната палата, въпреки обвиненията в конфликт на интереси. В Министерството на външните работи тече мащабна реорганизация, която надхвърля традиционните летни ротации на дипломати във френските посолства. Очаква се повече от 60 дипломатически мисии да получат нови посланици през следващите месеци, включително във Вашингтон, Лондон, Берлин и Киев.

„Всичко ще бъде уредено преди президентските избори през май 2027 г.“, казва френски посланик пред POLITICO.

Миналата седмица управителят на Банката на Франция, Франсоа Вилроа дьо Гало, подаде ранна оставка. Този ход проправя пътя за държавния глава да назначи нов човек на поста с шестгодишен мандат още преди следващите избори.

Решението на Макрон да смени началника на Генералния щаб през лятото също е било частично мотивирано от желанието да има силна фигура на този пост в случай на президент от „Национален сбор“, твърдят военни представители. Идеята е да се гарантира, че човекът на тази позиция ще има достатъчно авторитет и опит, за да се противопостави на противоречиви предложения на крайната десница – включително евентуално напускане на интегрираната командна структура на НАТО.

Според запознатите лица тези кадрови решения далеч надхвърлят действията на президент в края на мандата си, който се стреми да затвърди мястото си в историята. Те са по-скоро ясен опит да бъдат защитени френските институции от евентуални сътресения при управление на „Национален сбор“.

Въпреки това Макрон е изправен пред деликатен баланс.

Назначаването на близки съюзници на ключови постове може да постави под съмнение тяхната независимост и неутралност, независимо от първоначалните мотиви.

Френският президент няма право на трети пореден мандат, но вече е намеквал за възможна кандидатура на изборите през 2032 г. Поставяйки свои съюзници на ключови позиции сега, Макрон вероятно планира влиянието си далеч отвъд 2027 г., посочва бившият дипломат. Неговата стратегия може да се разглежда и като опит да запази определени лостове за управление, докато изчаква законовата възможност да се завърне в Елисейския дворец.

Най-големият страх на Брюксел: крайната десница начело на Франция

„Заключване“ на институциите

„Национален сбор“ може да изчака с избора на кандидат, докато бъде разгледана жалбата на Марин льо Пен срещу присъдата ѝ за присвояване и петгодишната забрана за участие в избори. Партията обаче вече обвинява Макрон в „нелиберални“ действия.

„Президентът Макрон се опитва да „заключи“ нашите институции, надявайки се да запази контрола върху тях и да удължи влиянието си“, отбелязва Бардела, който е считан за резервния кандидат на партията.

Попитан по време на европейска среща на върха дали се опитва да защити институциите преди края на мандата си, Макрон определи въпроса като „важен“, но отказа да отговори, тъй като не бил част от дневния ред.

Френският президент предизвика подобни спорове и с други назначения. Той беше критикуван, че политизира администрацията, като назначи политически съюзник с ограничен юридически опит начело на най-висшия конституционен орган на Франция. Назначението на Стефан Сежурне за френски еврокомисар през 2024 г. също предизвика критики заради близките му отношения с Макрон.

Франция разполага с една от най-силните президентски институции в Европа, но това не означава, че следващият държавен глава лесно ще може да отстрани или пренебрегне назначенията на Макрон.

Тези кадрови решения ще представляват „предизвикателство за голямата визия на Марин льо Пен за радикална промяна“, заяви френският експерт по конституционно право Бенжамен Морел.

„Системата е изградена с множество защитни механизми. Те може да не гарантират наследството на Макрон, но ще ограничат изпълнителната власт на бъдещ президент, дори ако тя изглежда почти абсолютна във Франция.“

Свърши ли политическата любов между Марин льо Пен и Жордан Бардела

Още назначения на хоризонта

Предстои вземането на още ключови решения за кадрови промени. Президентът ще трябва да назначи нов председател на Държавния съвет, когато настоящият достигне пенсионна възраст през май. Тази ключова институция действа едновременно като правен съветник на правителството и като върховна съдебна инстанция по спорове между държавата и гражданите.

„Административното право не е детска игра – то обхваща спорове, свързани с имиграцията, обществения ред, полицията… всички силно чувствителни теми“, пояснява пред POLITICO Морел.

В рамките на ЕС правителствата се стремят да финализират преговорите по следващия седемгодишен бюджет на блока преди 2027 г., съобщава представител на Европейския парламент.

Очаква се и дебат дали мандатът на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да бъде подновен предсрочно. Това трябва да се случи малко след президентските избори във Франция през 2027 г.

„Това със сигурност ще се превърне в проблем“, подчертава източникът. „Необходимо е единодушие, а унгарският премиер Виктор Орбан, ако все още е на поста, както и чехите, са в същия политически лагер като Льо Пен.“