Федералният резерв на САЩ гласува в сряда да остави основната си лихва без промяна, избирайки по-предпазлив подход в борбата с инфлацията, въпреки нарастващите признаци, че ценовият натиск се оказва по-устойчив, отколкото централните банкери се надяваха.

В широко очаквано решение Федералният комитет за операции на открития пазар (FOMC) запази целевия диапазон за федералната фондова лихва между 3,75% и 4% – нивото, на което тя се намира, след като през септември централната банка одобри повишение с 25 базисни пункта.

„Инфлацията остава повишена“, се посочва в изявлението след заседанието. „Натрупването на допълнителна информация ще помогне на Комитета да определи подходящата позиция на паричната политика, така че инфлацията своевременно да се върне към целта от 2%. Комитетът ще осигури ценова стабилност.“

Двама от 12-те гласуващи членове на FOMC са се противопоставили на решението – управителят Лиса Кук и президентът на Федералния резерв на Кливланд Бет Хамак, съобщава CNBC. Те са настоявали за повишение на лихвата с още 25 базисни пункта.

Кук е в центъра на продължаващ спор, след като президентът Доналд Тръмп направи опит да я освободи от длъжност заради твърдения, свързани с информация, предоставена от нея в заявления за жилищни кредити.

Върховният съд блокира опита на президента, но администрацията поднови процедурата, като изслушване е насрочено за началото на ноември.

Това е първият вот на Кук срещу мнозинството, откакто се присъедини към Федералния резерв през 2022 г. като назначение на Джо Байдън.

Президентът на Федералния резерв на Далас Лори Логан и президентът на клона в Минеаполис Нийл Кашкари също гласуваха против запазването на лихвите без промяна при предходното подобно решение през юли, като двамата са заявявали необходимост от по-високи лихви. Този път обаче се присъединяват към мнозинството.

Междинните избори в САЩ също хвърлят сянка върху решението. Ключовият вот в страната е на 3 ноември, като на карта е контролът върху Конгреса.

За ръководството на Фед политическата независимост е основополагащ принцип, но част от наблюдателите допускат, че централната банка не би искала да повишава лихвите непосредствено преди изборите.

Тръмп, който номинира Кевин Уорш за председател на Фед, от години е в конфликт с централната банка и многократно е заявявал, че основната лихва трябва да бъде значително по-ниска.

Разделението при гласуването отразява по-дълбок спор вътре във FOMC относно това колко агресивно трябва да бъдат повишавани лихвите, за да бъде овладяна инфлацията в САЩ. Тя остава над целта от 2% на Фед повече от пет години, а темпът на поскъпване се е ускорил след септемврийското заседание.

Въпреки това изказванията на представители на централната банка през последните седмици показват предпочитание към изчакване на допълнителни данни, преди политиката да бъде затегната отново.

Заместник-председателят на Фед Филип Джеферсън и президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс заявиха, че настоящите икономически условия дават на централната банка време да оцени следващия си ход.

В официалното изявление икономическата активност е определена като „нарастваща със силен темп“ – леко повишение спрямо формулировката „солиден темп“, използвана през септември.

Други съществени промени в текста няма, с изключение на премахването на изречението, което обясняваше септемврийското повишение на лихвата.

Решението не изненада пазарите, които оценяваха вероятността за ново повишение на под 10%.

То обаче поставя нови въпроси докога централната банка е готова да изчаква, преди да затегне отново политиката.

Ценообразуването на фючърсните пазари показва висока вероятност за още едно повишение на следващото заседание на FOMC през декември, както и възможност за още едно или две увеличения през 2027 г.

Инвеститорите ще следят пресконференцията на председателя на Фед Кевин Уорш за допълнителни сигнали относно следващите стъпки на централната банка на САЩ.

Паричната политика се определя на фона на сложна икономическа и политическа среда.

Очаква се инфлацията, измерена чрез предпочитания от Фед ценови индекс, да бъде над 3% през септември, включително при изключване на по-волатилните цени на храните и енергията.

Икономистите са обезпокоени, че инфлационният натиск се разширява отвъд енергийния сектор и ефектите от войната с Иран.

В същото време безработицата остава ниска, а икономическият растеж – силен.

Моделът GDPNow на Федералния резерв на Атланта сочи годишен темп на растеж от 3,4% през третото тримесечие, което би било най-силното представяне от една година насам.

Потребителските разходи също остават устойчиви, а инвестициите, свързани с бума на изкуствения интелект, продължават да подкрепят американската икономика.

Тази комбинация засилва спора доколко сегашното ниво на лихвите всъщност ограничава икономическата активност и дали Фед ще трябва да действа по-агресивно, ако инфлационните данни не покажат подобрение.

Макар пазарите да очакват нови повишения, Уорш засега избягва да дава конкретни предварителни насоки за намеренията на FOMC.