Тръмп иска по-ниски лихви. Уорш ще трябва да му поднесе лошите новини
Аргументите за намаления отслабват, докато пазарът на труда се засилва, инфлацията остава над целта, а AI еуфорията подхранва инвестициите и потреблението
,fit(1001:538)&format=webp)
През по-голямата част от кариерата на Кевин Уорш перспективата да оглави Федералния резерв в момент, когато американската икономика е прегрята и се нуждае от по-високи лихви, би изглеждала като професионална нирвана.
Малцина централни банкери си бяха изградили толкова ястребова репутация. Затова има известна ирония във факта, че точно този сценарий вече е реалност, но изглежда по-вероятно да превърне живота на Уорш в кошмар още в началото на мандата му във Фед, пише The Economist.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп открито настоява за по-ниски лихви и назначи Уорш през януари именно защото и той подкрепяше подобна посока.
Тогава икономическите аргументи за по-разхлабена парична политика бяха напълно приемливи: инфлационният скок след пандемията беше почти овладян, а пазарът на труда изглеждаше нестабилен. Необичайно меката позиция на Уорш предизвика иронични усмивки, но не и презрение сред останалите централни банкери, повечето от които бяха доволни, че Тръмп е избрал разумен човек за поста, посочва Economist.
Уви, щастливото съвпадение приключи. Аргументите за по-ниски лихви се разпаднаха. Тръмп все още иска намаления, но ако не друго, днешните икономически условия изискват по-строга парична политика.
След назначението на Уорш американският пазар на труда се засили. От март до май броят на работните места извън селското стопанство е нараснал средно със 188 000 на месец, далеч над оценките за ръста на работната сила в момент, когато миграцията е ниска или отрицателна.
До ноември безработицата постепенно се повишаваше, но оттогава насам е спаднала и се задържа на 4,3%. Икономиката е в приповдигнато състояние.
Фондовите пазари са близо до рекордни нива, докато краткосрочният стимул от данъчните облекчения се сблъсква с ентусиазма около изкуствения интелект. Индикаторът на Федералния резерв в Атланта за БВП в реално време показва растеж с годишен темп от 3% през второто тримесечие.
По-високите цени на петрола, резултат от войната на Тръмп с Иран, повишиха годишната инфлация до 3,8% според показателя, който Фед следи като целеви.
Често централните банкери пренебрегват инфлацията, породена от цените на петрола. Днес това е трудно, защото инфлацията надвишава целта на Фед от 2% вече повече от пет години.
Инфлация, започнала от петрола, може да заживее собствен живот.
Новите аргументи, които Уорш изтъква в подкрепа на по-ниски лихви, изглеждат по-нестабилни от всякога, пише Еconomist.
Докато се бореше за номинацията на Тръмп, той твърдеше, че се е отказал от ястребовата си позиция, поддържана през цялата му кариера, заради напредъка в AI. Според него технологията скоро ще отключи такова изобилие, че инфлацията ще бъде победена, а Фед ще разполага с достатъчно пространство да намали лихвите.
Засега се случва по-скоро обратното. Бумът в строителството на центрове за данни и еуфорията на фондовите пазари подхранват съответно инвестициите и потреблението в САЩ и вероятно повишават инфлацията.
А новите колеги на Уорш вече се наредиха да напомнят на новия председател, че ако AI повиши растежа на производителността, икономическата теория предполага, че лихвите трябва да се повишат, а не да се понижат, заради по-силния апетит за разходи и инвестиции.
Около половината от гласуващите членове на Фед, определящи лихвената политика, чиято подкрепа е нужна на Уорш, за да промени курса, вече публично са направили различни версии на този аргумент.
Другата голяма идея на Уорш беше да намали облигационните портфейли на Фед, което би означавало затягане на паричната политика чрез баланса. Така, твърди той, би се отворило пространство за едновременно понижаване на лихвите.
„Това е нещо нещо като да поддържате приятна температура в офиса, като пуснете отоплението и климатика едновременно“, пише Economist.
Проблемът е, според изданието, че ефектът от това количествено затягане би бил нищожен. Бившият управител на Фед Стивън Миран, съюзник на Уорш, е обсъждал свиване на баланса с около 5% от БВП. Практическите ориентири показват, че това би повишило доходността по дългосрочните облигации приблизително колкото само едно увеличение на лихвите с четвърт процентен пункт.
Покупките на облигации действат отчасти чрез сигнала, който изпращат за бъдещата посока на лихвите. Например след глобалната финансова криза от 2007-2009 г. те показваха, че лихвите няма да се повишат дълго време.
При схемата на Уорш обаче балансът и лихвите биха дърпали в противоположни посоки. Количественото затягане би предвещавало по-ниски лихви и затова може изобщо да не повиши доходността по дългосрочните облигации.
Намаленията на лихвите би трябвало категорично да са извън дневния ред, когато Уорш открие първото си заседание по паричната политика на 16 юни. Новият председател има известна възможност да печели време и да се концентрира върху списък от технократски реформи, които иска да направи във Фед.
Но ако лихвите се променят по-късно тази година, по-вероятно е движението да бъде нагоре, а не надолу. В някакъв момент Уорш ще трябва да съобщи лошата новина на Тръмп.
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)