Тялото трябва да изчезне: Как Евита се превръща в политически заложник след смъртта си

Изминали са само няколко часа от смъртта на Ева Перон, когато испанският анатом Педро Ара започва работа по тялото ѝ. Датата е 26 юли 1952 г., а задачата е необичайна дори за човек с неговия опит: останките на първата дама на Аржентина трябва да бъдат съхранени за поколенията.

Евита, както я наричат милиони аржентинци, умира от рак на маточната шийка едва на 33 години. Приживе тя вече е много повече от съпруга на президента Хуан Перон. За работническата класа се е превърнала в застъпник, почти в светица. За противниците на режима е мощен инструмент за пропаганда.

След смъртта ѝ тялото наследява същата политическа сила.

Планът на Перон е то да бъде положено в огромен мемориал и да остане достъпно за поклонение, подобно на мумията на Владимир Ленин в Москва. Докато монументът бъде построен, балсамираните останки са съхранявани в централата на Общата конфедерация на труда в Буенос Айрес.

Мемориалът така и не е завършен.

Три години след смъртта на Евита военен преврат сваля Перон от власт. Той напуска Аржентина, а новият режим забранява движението му, преследва привържениците му и заличава символите на перонизма.

Най-могъщият от тях лежи в стъклен ковчег в центъра на столицата.

Жената, която се превръща в символ

Ева Дуарте се запознава с Хуан Перон през 1944 г. Тя е млада актриса, а той е полковник с нарастващо влияние в управлението. По-късно същата година Перон става вицепрезидент, а през 1946 г. печели президентските избори.

Ева бързо намира собствено място в новия режим. Тя участва активно в предизборните кампании на съпруга си, изгражда силна връзка с профсъюзите и работниците, оглавява женското крило на перонисткото движение и създава фондация, която раздава пари, жилища и социална помощ.

Никога не заема официален държавен пост, но влиянието ѝ трудно може да бъде оспорено.

През 1951 г. профсъюзите настояват Евита да се кандидатира за вицепрезидент заедно със съпруга си. Стотици хиляди нейни привърженици се събират в Буенос Айрес, за да подкрепят кандидатурата.

Тя в крайна сметка се отказва. Здравето ѝ вече се влошава, а идеята среща съпротива сред армията и част от политическия елит.

Година по-късно Евита умира.

„Разводът на века“ струва $640 млн. на шефа на SK Hynix

Около два милиона души участват в траурните церемонии и процесията. Улиците на Буенос Айрес са покрити с цветя, а опашките от желаещи да се поклонят пред тялото се проточват с километри.

Педро Ара успява да го съхрани с поразителна прецизност. Според свидетелства от онова време Евита изглежда сякаш спи.

Това подсилва мита около нея. За привържениците на Перон балсамираното тяло се превръща в доказателство, че Евита продължава да бъде сред тях. За военните, завзели властта през 1955 г., то представлява постоянна заплаха.

Военните отвличат тялото

През ноември 1955 г. служители на военното разузнаване нахлуват в централата на профсъюзите и отнасят ковчега.

Операцията е поверена на подполковник Карлос Моори Кьониг, ръководител на армейското разузнаване и убеден противник на перонизма.

Задачата му е сложна. Новата власт иска да заличи култа към Евита, но не може просто да унищожи тялото. Подобно действие би предизвикало обществено възмущение и би я превърнало в още по-силен мъченик.

Затова останките започват да бъдат местени тайно из Буенос Айрес.

Ковчегът прекарва време в камион, зад екрана на кино и в помещения, контролирани от военните. По-късните разкази за този период се смесват с легенди, но едно е сигурно: властите се страхуват, че перонистката съпротива ще открие тялото и ще го превърне в център на движението.

Според свидетелства на местата, където ковчегът е бил укриван, понякога се появяват цветя и запалени свещи. За Кьониг това е знак, че операцията е компрометирана.

С времето историята става все по-мрачна. Появяват се твърдения, че офицерът бил обсебен от тялото и го показвал на посетители. Други разкази говорят за восъчни копия и умишлено нанесени щети.

„Усилете музиката докрай, за да почетете Ози“, каза Шарън Озбърн на първата годишнина от смъртта му

Надеждни доказателства за голяма част от тези версии няма. Те обаче показват как тайната операция постепенно се превръща в национален мит.

Решението идва през 1957 г. Тялото е изнесено тайно от Аржентина и погребано в гробище в Милано под името Мария Маджи де Маджистрис.

В продължение на години почти никой не знае къде се намира Евита.

Троянският кон отвътре: Как се снима най-легендарният военен трик в историята?

От Милано до Мадрид

През 1971 г. военният режим в Аржентина прави опит да смекчи отношенията си с Перон и неговото движение, което остава влиятелно въпреки забраните и репресиите.

Тялото на Евита е извадено от гроба в Милано и транспортирано до Мадрид, където бившият президент живее в изгнание с третата си съпруга Изабел.

Останките носят следи от дългото укриване и преместване. Педро Ара отново е повикан, за да ги възстанови.

Около живота на тялото в къщата на Перон се появяват още легенди. Най-известната твърди, че приближеният му Хосе Лопес Рега, известен с интереса си към окултното, накарал Изабел да легне до ковчега, за да поеме политическата и духовната сила на Евита.

Историята никога не е потвърдена убедително, макар да се е превърнала в постоянна част от мита около семейство Перон.

Човекът, който забрави себе си: Как комик с амнезия се завърна на сцената

През 1973 г. Хуан Перон се завръща в Аржентина и отново печели президентските избори. Изабел става негов вицепрезидент, позицията, за която някога е обсъждана кандидатурата на Евита.

Тялото обаче остава в Испания.

Перон управлява по-малко от година. Той умира на 1 юли 1974 г. след поредица от здравословни проблеми, а Изабел го наследява като президент.

Няколко месеца по-късно тя нарежда останките на Евита да бъдат върнати в Буенос Айрес. Двете балсамирани тела са изложени едно до друго в президентската резиденция.

След 22 години Евита отново е в Аржентина.

Второто погребение

Управлението на Изабел Перон потъва в политическо насилие, икономическа криза и конфликти между различните крила на перонисткото движение. През март 1976 г. военните отново завземат властта.

Новият режим решава останките на Ева и Хуан Перон да бъдат предадени на семействата им.

През октомври същата година Евита е погребана в семейната гробница на Дуарте в гробището „Реколета“ в Буенос Айрес.

Това е второто ѝ погребение, деветнадесет години след тайното полагане под чуждо име в Милано и двадесет и четири години след смъртта ѝ.

Властите предприемат извънредни мерки, за да предотвратят ново отвличане. Ковчегът е поставен на няколко нива под мавзолея, на дълбочина около осем метра, зад бетон и стоманени плочи.

Там тялото остава и до днес.

Одисеята му разкрива нещо по-голямо от странната история на една мумия. В продължение на две десетилетия различни режими се опитват да контролират паметта за Евита чрез физическите ѝ останки.

Перон иска да ги превърне във вечен символ на своето управление. Военните ги укриват, защото се страхуват от силата им. Следващите власти ги използват като разменна монета в отношенията си с перонисткото движение.

Дори след смъртта си Ева Перон остава част от политическата битка за Аржентина.