Поражението на десния премиер Джорджа Мелони в референдум с висок политически залог даде рядък сигнал, че тя може да бъде победена. Въпросът сега е дали разпокъсаната опозиция в Италия ще успее да използва този импулс, като се обедини срещу нея.

Откакто пое властта през 2022 г., Мелони изглеждаше политически недосегаема, като разделената опозиция не представляваше сериозна опасност за управлението ѝ. Неуспехът на референдума за съдебна реформа в понеделник обаче разкри силна вълна на недоволство, която съперниците ѝ сега се опитват да използват. Избирателната активност беше висока, а по-младите гласоподаватели бяха особено мотивирани да гласуват против нея, пише POLITICO.

Отхвърлянето на предложението на Мелони създава благоприятна възможност за опозицията – лявоцентристката Демократическа партия, водена от Ели Шлайн, и популисткото движение „Пет звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте.

Поражението от резултатите вероятно ще отслаби политическите позиции на италианския премиер преди парламентарните избори следващата година

Джорджа Мелони загуби референдума с висок залог за правосъдната реформа

В сряда Шлайн заяви, че е наясно със залога, като определи референдума като „изключителна победа за народа, която доказва, че започваме да побеждаваме националистическата десница“.

Повторението на подобен изборен успех – вероятно догодина, макар да се спекулира за предсрочен вот – ще изисква единен фронт на опозицията. Постигането му обаче е предизвикателство заради дълбоките различия по теми като военната помощ за Украйна. Социологическите данни от средата на 2024 г. сочат стабилна електорална картина: „Италиански братя“ на Мелони водят с 29%, следвани от Демократическата партия (22%) и движението „Пет звезди“ (12%). Затова лидери като Конте и Шлайн все по-активно подкрепят идеята за вътрешни избори, които да излъчат обща платформа и обединяваща фигура срещу министър-председателя.

„Гражданите искат първични избори и ние не можем да ги избегнем“, категоричен бе Конте след референдума. Той уточнява, че е „твърде рано“ да обяви кандидатурата си, въпреки засилващите се спекулации за евентуалното му завръщане в управлението. Конте призовава Шлайн също да се включи в надпреварата, на което тя отговори, че е „готова“.

Импровизирани съюзи

Кампанията срещу съдебната реформа на Мелони се превърна в естествена пресечна точка за опозицията, позволявайки на всички партии да обвинят премиера в посегателство върху независимите институции.

На римския площад „Пиаца Барберини“ в понеделник вечерта лидери и активисти от целия лявоцентристки спектър се събраха, за да отпразнуват резултат, който доскоро изглеждаше непостижим. Поддръжници развяваха знамена и скандираха, докато политически съперници споделяха обща сцена – рядка проява на единство за италианската опозиция.

Това съгласие обаче прикрива дълбоки вътрешни противоречия. Коалицията, която се обедини срещу Мелони на референдума, все още е далеч от консенсус за обща управленска програма или единен кандидат за премиер. Позициите остават диаметрално противоположни по ключови теми като военните разходи, подкрепата за Украйна и икономическата стратегия, където пропастта между популисткото крило и по-умерената Демократическа партия е значителна.

Шлайн подчертава, че опозицията трябва да премине към конкретика. „Не можем просто да бъдем „против“ правителството – длъжни сме да предложим алтернативни решения.“ Тя визира приоритети като въвеждането на минимална работна заплата, съкращаването на работната седмица и споделения родителски отпуск.

В първия ден на гласуването е отчетена необичайно висока избирателна активност

Исторически референдум в Италия – тест за управлението на Мелони и бъдещето на правосъдието

Тя изтъква и скорошни успехи на местно ниво – включително в регионите Кампания и Пулия – като доказателство, че сътрудничеството може да води до изборни победи. „Знаем, че можем да го направим, защото вече сме го постигали през последните две години“, добави тя.

Лидерът на партия „Италианската левица“ Никола Фратояни също отбелязва, че има съществено съгласие по теми като минималната заплата, здравеопазването, зеления преход и противопоставянето на целта на НАТО за разходи за отбрана от 5% от БВП.

„Референдумът ускорява процеса на съюзяване“, посочва той. „Той създава възможност, но и отговорност да не разочароваме хората, които искат алтернатива на Мелони и десницата.“

Въпреки това той признава, че остават сериозни разногласия по въпроси като войната в Украйна и военната помощ за Киев.

Търси се лидер

Следващото голямо предизвикателство пред опозицията е въпросът за лидерството. Макар обединени около вота „против“ на референдума, партиите тепърва трябва да договорят единен кандидат, който да се изправи срещу Мелони. Към момента обаче липсва консенсус около една фигура.

Шлайн ръководи най-голямата опозиционна формация и е естествен претендент за ролята, но профилът ѝ на представител на елита, израснал в Швейцария, поставя граници пред масовата ѝ популярност.

От друга страна, бившият премиер Джузепе Конте запазва сериозно влияние, особено в Южна Италия. Той залага на управленския си опит, припомняйки социалните си мерки и осигуряването на 200 милиарда евро европейска помощ по време на пандемията. Въпреки активите си, нито един от двамата досега не е успял да консолидира цялата опозиция зад себе си.

Като възможни компромисни варианти се спрягат имената на Силвия Салис и Гаетано Манфреди – кметове съответно на Генуа и Неапол, избрани с широка лява подкрепа. Засега обаче и двамата отклоняват възможността за участие в първични избори.

Италианският премиер е стабилна политическа фигура както в Рим, така и в Брюксел, но предстоящият референдум за съдебната система може да развали ореола ѝ на неуязвимост

Идва ли краят на политическия меден месец на Джорджа Мелони?

Илюзия за сила

Анализатори предупреждават, че резултатът от референдума може да надценява реалната сила на опозицията.

„Предизвикателството пред лявоцентристкия лагер е как да капитализира тази политическа победа“, пояснява пред POLITICO Лоренцо Прелияско от YouTrend.

„Сред тези 53%, гласували с „против“, има изключително разнородни групи и мотиви“, допълва той, подчертавайки, че вотът далеч не се ограничава до традиционния електорат на левицата. Според него значителна част от гласовете идват от слабо ангажирани избиратели, което разкрива съществена разлика между спонтанния протест срещу кабинета и реалната електорална подкрепа за опозицията.

В тази ситуация факторът „време“ се оказва решаващ.

Анализатори смятат, че Мелони има сериозни основания да свика предсрочни избори, преди икономиката да е тръгнала надолу. Подобен ход би ѝ позволил да изпревари опонентите си, докато те все още търсят общ лидер и програма.

Опозиционните лидери обаче демонстрират увереност. „Когато и да бъдат насрочени изборите, ние ще бъдем готови“, настоява Шлайн.