Живеем във времена на много бързи и много чести промени на обстоятелствата, които имат почти мигновени финансови измерения за пазарите, а оттам и промени върху по-краткосрочните и по-средносрочните очаквания за икономическото развитие.

Това заяви от сцената на 17-ото издание на The Sound of Money Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, с дългогодишен опит в публичните финанси и международните институции.

„Ние икономистите се шегуваме, но за съжаление е вярно, че успешно предсказахме 9 от последните 2 рецесии и ако трябва да адаптирам това към реалността, много успешно предсказахме 15 от последните 0 рецесии, особено от пандемията насам.”

Защо е така?

„Първо, мисля, че трябва да похвалим хората които формулират и избират политики – не тези, които са на изборни позиции, има редица други публични служители и в централните банки, и в правителствените апарати, които формулират и правят избори на политики особено във времена на бързо променяща се ситуация”, обясни той.

Изборът на политики по време на пандемията и след нападението на Русия в Украйна беше труден с безпрецедентни по размер мерки, както от фискална, така и от парична гледна точка. Това имаше своята цена и в цяла Европа ние сме все още в период на съществено натрупани дефицити.

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

„От друга страна, частният сектор показа изключителна адаптивност и гъвкавост по отношение на диверсификация, отговор на тарифните изисквания, на нарушените доставки, на разкъсаните вериги за снабдяване, на енергийните и ценови шокове. Отново безпрецедентно поведение, което не сме виждали в предишните епохи”, изтъкна централният банкер.

Според него тази комбинация е резултат както от технологичния напредък, така и от новия начин на мислене в избора на политики, довел до ситуация, която далеч не е толкова страшна, непредвидима и кризисна в икономики като европейската и американската, каквато би била преди 50 години.

„Имаме достатъчно основание да не си казваме, че след членството ни в Еврозоната вече няма нужда да правим нищо – напротив, нямаме никаква гаранция какво предстои и какво може да разбърка пазарите на суровини или други”, предупреди Лингорски.

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

„Неслучайно, поради високата степен на несигурност и честите промени на обстоятелства централните банки преминахме от прогнози към сценарии. Сценариите не са прогнози. Те не отчита нито прогнозират промени в лихвените нива и паричната политика. Сценариите са инструменти за очертаване на тенденциите при равни други условия и различна продължителност или мащаб на шоковете, което да подпомогне вземащите решения за политиките.”

„За да излезем от тази ситуация на големи фискални стимули и респективно дефицити в цялата европейска икономика и от друга страна да посрещнем основанията за очакване на просперитет, пътят е към фокусиране и избор на политики, които водят към растеж”, категоричен е той.

Трябва да се движим напред, ограничавайки фискалните маневри, за да повишим ефективността на фискалните инструменти. Всичко това трябва да бъде насочено към растеж.

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

Според Лингорски ние сме в добра позиция в Европа, тъй като именно трудностите ни принуждават да бъдем не само адаптивни, но и доста по-реформаторски настроени по отношение на Единния пазар, по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите, на Общия капиталов пазар.

Имаме прекалено много и прекалено “добри” кризи, от които да се възползваме на национално и европейско ниво.

В сегашната ситуация поради военните конфликти, най-вече в Персийския залив, рисковете са от подтискане на растежа надолу, докато инфлационните очаквания са за растяща инфлация. Но това не трябва да ни отклонява от два много здрави стълба – възстановяване на фискалните буфери с фокусиране не просто към количествен, а към качествен растеж на база нова много по-висока производителност в бъдещето, заяви икономистът.

„От друга страна, диверсифициране със стремеж към по-висока енергийна сигурност. Трябва да използваме факта, че вече сме пълен протагонист като нация и страна в рамките на европейските институции и европейското семейство, за да се възползваме заедно от този колосален икономически мащаб и потенциал на Еврозоната.”