Най-големият кошмар на френското кино – крайната десница

Дори най-страшните филми на ужасите не плашат френските режисьори толкова, колкото перспективата Марин Льо Пен или Жордан Бардела да спечелят президентската надпревара.

С началото на филмовия фестивал в Кан във вторник водещите фигури във френската киноиндустрия се изправят пред възможността бъдещ крайнодесен президент да премахне щедрата система от държавно финансиране и данъчни облекчения, която помогна Франция – родината на киното – да се превърне в обетована земя за продуцентите на филми и телевизионни продукции.

Партията на Льо Пен и Бардела – Национален сбор – още миналата година предложи закриването на Националния център за киното (НЦК) по време на напрегнатите бюджетни преговори. Според формацията силно задлъжнялата френска държава прахосва парите на данъкоплатците, финансирайки леви и прогресивни филми, които се провалят в боксофиса.

Санчес обяви „края на крайната десница“ на форум на световната левица

Ако спечели Елисейския дворец на изборите догодина, както показват настоящите социологически проучвания, Национален сбор вероятно или ще изпълни това обещание, или ще пренасочи част от средствата към други приоритети.

„Хората от света на киното живеят в друга реалност, те не осъзнават финансовите проблеми на французите“, заяви Филип Балар – един от депутатите от Национален сбор, които оглавиха усилията за намаляване на държавното финансиране за развлекателния сектор.

По думите му избирателите изпитват възмущение от държавното субсидиране на киното в момент, когато са принудени да избират между разходите за гориво и прехраната на семействата си. 

Представители на филмовата индустрия, цитирани от POLITICO, предупреждават, че подобен ход би бил пагубен за сектора. Според данни за 2022 г. киното е генерирало добавена стойност от 12,6 милиарда евро и осигурява работа на над 260 000 души.

Според тях настоящата система привлича чуждестранни инвестиции, разпространява френската „мека сила“ по света и се противопоставя на американската културна хегемония в духа на политическата традиция на Шарл дьо Гол.

Известният режисьор Оливие Асаяс, чиито мащабни продукции обикновено не разчитат на публично финансиране, нарече атаките срещу френския модел за подпомагане на киното „глупави, жалки и напълно контрапродуктивни дори от националистическа гледна точка“.

„Френското кино заема привилегировано място на световната сцена. Да се откажем от него би било невъобразим абсурд, независимо от гледната точка“, коментира Асаяс, работил с холивудски звезди като Джуд Лоу и Кристен Стюарт.

Френската връзка

По много показатели Франция разполага с най-успешната киноиндустрия в континентална Европа. Според Европейската аудиовизуална обсерватория страната е имала най-висока посещаемост на кината в Европа през 2024 г. – последната година, за която има потвърдени данни.

Четвърт от всички билети за европейски филми между 2015 и 2024 г. са били продадени именно във Франция. През този период нито една друга държава от ЕС не е изнесла повече филми в чужбина.

В основата на уникалната френска система за финансиране на киното стои НЦК. Създаден след Втората световна война, центърът подпомага производството на стотици филми, снимани във Франция и извън нея, всяка година.

Приятелството с Тръмп вече не е толкова изгодно за крайната десница в Европа

От 84-те филма, разглеждани тази година за наградата „Оскар“ за най-добър международен филм, 20 са получили подкрепа от НЦК. Всички пет номинирани филма са френски копродукции, а четири от тях са получили финансиране от центъра.

„Имаме един от най-добрите модели в света. И това не го казвам само аз – казва го целият свят. На френския и европейския модел се завижда и той се копира“, посочва президентът на НЦК Гаетан Брюел.

Националният център за киното се финансира чрез данъци върху билетите за кино, телевизионните услуги, плащани от телевизии и разпространители, продажбата на DVD и Blu-ray дискове, както и чрез такси върху стрийминг платформи като YouTube и Netflix.

През 2024 г. тези приходи достигат 810 милиона евро. Те помагат както на големи продукции като „Граф Монте Кристо“ да финансират визуалните си ефекти, така и на нискобюджетни филми като „Историята на Сюлейман“, който разказва за мигрант в Париж, опитващ се да получи убежище.

„Нито един от моите филми нямаше да съществува без НЦК“, отбелязва френско-италианската актриса и режисьор Валерия Бруни-Тедески.

В разговор с POLITICO по време на почивка от снимките на новия си филм Бруни-Тедески посочва, че НЦК играе ключова роля във финансирането на „филми, които въплъщават поезията и сложността на човешкото съществуване“.

Подобни проекти обаче изглежда не интересуват особено Национален сбор, освен ако нямат сериозен търговски потенциал. Видният депутат от партията Себастиен Шеню, смятан за потенциален министър на културата при евентуална победа на формацията, веднъж каза, че свободният пазар трябва да решава кои филми са добри и кои – не.

Шеню и други представители на Национален сбор твърдят, че НЦК финансира леви филми, насърчаващи разнообразието и LGBTQ+ правата. 

„Основната идеологическа битка на популистката десница е да твърди, че културата е елитарна и се създава от градски елити с държавни средства, за да бъде консумирана от самите тях, без никой друг да се интересува“, обяснява филмовият продуцент Шарл Жилибер.

Като пример представители на Национален сбор често посочват скорошна феминистка версия на „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. Филмът, струвал около 10 милиона евро, се оказа търговски провал.

Брюел признава, че не всички подкрепени от НЦК филми постигат комерсиален успех, но според него е несправедливо целият модел да бъде съден по няколко проекта.

„Онези, които критикуват и подкопават този модел чрез карикатурни представи и отказват да видят всичко, което той носи, го отслабват именно в момент, когато имаме най-голяма нужда от него“, отбелязва Брюел.

Макрон бърза да направи Франция „устойчива на Льо Пен“ преди изборите през 2027 г.

Имало едно време в Холивуд

Киноиндустрията се опасява и че подобни промени могат да подкопаят привлекателността на Франция за чуждестранни продукции, включително за холивудски студиа, които търсят данъчни облекчения и по-ниски производствени разходи.

Френският президент Еманюел Макрон обеща миналата година да засили усилията за привличане на международни продукции като част от програмата си „Изберете Франция“. През септември той ще бъде домакин на първата международна среща на върха за кино и анимация на Френската ривиера, организирана съвместно с Южна Корея.

„Виждаме как все повече американски режисьори се опитват да финансират филмите си чрез Европа или дори да ги продуцират тук. Франция е в центъра на тази система“, заяви Жилибер, който е копродуцент на последния филм на независимия режисьор Джим Джармуш.

Според него, ако Франция се откаже от финансовите стимули за снимки на нейна територия, чуждестранните продукции неизбежно ще се насочат към други държави, които участват в надпреварата със субсидии.

Самата филмова индустрия вече е изправена пред сериозни промени – от възхода на стрийминг платформите, които подкопават приходите на кината, до концентрацията на големите студиа и перспективата изкуственият интелект един ден да направи традиционното филмопроизводство излишно.

Ако Франция се откаже от ролята си на лидер в киното сега, може никога повече да не успее да си я върне.

„Тази криза е глобална. Ние се съпротивляваме по-добре от останалите, но всяка година сме на ръба да я направим необратима“, заяви Брюел.