Приятелството с Тръмп вече не е толкова изгодно за крайната десница в Европа

Доналд Тръмп се е превърнал в толкова политически токсична фигура в Европа, че дори най-близките му идеологически съюзници все по-често го възприемат като слабост.

„Трябва да държим дистанция“, заяви Марин льо Пен пред своите депутати от френската крайнодясна партия „Национален сбор“ на среща във вторник, според високопоставен партиен източник.

Десните популисти в Европа започнаха да се дистанцират от президента на САЩ още преди унгарският премиер Виктор Орбан да претърпи тежка загуба на парламентарните избори в неделя. Кампанията включваше многократни публични изяви в негова подкрепа от страна на Тръмп, както и посещение в последните дни от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Поражението на Орбан, съчетано с последиците от войната в Иран и конфликта на Тръмп с папата, допълнително ускори това отдръпване.

Унгария обърна гръб на Орбан, но европейската крайна десница запазва своята устойчивост

Макар някои да виждат предимства в поддържането на връзки с американския президент, „в конкретния контекст на избори това не е особено обещаващ подход“, посочва пред POLITICO Торбен Брага, депутат от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ), който е член на комисията по външна политика в Бундестага.

За италианския премиер Джорджа Мелони атаките на Тръмп срещу папа Лъв XIV се оказаха повратен момент. Но подкрепата ѝ за Светия отец беше и политически удобна, предвид католическата ѝ електорална база и факта, че европейците – от Болоня до Будапеща – обвиняват американския президент за конфликта в Близкия изток и растящите цени на енергията.

„Поражението на Орбан не може да се обясни само с умората на избирателите“, твърди високопоставеният представител на „Национален сбор“. „Близостта със Съединените щати в настоящия контекст не беше добре приета от унгарските избиратели.“

За да си осигури най-добра позиция за победа на президентските избори във Франция догодина, „Национален сбор“ вероятно ще се стреми да избегне впечатлението за близост с Белия дом.

От другата страна на Рейн депутатите от „Алтернатива за Германия“ възприемат сходен подход преди ключовите регионални избори през септември.

Матиас Моосдорф, депутат от АзГ, написа в X, че „демонстративната показност на приятелството“ между Будапеща и администрацията на Тръмп, включително решението на Ванс активно да агитира в подкрепа на Орбан, „е тежала като воденичен камък на шията му“.

Могат ли обществените медии в Европа да оцелеят след атаките на крайната десница?

MAGA на световната сцена

Когато Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, изглеждаше, че може да даде силен тласък на сродни антимиграционни популистки движения в други държави, които се бореха да спечелят власт или легитимност. Вашингтон дори формализира усилията си за изграждане на международна мрежа от идеологически съюзници като част от стратегията си за национална сигурност.

Първоначално АзГ видя в подкрепата на американския президент възможност да засили своята легитимност и да увеличи натиска върху консерваторите на канцлера Фридрих Мерц да премахнат т.нар. „санитарен кордон“ – неформална бариера, съществуваща от края на Втората световна война, която не допуска крайната десница до управление.

Лидерът на АзГ Алисе Вайдел продължава да се стреми да поддържа добри отношения с администрацията на Тръмп, заявявайки пред журналисти, че не смята близостта с него за проблем и че „Орбан водеше много добра кампания“.

„Национален сбор“ обаче е по-скептичен, предвид непопулярността на Тръмп сред френските избиратели, включително сред собствените поддръжници на партията.

„Още след атаката срещу Капитолия през 2021 г. Марин льо Пен осъзна, че не е добра идея да се сближава твърде много с него. Тя е много предпазлива и поддържа дистанция“, обяснява бивш представител на конкурентна крайнодясна формация.

Близките отношения с Вашингтон „могат да се окажат слабост и да бъдат погрешно тълкувани“, добавя близък съюзник на Льо Пен. „Харесваме нашите приятели във Вашингтон, но не искаме да ни казват какво да правим.“

Френската крайна десница набира инерция за президентските избори

Това не означава, че Льо Пен не е използвала връзките с Белия дом, когато това е било изгодно. Луи Алио, кметът на Перпинян, представляваше „Национален сбор“ на възпоменание за убития десен активист Чарли Кърк миналата година. А Льо Пен и председателят на партията Жордан Бардела бяха сред френските политици, които приеха покана да се срещнат с американския посланик във Франция Чарлз Къшнър.

Представител на „Национален сбор“ отбелязва, че срещата с Къшнър „показва, че сме способни да разговаряме с големите играчи на световната сцена“.

Наследството на Орбан

Войната на САЩ и Израел срещу Иран предизвика преоценка сред идеологическите съюзници на Тръмп, като ръководството на АзГ все по-ясно се дистанцира от американската администрация.

Въпреки това остава значителна част от наследството на Орбан, която крайната десница може да продължи да следва. Унгарският премиер очерта модел за популистката политика в Европа: конфронтационно отношение към институциите на ЕС, както и атаки срещу върховенството на закона и медийната среда. Много националистически партии в съюза възприеха подобни тактики на национално ниво.

Тези позиции не са били решаващи за изборния резултат обаче – според мнозина крайнодесни политици победата на Петер Мадяр се дължи на фокуса му върху корупцията и ежедневните проблеми на хората.

Тъй като противопоставянето на Брюксел не е било определящ фактор в изборите, поражението на Орбан няма да означава „край на борбата“ срещу Европейската комисия, коментира близък съюзник на Льо Пен.

„Имаме нужда от голяма държава, която да поведе този бунт“, обобщава той. „Ако спечелим през 2027 г., и други страни ще последват примера.“