Крайнодесният германски политик Ринго Мюлман проявява забележителен интерес към разкриването на информация, която според негови политически опоненти би могла да представлява сериозен интерес за руските разузнавателни служби.

Мюлман активно се възползва от правата си на депутат от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) в парламента на Тюрингия, където партията му е първа политическа сила, пише POLITICO. Той многократно отправя официални питания към регионалното правителство с искане за детайлна информация по чувствителни теми. Сред тях се открояват въпросите за местната защита срещу дронове и логистиката при транспортирането на западни оръжия за Украйна.

„С каква информация разполага провинциалното правителство за мащаба на военните транзитни превози през Тюрингия от 2022 г. насам (разпределени по години, вид транспорт [шосеен, железопътен], брой преминавания и известни спирки)?“, пита Мюлман писмено през септември.

Канцлерът води необичайно настъпателна кампания за утвърждаване на германското лидерство в сърцето на ЕС, представяйки се като защитник не само на Украйна, но, по негови собствени думи, на Европа като цяло

Германия се завръща като лидер в ЕС – новата външнополитическа доктрина на Мерц

В един ден през юни политикът, който отрича да действа в интерес на Русия, подава осем запитвания, свързани с дронове и с капацитета на регионалната полиция за защита от тях. Именно полицията отговаря за откриването и неутрализирането на летателни апарати, считани за шпионска заплаха.

„Какви технически системи за защита от дронове са известни на полицията на Тюрингия (напр. заглушители, мрежови устройства, електромагнитни импулсни устройства) и до каква степен са тествани за използване в правоприлагането?“, интересува се Мюлман.

Подобни въпроси от депутати на АзГ в местната власт доведоха до обвинения от страна на центристките партии, че крайнодесните използват парламентарните си позиции, за да изваждат на светло чувствителна информация, която Москва би могла да използва във войната си срещу Украйна и в т.нар. „хибридна война“ срещу Европа.

„Невъзможно е човек да не остане с впечатлението, че АзГ просто изпълнява списък със задачи, възложени ѝ от Кремъл чрез тези запитвания“, коментира министърът на вътрешните работи на Тюрингия Георг Майер от Германската социалдемократическа партия (SPD) пред в. Handelsblatt.

„Това, което ме порази, беше изключителният интерес към критичната инфраструктура и службите за сигурност тук, в Тюрингия, особено към начина, по който се справят с хибридни заплахи“, казва по-късно Майер пред POLITICO. „Изведнъж в техните въпроси започват да играят роля геополитически теми, при положение че парламентът на Тюрингия не отговаря за външната политика или отбраната.“

„Коварни“ внушения

Лидерите на АзГ често заемат позиции, благоприятни за Кремъл, като подкрепят възстановяване на икономическите връзки и вноса на газ, както и прекратяване на военната помощ за Украйна. Политическите им опоненти обаче често ги обвиняват, че действат не само по убеждение, а и по поръчка на Москва. Депутатът от Зелените Ирене Михалик миналия месец нарече партията „троянския кон“ на руския президент Владимир Путин в Германия.

Политици от „Алтернатива за Германия“  отхвърлят обвиненията, че използват нарастващото си парламентарно влияние на федерално и провинциално ниво, за да предават чувствителна информация на Кремъл.

Тино Хрупала, един от националните лидери на партията, реагира остро срещу твърденията, че партията се опитва да разкрие маршрути за доставка на оръжия в полза на Русия.

„Точно както Судетската област не беше достатъчна през 1938 г., Путин няма да спре“, заявява канцлерът на партийна конференция в Германия

Мерц сравнява Путин с Хитлер: „Той няма да спре“

„Гражданите имат напълно оправдани страхове за това, което виждат и преживяват по магистралите всяка вечер“, заяви той в телевизионно токшоу миналия месец, когато беше попитан за действията на Мюлман. „Това са напълно легитимни въпроси от народен представител, който е загрижен и който приема сериозно тревогите и нуждите на хората. Вие правите внушения, които са откровено коварни; обвинявате ни в неща, които никога няма да можете да докажете.“

Мюлман, който е бивш полицай, в разговор с POLITICO отрича да следва „списък със задачи в посока Русия“.

Той също така посочва, че макар министрите да са длъжни да отговарят на всяко парламентарно запитване, те не са задължени да разкриват чувствителна или класифицирана информация, която би застрашила националната сигурност.

„Не е моя работа да ограничавам въпросите си, а на министъра – да дава отговорите“, подчертава той. „Ако в даден момент такъв отговор създава опасност или води до шпионаж, тогава вината за шпионажа не е моя, а на министъра, защото той е разкрил информация, която не е трябвало да разкрива.“

Потоп от парламентарни въпроси

Консервативният депутат и председател на специална комисия в Бундестага, която контролира германските разузнавателни служби Марк Хенрихман предупреждава за опасностите от масираните парламентарни запитвания на АзГ. Макар отговорите да не съдържат държавни тайни, руското разузнаване може да анализира самия характер на въпросите. Така, чрез натрупване на данни, Москва успява да си изгради важна стратегическа картина.

„Освен незначителни и чувствителни запитвания, съществува и огромна сива зона“, пояснява Хенрихман. „И това, което редовно чувам от различни министерства, е, че отделните запитвания сами по себе си не са проблем. Но когато ги поставиш едно до друго, започва да се оформя картина – например за маршрути на придвижване, доставки на помощ и военни стоки към или в посока Украйна.“

Хенрихман допълва, че парламентарни въпроси на АзГ в Бундестага по теми като знанията на властите за руски саботаж и хибридни действия в Балтийския регион, както и за отравянето на покойния руски опозиционен лидер Алексей Навални, са привлекли вниманието му и са породили тревога.

Фракциите на „Алтернатива за Германия“ в местните парламенти са подали над 7 000 запитвания, свързани със сигурността, от началото на 2020 г. насам, показва анализ на данни на списание Spiegel. Това е повече от която и да е друга партия и около една трета от всички подобни запитвания общо.

В Тюрингия,  където службите за вътрешно разузнаване са определили АзГ като екстремистка група, партията е подала близо 70% (1 206 от 1 738) от всички въпроси през този законодателен период. В Бундестага парламентарните ѝ въпроси представляват над 60% от всички запитвания (636 от 1 052).

Говорител на външното министерство заяви, че руското военно разузнаване стои зад „кибератака срещу германския контрол на въздушния трафик през август 2024 г.“

Германия обвинява Русия в хибридна кампания и кибератаки

Стратегическото използване на парламентарни въпроси от АзГ не е нещо ново, отбелязват експерти. Партията използва присъствието си в парламента от 2017 г. насам, за да атакува министерствата с хиляди питания. Целта е да се натрупа информация, насочена срещу нейните политически противници.

„Още от самото начало „Алтернатива за Германия“ използва парламентарните въпроси, за да възпрепятства, парализира и също така да наблюдава политическите си врагове“, казва Анна-Софи Хайнце, изследовател в Университета в Трир.

Що се отнася до вълната от въпроси, свързани с националната сигурност, мотивите на АзГ са до голяма степен без значение, смята Якуб Вондрейс — изследовател в Техническия университет в Дрезден, който изучава руската политика на партията.

„Не е изключено да действат от името на Кремъл. Възможно е и да действат от свое име, защото очевидно са прокремълски настроени“, обяснява той. „Но крайният резултат е почти същият. Тези въпроси представляват потенциална заплаха за националната сигурност.“