Германия и Великобритания предупреждават за нарастващата заплаха от руските и китайските сателити, които редовно наблюдават или шпионират апарати, използвани от западните държави.

През последните седмици двете страни са изтъкнали редица случаи, при които Русия е следила, блокирала и смущавала техни сателити в орбита, пише CNN.

„Действията на Русия, особено в космоса, представляват фундаментална заплаха за всички нас – заплаха, която вече не можем да игнорираме,“ заяви германският министър на отбраната Борис Писториус по време на конференция на космическата индустрия в Берлин през септември.

Според експертите атаките срещу комуникационни сателити могат да засегнат области като сателитните изображения, телекомуникациите и достъпа до интернет чрез спътникови мрежи. Нарушаването на навигационни и позиционни системи пък може да има сериозни последици както за военните операции, така и за гражданската авиация, посочва анализ на глобалния мозъчен тръст RAND.

Той ще следи за промени в сушата, морето и ледените покривки и ще помага при подготовката за евентуални бедствия.

Индия и САЩ се готвят за изстрелване на „първи по рода си“ сателит

Русия и Китай разширяват космическите си способности

Предупрежденията идват на фона на продължаващата вече трета година руска инвазия в Украйна. Украински представители твърдят, че Москва е задълбочила сътрудничеството си с Китай, като Пекин извършва сателитно разузнаване на украинска територия от нейно име.

Писториус казва, че наскоро два руски разузнавателни сателита са били засечени да следят спътници на компанията Intelsat, използвани от германските въоръжени сили и техните съюзници.

„Русия и Китай бързо разширяват способностите си за водене на космическа война. Те могат да заглушават, манипулират или физически да унищожават сателити,“ добавя той, обявявайки милиардни инвестиции в германски космически програми.

Ръководителят на британското Космическо командване също отправи предупреждение, че руски спътници „преследват“ британски апарати в орбита и ги заглушават „ежеседмично“.

„Те разполагат с оборудване, чрез което могат да наблюдават нашите сателити и се опитват да извличат информация от тях,“ коментира генерал-майор Пол Тедман пред BBC миналия месец. Заглушаването се извършва чрез наземна инфраструктура – сфера, в която Русия инвестира сериозно през последните години.

Междувременно генералният секретар на НАТО Марк Рюте отново сигнализира тази година, че Москва работи върху разработването на ядрено оръжие в космоса, предназначено да унищожава сателити.

Руският президент Владимир Путин публично отрича подобни намерения, но през 2024 г. Русия наложи вето върху резолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща държавите да не разработват космически ядрени оръжия. Китай се въздържа при гласуването.

Нарастващите търкания отвъд Атлантика правят по-ясно от всякога, че Европа трябва да контролира собствената си технологична съдба, но предизвикателствата са много

EuroStack, AI, космос: Дойде ли времето за технологично „суверенна“ Европа

Как се засича сателитен шпионаж

По принцип откриването и проследяването на чужди сателити не е трудно, но определянето на техните реални способности и намерения остава предизвикателство.

„Оценките за действията на руските спътници се правят въз основа на това къде се намират, в близост до какво оперират и какви модели на поведение са проявявали подобни апарати в миналото,“ обяснява Клейтън Суоуп, заместник-директор на проекта за космическа сигурност към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон.

Например, ако руски спътник се задържи продължително време до европейски комуникационен спътник, може да се предположи, че целта му е шпионаж.

Експертите смятат, че руските апарати, доближили се до двата спътника на Intelsat, вероятно са се опитвали да прихванат сигнали.

„Руснаците имат история на подобни мисии – техните сателити често се движат успоредно с други, сякаш са „спящи клетки“, готови да нанесат удар при нужда,“ допълва Суоуп.

Той уточнява, че понякога е почти невъзможно да се направи разграничение между сателит, който е представлява физическа заплаха, и такъв, който просто събира разузнавателни данни.

Дългогодишна заплаха

Германия и Обединеното кралство са само последните държави, които предупреждават за опасността. САЩ и Франция още преди повече от десетилетие сигнализират, че руски сателити шпионират техни обекти, включително търговски апарати.

През 2015 г. Пентагонът обяви, че руски военен спътник се намира близо до два спътника на Intelsat, което предизвика дипломатически контакт между Вашингтон и Москва.

Две години по-късно, след съвместното изстрелване на френско-италиански разузнавателен спътник, руски апарати отново се приближиха, за да „огледат“ новия обект, припомня изследователката по въпросите на сигурността Юлиана Зюс от Германския институт за международни и сигурностни дела (SWP).

„Подобно поведение не е напълно ново, но трябва да се разглежда в контекста на войната в Украйна и честите нарушения на въздушното пространство на НАТО,“ подчертава тя пред CNN.

Първоначално Американската космическа агенция се ангажира да изстреля ракетата не по-късно от края на април, но сега се цели в по-ранна дата.

НАСА планира първата пилотирана мисия до Луната от 50 години насам за февруари 2026 г.

Ролята на Китай

Експерти смятат, че Китай е заплаха, равностойна, а може би дори по-голяма от Русия.

„Макар че руската активност е по-пряка заплаха за Европа, безспорно по-голямата космическа сила е Китай,“ казва Зюс. „Китайските маневри в орбита са изключително сложни и прецизни – те повдигат сериозни въпроси на Запад.“

Китай е тествал сателит с роботизирана ръка, способен да премества други апарати в различни орбити – развитие, което поражда опасения в международната общност. 

„Освен това Китай разполага с далеч по-големи финансови ресурси за операции в космоса. От Русия на този етап не можем да очакваме значителен растеж – ресурсите ѝ са твърде ограничени,“ пояснява тя.

Европа се опитва да навакса

Германия възнамерява да инвестира до 35 милиарда евро в космически проекти през следващите пет години.

„Това е внушителна сума и показва политическа воля да се навакса изоставането,“ коментира Зюс. „Но космическата надпревара няма финална линия – Европа като цяло има още много работа пред себе си.“

Германското министерство на отбраната уточнява, че само през 2025 г. средствата за космически обществени поръчки ще възлязат на около 1,9 милиарда евро, като се очаква те да нарастват значително през следващите години.

Великобритания също обяви увеличение на военните разходи и започна стратегически преглед, според който трябва да се обърне „по-голямо внимание на космическата, кибер и електромагнитна сигурност“. През октомври страната съобщи, че тества сензори за откриване на лазерни заплахи в орбита, за да защити британските спътници.

Лондонският аналитичен център Chatham House обаче отбелязва, че са необходими още по-сериозни инвестиции в краткосрочен план и че Великобритания рискува да изостане, ако не реагира по-бързо.

Франция, от своя страна, настоява за разработването на т.нар. „сателити телохранители“ – апарати, чиято цел е да защитават други сателити.

Анализ на експерти по възнаграждения на мениджъри, роботика и автономно шофиране, показва, че той може да получи над 50 млрд. долара без да се налага да прави революция в продуктите или бизнеса на Tesla

Малки цели – милиарди бонуси: Космическата заплата на Мъск е гарантирана и без полет до Марс

НАТО и съюзническият контекст

САЩ запазват историческото си предимство в космоса благодарение на многомилиардни инвестиции през последните години. Европейските съюзници могат да се възползват от това чрез сътрудничество в рамките на НАТО и други съюзи.

Още през 2019 г. НАТО обяви космоса за „оперативно поле“ и потвърди, че Член 5 от договора (за колективна отбрана) важи и в космическото пространство.

Експертите от RAND смятат, че Алиансът трябва да „ускори темпото“ в космическата си програма, за да не изостане в критичен момент.

Зюс казва, че макар Китай да бележи бърз напредък, Русия все още не е успяла да интегрира напълно своите сателитни системи във военната си инфраструктура.

Тя дава пример с руски изтребител, свален в Украйна, в който е намерена навигационна система с прикрепен търговски GPS – знак, че дори руските военни не разчитат напълно на собствените си технологии.

„Видяхме доказателства, че Русия купува търговски сателитни изображения от частни компании – това говори достатъчно за ограниченията на нейните възможности,“ заключава тя.