Милиарди под земята: Тунелите, които трябва да осъществят жп революцията в Европа
Закъснения, оскъпяване и много, много пари. Какво се случва с ключовите инфраструктурни проекти на Стария континент
,fit(1001:538)&format=webp)
Европа иска все по-малко хора да пътуват със самолет. За да се случи това, трябва да им се осигури алтернатива. Но не каква да е, а равна по бързина и удобство.
Затова европейските държави все повече местят фокуса си върху изграждането на съвременни железопътни трасета. Това изисква огромни инвестиции, но парите са по-малкият проблем. По-големият е географията, пише CNN.
Европейският континент е пресечен от няколко планински вериги и морета разделят част от държавите. И това е причината някои от най-дръзките строителни проекти в света в момента да са свързани с пробиване на тунели. Тези съоръжения трябва да проправят удобни транспортни връзки през местности, през които в древността са минавали само най-смелите или най-лудите.
През следващото десетилетие в Австрия, Франция и Италия трябва да бъдат завършени най-дългите жп тунели в света. Очакванията са тяхното изграждане да доведе до революция в железопътния транспорт между северните части на континента и Италия. В Дания пък планират система от тунели и мостове, за да се свържат с континента и с Швеция. Другият голям проект е тунел, минаващ под Балтийско море за по-добра връзка между Копенхаген, Берлин и Хамбург.
Това са плановете, но изпълнението е съвсем друга тема. В началото на годината Европейската сметна палата отчете, че разходите по осем големи обекта растат непрекъснато, а напредъкът в реализацията им се забавя. Бе изчислено, че общото забавяне по пет от проектите е цели 17 години.
Въпреки това не всичко е изгубено. Държавите гледат на тези инвестиции като на стимул за икономическия просперитет на регионите. И се очаква поне част от тях да бъдат реализирани.
„Мегапроекти като тунела „Бренер“, линията Лион-Торино и тунела „Фемарнбелт“ могат изцяло да променят правилата на играта за европейската железница“, казва Ник Брукс, генерален секретар на лобистката група на железопътните оператори ALLRAIL.
Ето кои са най-вълнуващите проекти, които се изпълняват в момента.
Алпите
От векове тази планинска верига е естествена граница между Северна и Южна Европа. През XVIII век се появява модата на „Гранд Тур“, т.е. богати европейци от Севера преминават планинските проходи с водачи, за да се спуснат към Италия. Постепенно тесните пътеки се превръщат в пътища, които обаче остават опасни и са затворени през зимата.
В началото на XX век се строят т.нар. базисни тунели от първо поколение. Тези съоръжения са къси според днешните стандарти, но значението им е огромно, защото отварят пътищата през планината целогодишно.
Днес старите тунели вече не отговарят на съвременни изисквания и затова идеята е да се построят нови на по-малка височина. Така се заобикалят криволичещите планински маршрути, а влаковете се движат с по-висока скорост.
Едно от първите такива съоръжения (базисен тунел от ново поколение) бе въведено в експлоатация в Швейцария през 2016 г. Тунелът „Готард“ е дълъг 57 километра, а изграждането му струва 11.3 млрд. долара. Свързва кантоните Тичино и Ури и е точно на трасето между Цюрих и Милано. Благодарение на този тунел пътуването между двата града бе съкратено от четири на два часа и половина.
„Готард“ е един от тунелите в големия международен проект Neue Eisenbahn Alpentransversale (NEAT) или Нови трансалпийски железопътни линии. През 2007 г. в друга част на Алпите бе пуснат в експлоатация тунелът „Льочберг“ с дължина 34.6 километра. Той е по маршрута между немските пристанища на Северно море и индустриалния регион на Ломбардия в Северна Италия.
Австрия и връзката с Италия
Подобно на Швейцария Австрия също инвестира огромни средства в изграждане на тунели. Очаква се през 2032 г. да бъде пуснато съоръжението в прохода Бренер, основна връзка с Италия от векове. Този тунел е с дължина 55 километра. Реално обаче са извършени много по-големи изкопни работи заради прилежащата инфраструктура и спомагателните тунели. Строителството започва през 1999 г. със срок 2015 г., който не е спазен. Цената е скочила двойно до 9.9 млрд. долара.
Когато бъде пуснат в експолатация тунелът „Бренер“ ще е само с километър по-къс от швейцарския „Готард“, но заради мрежата от допълнителни тунели той е доста по-сложен за изпълнение.
На юг от Виена най-старата жп линия през Алпите също получава алтернативно трасе - тунела „Земмеринг“ с дължина 27 км и цена 5 млрд. долара ще завърши новия бърз маршрут от австрийската столица до южните градове Грац и Филах, а оттам и към Италия, Словения и Адриатическо море. Трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2030 г.
В комбинация с новата 130-километрова линия между Грац и Филах, която бе пусната през декември 2025 г., маршрутът през „Земмеринг“ драстично ще съкрати времето за пътуване между три от най-важните железопътни възела в Австрия.
Проблемите във Франция
Проекти от такъв мащаб не се строят лесно. Както вече бе споменато, при повечето има закъснения и драстично оскъпяване. Тези проблеми са най-видни във Франция, където се строи 270-километрова линия, свързваща Лион с Торино в Северна Италия. В основата на този проект е тунелът „Мон Сени“ с дължина 57.5 километра и цена 14 млрд. долара, който трябва да замени друга планинска линия през френските Алпи.
Въпреки че автомобилният маршрут през “Мон Сени” е винаги е задръстен с камиони, жп линията не се използва достатъчно за товарни превози. 90% от този трафик се прави с камиони заради честите спирания на влаковата линия, причинени от струвания в планините.
Тези проблеми трябва да се решат с новия тунел. Идеята е чрез него да се избегнат около 1 млн. пътувания с тирове, за да се стигне до изравняване на автомобилния и жп трафика. Кога ще се случи това не е ясно, защото и във Франция, и в Италия има голямо забавяне при строителството на съпътстващата инфраструктура.
Отделно от това има множество жалби и протести срещу проекта. Към всичко това трябва да се добавят и многото трудности при строителството. След като от френска страна установиха, че съвременните тунелопробивни машини не могат да се справят на този терен, се наложи да се прибегне към остарели методи като взривяване.
От 2020 г. насам строителните разходи са нараснали с 23% до 17,7 млрд. долара, а датата за завършване е отложена за 2033 г. – с 18 години по-късно от първоначално планираното.
Под морето
Европейската жп тунелна революция не е само в планините, а и под водата. Тунелът „Фемарнбелт“ на стойност 9 млрд. долара между Германия и Дания се строи с идеята за много по-бързи връзки между големите градове в двете държави.
Разположен е между германския остров Фемарн и датския остров Лоланд. Автомобилното му трасе трябва да заработи през 2031 г. Жп линията е планирана за 2034 г. Трафикът ще минава през тръби, положени на дъното на Балтийско море в продължение на 18 километра. Съоръжението е проектирано за максимална скорост от 200 километра на влаковете. Така ще се спестяват над два часа пътуване между Хамбург и Копенхаген.
Светло бъдеще?
Макар бъдещето на европейския жп транспорт да изглежда светло, не бива да се забравя, че то ще е и скъпо. Пътуванията с високоскоростни влакове по правило не са евтини.
„Само бетонът и стоманата няма да осигурят по-добри пътувания. За да има най-висока възвръщаемост на инвестициите в каквато и да е нова инфраструктура, ЕС се нуждае от истинска конкуренция при високоскоростните превози, справедливи такси за достъп до релсовия път и равен достъп до подвижен състав и финансиране. Така частни и държавни превозвачи ще могат напълно да използват новия капацитет“, казва Ник Брукс от ALLRAIL.
Той посочва, че ако тези условия не се изпълнят, има реален риск изграденото да не се използва на пълния му капацитет. И да не се стигне до жп революция на Стария континент.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)