Жена на морето: Американката, която първа убеди Южна Корея, че може да съхранява и практикува традицията хеньо

Йонграк-ри, малко крайбрежно село в най-западната част на остров Чеджу, е известно предимно с плодородната си почва и появата на делфини в морето.

В последните години обаче става популярно като дом на истинска рядкост за страната – американска „хеньо“.

Хеньо (в превод: „жени на морето“) са традиционни гмуркачки, исторически свързани с остров Чеджу, които се потапят в океана без кислородно оборудване, за да ловят морски дарове за прехраната си.

Към 2026 година Кайли Джентър е единственият чужденец с лиценз за хеньо, според местните власти.

Този документ е задължителен за всеки, който желае да практикува традиционно свободно гмуркане с търговска цел в Южна Корея, съобщава CNN. Не мислех, че съм пионер, споделя тя в интервю за медията.

Като чужденка, която прави това, и особено като човек без корейско гражданство, нося огромна отговорност.

Това постижение я превръща в местна знаменитост.

„Нашето село има първата американска хеньо, затова много хора идват специално, за да я интервюират!“, споделя развълнувано ръководителят на местния риболов Ким Чанг-сик. Прекарал целия си живот в Йонграк-ри, той признава суровата реалност на настоящето: намаляващото и застаряващо население е тенденция, която пряко засяга и общността на хеньо.

Пристигането на 36-годишната Джентър вдъхва надежда, че Южна Корея може да отвори тази професия за повече чужденци и да съхрани културното си наследство. Когато завършва колеж, тя изобщо не планира да стане хеньо.

Като страстен пътешественик, заминава да учи в Европа, после избира Азия за следваща дестинация.

През 2012 г. започва да търси работа като учител по английски. Първоначално се насочва към Япония, тъй като е учила езика, но обява за работа в Южна Корея с безплатно жилище привлича вниманието ѝ. Така става учител по английски в Чинджу, исторически град в провинция Южен Кьонсанг. Въпреки огромните културни различия между родната ѝ страна и Южна Корея, тя открива и някои изненадващи сходства.

Мисля, че нюйоркчани и корейците си приличат по това, че не си падат по празните приказки. Те работят здраво, забавляват се и са много добри хора, въпреки че понякога изглеждат по-сурови,

разказва Джентър. „Това беше страхотно място за старт в Корея, защото донякъде ме принуди да науча езика.“

След четири години тя решава, че е време за промяна. Първоначално обмисля преместване в Сеул, за да е по-близо до K-pop концертите, но получава по-интересна и по-високоплатена възможност в Чеджу. „Това беше преди 10 години“, разказва тя пред изданието.

Хейнео - дълбоко гмуркане в една корейска традиция

Остров Чеджу, разположен в най-южната част на страната, е популярна ваканционна дестинация и често е наричан „Корейските Хаваи“. Полетът от Сеул до Чеджу (около 75 минути) е най-натовареният вътрешен авиационен маршрут в света.

Градчето Деджонг-юп, където се намира село Йонграк-ри, има население малко над 21 000 души и изключително ниска раждаемост.

Този проблем не е изолиран само за Чеджу – Южна Корея е сред страните с най-ниска раждаемост в света и е изправена пред сериозна демографска криза. „Сега е почти невъзможно да чуеш бебешки плач в това село“, споделя 70-годишният Ким.

Професията на хеньо няма фиксирана възраст за пенсиониране и жените често се гмуркат до 80 или 90 години, докато физическото им състояние позволява. Въпреки това все по-малко млади жени се присъединяват към тях.

По данни на Музея на хеньо към миналата година 63% от 2371 активни гмуркачки са били на 70 или повече години. Само малко над 1% (30 жени) са били под 39 години, което поражда опасения, че професията може да изчезне.

В отговор на тази криза през 2024 г. селото започва неофициално да търси млади кандидати. Чрез препоръки новината достига до групов чат, в който участва и корейският съпруг на Джентър (водолаз). Той я записва като доброволец, без да я попита, но кандидатурата ѝ е отхвърлена, тъй като е чужденка.

Месец по-късно Ким променя решението си, премахва забраната за чужденци и кани Джентър на интервю.

Повечето села имат свои групи хеньо, а връзката между жените е толкова силна, че се смятат за семейство, а не само за колеги. Те се хранят, гмуркат и почиват заедно, като най-важното е, че се грижат една за друга.

„Това е общност, в която трябва да се грижиш за другите и да се обадиш на бърза помощ при инцидент“, обяснява ръководителят на риболова.

Ако три жени са влезли във водата, три трябва да излязат заедно.

Когато американката пристига в селото, 80-годишната президентка на хеньо Хонг Бок-ньо се съмнява, че тя ще остане дълго. Първоначално осемте ветеранки дори се затрудняват да произнесат името ѝ и я наричат „американското хлапе“. Джентър обаче доказва своята отдаденост, появявайки се на работа всеки ден.

Тя се справя с гмуркането дори по-добре от нас, корейците и местните от Чеджу – много я харесвам,

признава днес Хонг, която дори започва да нарича Джентър „дъще“ – титла, запазена само за малък брой хора.

Исторически жените на остров Чеджу са имали основна икономическа роля в домакинствата си, за разлика от тези в континентална Корея.

Въпреки че днес професията привлича чужденци като Джентър, по-възрастните хеньо се питат защо човек с висше образование би избрал толкова тежък физически труд.

Хонг, която се гмурка от 64 години, си спомня времена, когато океанът е бил богат на морски дарове. Днес обаче покачващите се температури на морската вода затрудняват улова, въпреки строгите правила за събиране, които гмуркачките спазват, за да позволят на видовете да се размножават.

AI кукли се превръщат в компания за възрастните в Южна Корея

Само допреди десетилетие водите около Йонграк-ри са били пълни с морски краставици, което е позволявало на жените да улавят над 100 килограма дневно. Тази година обаче са уловени общо едва 10 броя. „Заради високата температура на морето много водорасли изчезнаха. А ние се нуждаем от тях, за да могат рапаните да дойдат и да се хранят“, обяснява Ким.

Ситуацията е толкова сериозна, че гмуркането вече не може да бъде единствен източник на доходи. Когато не се гмурка или извън активния сезон (между август и септември), Джентър управлява хотел за домашни любимци със съпруга си.

Въпреки трудностите, американката е решена да остане. За нея това е житейски избор, а не просто работа.

„Това е ангажимент за целия ми живот. Ще живея в това село и ще умра тук. Отговорността е голяма и винаги искам да давам най-доброто от себе си, защото тези хора поеха огромен риск с мен и не искам да ги разочаровам.“