По време на заседание по политики миналия месец президентът на Южна Корея Ли Дже-мьон започва с на пръв поглед банален разговор за здравеопазването. Той отбелязва, че с напредването на възрастта хората обикновено харчат повече за медицински разходи. След това разговорът поема в неочаквана и стряскаща посока, пише The Wall Street Journal.

„Косопадът болест ли е, или не?“ пита 61-годишният държавен глава.

Дже-мьон, който може да се похвали с гъста и обемна коса, наскоро попита здравния министър дали държавата би могла да поеме разходите за лечение на косопад.

Той поиска и конкретни финансови разчети. Когато му се казва, че оплешивяването обикновено се разглежда като естетичен проблем и се заплаща лично, И отвръща, че младите хора с оредяваща коса възприемат положението си като „въпрос на оцеляване“.

Докато светът е фокусиран върху инфлацията, войните и миграцията, президентът на Южна Корея насочва вниманието към един подценяван враг – косопада.

Страната е известна по света с култа си към красотата – от поп идоли и фотогенични актриси до сложни ритуали за грижа за кожата и пластични хирурзи от световна класа. Но манията по външния вид не е просто експортна стратегия.

Т.нар. „лукизъм“ (lookism) – предимството, което получават физически привлекателните – е широко прието понятие. Изразът „външният вид също e квалификация“ е част от всекидневния език в страната. Почти всяка кандидатура за работа, дори за почасова позиция като касиер, изисква снимка.

Резултатът от Suneung не само определя дали човек ще бъде приет в даден университет, но и влияе върху бъдещата му работа, доходите, мястото, където ще живее, дори върху личните му отношения

Силата на постоянството: Незрящите ученици, които държат най-дългия изпит в Южна Корея

Дебатът около предложението на левия президент държавата да поеме лечението на косопад разцепва страната почти поравно.

Репортаж на WSJ разказва как Ким Сан-джин, 33-годишен медицински лаборант, безрезервно подкрепя всяка форма на държавна помощ. До преди няколко години не е изпитвал особена тревога за косата си, докато приятели не му обърнали внимание, че започва да оплешивява.

Опитал е шампоани с обещания за възстановяване, използвал е локални пяни – без резултат. В крайна сметка се е обърнал към по-малкия си брат, който му препоръчал клиника за лечение на косопад. Сега чака да види дали терапията ще подейства.

„Ще е чудесно, ако това се покрива от здравната каса, защото разходите са доста високи“, казва Ким. Той харчи около 100 долара на месец, но не може да спре.

„Страх ме е, че косата ми може да изчезне изведнъж.“

Сео Ън-джи, на 26 години, не смята, че данъците ѝ трябва да финансират проблем, който може да бъде решен индивидуално и който засяга непропорционално повече мъжете. И тя обаче не е страничен наблюдател.

Сео започнала да губи коса още в гимназията. Хранила се с повече черен боб, търкала скалпа си с френски сапун и си правила различни козметични процедури. Днес определя косата си като тънка, но с достатъчен обем, и я носи късо подстригана.

„Решим проблем е“, казва тя.

Корейската медицинска асоциация, най-голямата лекарска организация в страната, определя идеята за покриване на лечението на косопад като „под въпрос“, имайки предвид напрегнатото финансиране на здравната система.

Южна Корея е толкова доминирана от представата за луксозни, гъсти коси – реални или въображаеми – че малкото публични фигури с оредяла коса силно изпъкват. Един от най-известните актьори в страната, Ким Куанг-кю, стана лице на популярна шега в интернет, известна като „лъчът на косопада“.

Снимката му се появява над текст, който призовава зрителите да напишат „Нека косата ми расте, расте“ в рамките на 30 секунди – иначе, на шега, бивали „прокълнати“ да оплешивеят.

Ким Куанг-кю е добре познат с участията си в редица високопрофилни корейски филми и сериали, сред които Friend, A Bittersweet Life, The Man from Nowhere, както и в популярни телевизионни драми като Reply 1988 и My Mister.

Над три четвърти от южнокорейците смятат, че всеки има притеснения, свързани с косопада, показва скорошно проучване на Embrain Trend Monitor. Около половината от анкетираните, въпреки че нямат симптоми на оплешивяване, заявяват интерес към различни средства за превенция.

Южна Корея, една от най-расово хомогенните държави в света, има по-строга дефиниция за красота в сравнение с многоетнически общества като САЩ, казва Хейджин Лий, професор в University of Hawaii at Mānoa, която изследва манията по външния вид в страната.

„В много отношения външният вид и красотата са мерило за това към коя социално-икономическа класа принадлежиш“, казва проф. Лий пред WSJ.

Президентът на страната, който спечели предсрочните избори през юни, е обещавал покриване на лечението на косопад още при неуспешната си кандидатура през 2022 г., но по-късно се отказва от темата. На последното заседание той я възроди като опит да привлече младите избиратели, които все по-често изразяват недоволство от управлението му.

„Искам да го прегледате така, че младите хора да могат да си кажат: „И аз плащам осигуровки и получавам някакви ползи““, заяви той.

Здравното министерство в момента оценява дали лечението на косопад е подходящо за включване в пакета.

За Ли Ки-ън, 26-годишна специализантка по медицина, промяната не може да дойде достатъчно скоро. Някога е имала толкова гъста коса, че фризьорите ѝ се оплаквали. Днес тя оредява, което Ли отдава на работния стрес. Започнала е локално лечение.

Тя се притеснява, че по-малкият обем на косата може да ограничи професионалните ѝ възможности в клиники, специализирани в естетична медицина или дерматология. Засега обаче най-големият ѝ страх е какво мислят пациентите ѝ, докато ги лекува.

„Постоянно съм нащрек, че някой може да гледа тила ми“, казва Ли в репортажа на WSJ.

Хан Сан-уон трудно си спомня времето, когато не е бил плешив. 87-годишният пенсионер е загубил по-голямата част от косата си преди десетилетия. Той е озадачен от възможната държавна намеса, но изпитва съчувствие към младите, които искат да запазят косата си по-дълго.

„Когато всичко падне“, казва Хан, „няма какво да направиш.“