Всяка година през ноември Южна Корея замира. Магазини затварят, полетите се отлагат, за да се намали шумът, а дори сутрешният трафик се забавя, за да не пречи на учениците, които се явяват на приемен изпит за университетите. Много корейци описват въпросния ден като най-важния в живота им. 

Следобед повечето зрелостници излизат от училищните порти с въздишка на облекчение и се хвърлят в прегръдките на своите близки, които ги чакат с нетърпение. 

Но не всички приключват по това време. Дори след падането на нощта, някои ученици са все още в класните стаи, като приключват към 22:00 ч.

Това са незрящите деца, които често прекарват над 12 часа в решаване на най-дългия вариант на изпита Suneung – официално наречен „Изпит за академична способност за колеж“ (CSAT).

Тази година повече от 550 000 ученици в цялата страна ще се явят на него – най-големият брой кандидати от седем години насам.

Поредното ограничение идва на фона на забраните за образование на момичета, премахването на книги от жени автори, рестрикциите върху работата на жените и дори върху културни дейности като шахмат

Афганистанските жени губят „последната си надежда“, след като талибаните ограничават достъпа до интернет

Резултатът от изпита не само определя дали човек ще бъде приет в даден университет, но и влияе върху бъдещата му работа, доходите, мястото, където ще живее, дори върху личните му отношения.

В зависимост от избраните предмети, учениците решават около 200 въпроса по корейски език, математика, английски, обществени или природни науки, допълнителен чужд език и ханча (китайски йероглифи, използвани в корейския език).

За повечето това е осемчасов маратон, продължаващ от 8:40 сутринта до 17:40.

Но за незрящите ученици времетраенето е увеличено с 1,7 пъти. Ако те изберат да се явяат и на секцията за допълнителен чужд език, изпитът може да приключи чак в 21:48. Това са 13 часа решаване на задачи и то без вечерна почивка. 

Освен всичко брайловите тестове са обемни – всяка страница с текст, символ или диаграма, преведена на брайловата азбука, прави книжата 6 до 9 пъти по-дебели от обикновените. Непрекъснатото четене с пръсти в продължение на часове причинява болки и рани по ръцете.

В училището за незрящи „Ханбит“ в Сеул, 18-годишният Хан Донхьон е сред учениците, които ще държат най-дългия вариант на изпита тази година, разказва BBC. 

Миналата година едва 111 ученици с нарушено зрение са участвали, от които 99 с частична, и само 12 с пълна слепота, като Донхьон.

„Много е изтощително, защото изпитът е толкова дълъг,“ казва той пред британската медия. „Няма специална техника – просто спазвам учебния си график и се старая да поддържам форма.“

Разделът по корейски език е най-труден за него. Стандартният вариант е около 16 страници, но брайловият — близо 100. Дори с помощта на софтуер за четене на екрана е трудно, защото информацията се „чува“ само веднъж и не може да се препрочита.

Математиката също е предизвикателство, тъй като Донхьон трябва да „чете“ сложни графики и таблици само с върховете на пръстите си.

ЕС се стреми да се възползва от рядката възможност, създадена от репресиите на Белия дом срещу висшето образование в САЩ

Как Тръмп предизвиква „ново Просвещение“ в Европа

Въпреки това той отбелязва, че днес условията са по-добри отпреди. До 2016 г. незрящите ученици са принудени да извършват всички изчисления наум, но сега им е позволено да използват брайлов електронен бележник – устройство, наречено Hansone.

„Както зрящите записват сметките си с молив, ние ги въвеждаме на брайл, за да проследим стъпките,“ обяснява той.

Друг ученик, О Джонг-уон, също на 18 години, споделя, че най-труден е следобедът: „До обяд е поносимо, но около 4–5 следобед, след английския и преди историята, става наистина тежко. Няма време за вечеря, трябва да решаваме задачи.“

Освен умората, се натрупва и напрежение от нуждата да се концентрират едновременно с ръце и слух: „Когато чета брайл и едновременно слушам, е много по-изморително, отколкото за зрящите ученици,“ посочва той.

Но най-голямото предизвикателство не е продължителността, а достъпът до учебни материали.

Учебниците и онлайн лекциите, които зрящите ползват, често са недостъпни. Брайловите версии са малко, а за аудио вариант е нужно съдържанието да съществува като текстов файл, което рядко се случва.

Дори държавните EBS учебници, основен източник за подготовка, пристигат със закъснение за незрящите – често едва 2–3 месеца преди изпита, докато останалите ученици ги получават още през януари.

„Докато другите учат от EBS цяла година, ние получаваме брайловите файлове чак през август или септември,“ коментира Джонг-уон.

Институтът по специално образование, който изготвя брайловите версии, заявява, че процесът трае поне три месеца, защото трябва да се спазят строги стандарти.

А Съюзът на незрящите в Корея възнамерява да внесе конституционна жалба, настоявайки за равен достъп до всички учебници на брайл, пише BBC.

Президентът на САЩ издаде поредица от заповеди, с които атакува финансирането на колежи и университети, както и политиките за равенство между възпитанците им

Връщане на „здравия разум“ и AI от детската градина: Тръмп и визията му за образование

За тези ученици изпитът Suneung не е просто вход към университет, а доказателство за години усилия и упоритост.

„Почти нищо не може да се постигне без постоянство,“ категоричен е Джонг-уон. „Този период е тест на волята.“

Техният учител, Кан Сок-джу, добавя: „Да четеш брайловата азбука означава да следиш малки релефни точки с върха на пръстите. Триенето е болезнено, но те издържат часове. Тяхната издръжливост е забележителна.“

„Този изпит е кулминацията на всичко, което са научили от първи клас насам,“ подчертава Кан. „И дори да не са доволни от резултата, важно е да си тръгнат с мисълта, че са направили всичко, на което са способни.“