Най-великолепният дом в света: Имението на супербогаташа Вандербилт

За коледните празници през 1895 г. наследникът на богатата фамилия Вандербилт – Джордж Вандербилт кани свои приятели в новата си къща. Гостите стигат до там с частен влак, който се движи по частна линия. Пътят се изкачва до планините Ашвил в щата Северна Каролина. В края на пътуването гостите се озовават във фантастична сграда с 250 стаи, издържана в стила на старите френски замъци. Интериорът е смайващ и стилен – гербът на фамилията е навсякъде – от масите в ренесансов стил до комините, разказва BBC.

Това е едно американско шато с размерите на европейски замък, сграда, построена под строгото наблюдение на собственика ѝ от изявени архитекти и дизайнери. Джордж Вандербилт не е типичният представител на фамилията. Той не блести с успехи в бизнеса, а се увлича по изкуство и е човек с вкус.

От онази Коледа са минали повече от сто години и никой от поканените тогава гости не е сред живите. Собственикът на имението – също. Но сградата съществува и до днес, запазила своето очарование, а и прозвището си - „Най-големият дом в Америка“. Днес имението е туристическа атракция, а хората, които го управляват, не пропускат да подчертаят интересната му история.

Biltmore Estate е построен стотина години след Американската революция, избухнала с идеята за създаване на свободна страна. В края на XIX век обаче богатите американци жадуват за аристократичната култура на стара Европа. Естествено, САЩ е много различна страна, но това не им пречи да си „внесат“ културното влияние чрез архитектура, която да символизира превъзходството им на богаташи.

В края на XIX Америка се намира в т.нар. Златна епоха, т.е. няколко десетилетия, останали в историята като време на продължителен икономически растеж и натрупване на състояние. В случая с Вандербилт обаче нещата стоят малко по-различно. Джордж е внук на Корнелиус Вандербилт, железопътен и корабен магнат, натрупал огромно състояние две поколения по-рано.

Във времената, в които се строи Biltmore, Вандербилт и останалите богати фамилии, са рокзвездите на Америка. За тях постоянно се пише във вестниците, а читателите с интерес следят каква ще е следващата им проява. Месеци преди официалното откриване на имението на Джордж The New York Times съвсем насериозно публикува информация, според която това е „най-великолепната жилищна сграда в света“.

Най-грешната инвестиция на Сам Алтман: Имение за $27 млн. с течащ басейн и койот на терасата

Всъщност Джордж наистина има желание да я направи такава. Както бе споменато, той не се увлича от бизнес начинанията на семейството си, но има вкус и усет за красивото. Още в младите си години започва да колекционира картини и да се интересува от изкуство. Тази страст се отразява в дизайна на имението му и то – по положителен начин. Джордж обикаля света и събира произведения на изкуството, които праща в САЩ. Когато решава да построи имението си, той умишлено избира място, което е отдалечено от шумния Ню Йорк, където имотите на фамилията са на Пето авеню. Милионерският наследник наема известния архитект Ричард Морис Хънт, известен с „европейския облик“ на сградите си.

Фредерик Лоу Омстед пък е ангажиран с оформянето на парка около имението. Той също не е случаен човек, проектирал е „Сентръл Парк“ в Ню Йорк. По идея на Олмстед входът към имението е засаден с растителност така че сградата се вижда след последния завой на пътя. Гледката е панорамна и обикновено гостите ахват при вида на имението.

Преди започне строителството архитектът Хънт и инвеститорът Джордж правят европейска обиколка, по време на която оглеждат замъци и имения. Biltmore e вдъхновен от замъка Блоа, изключителна сграда в провиниция Лоара, строена през XVI век. Хънт, естествено, добавя някои елементи, но островърхите покриви на Biltmore ясно показват кой е бил образецът. Джордж пък решава да заложи и на модерните за онова време технологии и затова неговата къща е първата с асансьор в САЩ.

Сградата всъщност е смесица от стилове, но това е нормално за края на XIX век. Мебелите изглеждат като дошли от Версай, а в голямата зала са поставени трон и завеса с герба на кардинал Ришельо. В други части може да се открие влиянието на селските имения на английските благородници. Извън голямата къща Джордж построява няколко по-малки за работниците си с идеята, че тази част ще прилича на малко градче, в което има дори училище и параклис.

Джеф Безос инвестира още 90 млн. долара в „Бункера на милиардерите“

В самата къща са оформени билярдна зала, пушалня и дори оръжейна, макар че собственикът не бил фен на лова. Кухните и пералните са огромни помещения, скрити под стълбищата.

Макар че през „Златната епоха“ на богатите в САЩ се гледа като на звезди, някои все пак недоволстват срещу подобни демонстрации. Подчертава се, че това е просто още едно доказателство за огромната разлика в живота на богати и бедни. Но Вандербилт даже не остават толкова богати за още дълго време. Джордж умира през 1914 г., а в имението остават да живеят съпругата и дъщеря му.

След Голямата депресия в края на 20-те години се оказва, че някога могъщата фамилия е почти фалирала. Още тогава се решава имението да бъде отворено за туристи, за да носи доходи. Това се оказва успешен модел и следващите поколения в семейството дори разширяват туристическия бизнес с винарна, магазини и други атракции. Днес имението продължава да функционира като място за посещение, но е и спомен за една епоха, в която богатите харчат демонстративно, само за да покажат колко са богати. Всъщност това се случва и днес. Както пише известният журналист от CNN Андерсън Купър, наследник на фамилията Вандербилт:

„Днес виждаме супербогатите, облечени в костюми на астронавти и летящи в Космоса с частните си ракети“. Е, Biltmore e фантазията на богатите от онова време.