„Лицето не помръдва“: Обсесията на Холивуд по пластична хирургия влошава актьорската игра
Дермалните филъри, ботоксът, уголемяването на устните и контуриране на челюстта не позволяват точно изразителни, разтърсващи изпълнения. Тази липса на движение може да е екзистенциална заплаха за актьорското майсторство
,fit(1001:538)&format=webp)
Преди няколко години дерматологът от Ню Йорк д-р Дейвид А. Колбърт получава неочаквано обаждане от холивудски режисьор, който снима филм с участието на известен актьор, в чието лице има толкова много филъри, че то вече не може да се движи.
Режисьорът започна буквално да ругае Колбърт, в чиято практика са пациенти като Сиена Милър, Наоми Уотс и Робин Райт, че е ограничил способността на звездата му да изразява емоциите си.
„Той беше малко груб. Каза ми нещо като: „Ей, можеш ли да спреш да правиш това, което правиш с лицето му?“, разказва дерматологът. Всъщност обаче, режисьорът се е заблудил: Колбърт никога не е поставял филър или ботокс на актьора. „Но го разбрах, защото той иска актьорите му да изглеждат като нормални хора“, допълва специалистът, без да разкрива самоличността на никого от двамата.
Режисьорът обаче се бори в загубена битка, отбелязва The Guardian.
Когато излезе трейлърът на Odyssey на Кристофър Нолан, критиците се оплакаха, че Ан Хатауей, която отрича слуховете за козметична хирургия, не може да движи челото си и сметнаха за малко вероятно, че Пенелопа е имала достъп до такъв добър дерматолог в Древна Гърция.
В Wicked Ариана Гранде играе добрата вещица в Страната на Оз, където очевидно стандартите за красота са толкова строги, колкото и в реалния свят: липсата на мимическо изражение, кара един автор от Dazed да попита: „Ботоксът разрушава ли киното?“
Същото важи и за Марго Роби в Wuthering Heights, чиито гладки като на Барби черти предизвикаха спекулации за козметична хирургия, която може да попречи на страстните изкривявания на лицето, които човек би правил по време на гореща сцена с разкъсване на корсажа.
Голяма част от тези спекулации за пластични операции обаче са злонамерени, отбелязва The Guardian.
От тях лъха на обвинения за нереалистични стандарти за красота, широко разпространени в киното, и освен това заглушават необходимите дискусии за стареенето. Мили Боби Браун, едва на 22 години, сподели, че реакциите на публиката към неизменния ѝ израз на промоционалното турне на Electric State са я накарали да се затвори в себе си и да е „депресирана в продължение на три-четири дни“.
Критиката се обърна и срещу мъжете. Бари Киъгън споделя, че онлайн тормозът относно външния му вид (феновете спекулираха дали е ползвал филъри) го е накарал да „се отдръпне“ от актьорството и публичния живот, а вечно младият вид на Райън Гослинг в скорошен епизод на шоуто на Джими Фалън е създал усещане за „отвращение“, или поне така твърдят някои фенове.
Но е вярно и че някои от най-добрите актьорски изпълнения произтичат от пълно отдаване и готовност да изглеждаш грозно – дали това е Лусил Бол, която се тъпче с шоколад в I Love Lucy, или безкомпромисното и сурово превъплъщение на Чарлийз Терон в ролята на серийната убийца Айлин Уорнъс в Monster.
Очевидните дермални филъри, ботоксът, уголемяване на устните и контуриране на челюстта не позволяват точно изразителни, разтърсващи изпълнения. „Почти се превърна в стандарт лицето да не се движи толкова, колкото преди“, допълва дерматологът Колбърт.
Тази липса на движение представлява екзистенциална заплаха за актьорското майсторство. Красотата винаги е била изискване за работата на звездата, но същото важи и за изразителността на лицето.
Ще доведе ли всичко това до по-лоши изпълнения?
Актьорите променят външния си вид откакто съществува филмовата индустрия – а публиката винаги е изразявала мнението си по този въпрос.
Марша Гордън, историк и професор по кинознание в Държавния университет на Северна Каролина, цитира статия от 1929 г. в списание Motion Picture, озаглавена The Flesh and Blood Racket. Тя посочва и изобличава предимно мъже, минали под скалпел, като боксьора Джак Демпси, който оперира счупения си нос в подготовка за кариера на екрана.
Мускулестият актьор Луис Уолхейм, известен с ролите си на бандити, искал ринопластика, за да му помогне да премине към главни роли; ръководителите на студиото United Artists успешно подали ограничителна заповед, за да го спрат.
„Крупният план е толкова важен за кинопроизводството. Просто си представям лицата на Марлене Дитрих, Грета Гарбо или Клара Боу, запълващи екрана. Не става въпрос само за предаване на емоции. Това е възможност за публиката да види красиво лице“, допълва проф. Гордън.
И тези жени обаче не са били пощадени от слуховете за пластични операции по времето си. Легендата разказва, че Дитрих си е извадила кътниците, за да постигне прочутите си скули, а според слуховете MGM тайно изпратила Гарбо при хирург. Нито една от двете актриси не е запомнена с преувеличено поведение на екрана – и двете излъчват дискретна хладнокръвност, но печелят огромната си слава заради характерните си черти.
Д-р Антъни Брайсет, козметичен хирург от Хюстън и президент на Американската академия по лицева пластична и реконструктивна хирургия, посочва не размера на екрана, а съвременните камери с висока разделителна способност, които разкриват повече отколкото невъоръженото око.
„Има неща, които актьори и актриси споделят с мен, че ги притесняват относно външния им вид. На мен ми е трудно да ги видя. После ги гледам по телевизията и да, разбира се, ето ги. Те са подложени на строг контрол и изпитват желание да изглеждат еднакво постоянно“, допълва той.
В миналото възрастта е враг на актьора. Когато студиата контролират всеки аспект от живота на актьорите в предишната холивудска ера, жена на около 40 години може или тихо да изчезне от сцената, както прави Дитрих, или да приема повече роли на второстепенни героини. Сега от актрисите вече не се очаква да изчезнат от светлината на прожекторите, след като навършат 30. Жена на 40 години може да бъде главна героиня – но за кариерата ѝ е по-добре да изглежда, сякаш никога не е остарявала. (Би било от полза и ако никога не навърши 60 години.)
„Просто предполагам, че актрисите между 30 и 60 години вероятно си правят процедури и не да мърдат челата си“, казва Колбърт. Мъжете също го правят, но „конкуренцията е много голяма, особено при жените“, допълва той.
Манията по филърите в Холивуд отразява националния интерес: според оценки 1,6 милиона американци са се подложили на процедури миналата година, като най-популярни са невротоксините и филърите. Към това се добавя и внезапният ръст на лекарствата с GLP-1, като Ozempic и Wegovy, които са трансформирали телата и лицата на известни личности до такава степен, че се налага използването на филъри.
В същото време отказът от този вид процедури се превърна в демонстрация на отдаденост към професията – индикация, че новите стандарти за красота не са съобразени с работата или не отразяват външния вид на обикновените хора, показвани във филмите. Кейт Хъдсън заяви, че е спряла да си прави ботокс по време на снимките на номинираната за „Оскар“ роля в Song Sung Blue, тъй като действието на филма се развива през 80-те. Дженифър Лорънс сподели пред списание New Yorker, че отказва филъри за челото, които се забелязват повече пред камерата.
„Видимата пластична хирургия е незабавен убиец на шансовете за прослушване при почти всеки проект, по който съм работила“, казва Мари, кастинг директорка от Лос Анджелис, работила по телевизионни сериали и големи филмови продукции. (Мари е псевдоним.) „Телевизионните мрежи наистина мразят пластичната хирургия, освен ако не е при някой, който вече е известен – тогава по някакъв магически начин не я забелязват. Колкото по-известен си, толкова повече може да играеш с лицето си, преди това да започне да пречи на шансовете ти да се появиш във филм“, допълва тя.
По думите ѝ някои по-млади, изгряващи актьори са си слагали филъри, което изглежда добре на селфи, но им пречи да влязат в ролята. „Наистина е тъжно, много млади актриси чувстват нуждата да изглеждат красиви в Instagram, но това ги прави по-малко реалистични и достъпни. Да си модел и да си актриса са две различни неща. Няма да изпратя някого при режисьор с видима пластична операция, защото ще ни погледнат като луди и с лош вкус.“
Все пак Мари допълва, че козметичната хирургия или филърите никога не се обсъждат директно в кастинг процесите, в които е участвала. „Това е пълно табу“, допълва тя.
50-годишният Зак Барнет е треньор по актьорско майсторство в Холивуд. Докато обучава актьорите, той не обсъжда темата за козметичните корекции, но споделя, че учениците му говорят за това с агентите си, като обсъждат дали ще им помогне да получат роли.
Барнет вярва, че внедряването на изкуствения интелект в Холивуд може да помогне за обръщане на тази тенденция.
„Желанието да бъдеш съвършен ще бъде изместено от проекти с изкуствен интелект и актьори, създадени с него. Мисля, че това, което публиката ще иска да вижда все повече и повече, е истината, а именно несъвършенствата. Ако се върнем към истории, задвижвани от героите, тогава няма да искаме нищо да пречи на тази автентичност“.
Джесика М. Голдстийн, журналистка, която се занимава с холивудската естетика и култура, не е такъв оптимист. „Стандартите за красота в условията на капитализма изискват винаги да има нещо ново, което да се купи. Може да настъпи повърхностна промяна – изкуствените неща да се превърнат в знак за престиж или социален статус, подобно на това как марките подчертават, че даден продукт е произведен в Америка. Но това не означава, че хората ще спрат да плащат за козметични процедури. Просто означава, че характерът им ще се промени“.
Голдстийн предвижда преминаване към по-фини подобрения. Преди 15-20 години актьорите започнаха масово да си слагат фасети. Известните усмивки изглеждаха еднакви. Днес те са по-малко стандартизирани – макар че все още изглеждат добре и са много скъпи.
До известна степен тази промяна вече се наблюдава при лицевите процедури. Козметичният хирург Брайсет споделя, че пациентите се оплакват от „умора от филъри“ и избират да ги разтворят или не подновяват процедурата, когато ефектът отмине (повечето филъри действат до една година).
Все повече хора се обръщат към лифтинга, който е втората по популярност козметична процедура в САЩ. „Дълбокият лифтинг“ може да струва до 40 000 долара в големи метрополиси като Ню Йорк или Лос Анджелис. Това е по-нова, по-естествено изглеждаща процедура, предназначена да придаде на човек освежен вид, но не непременно коренно различен. Най-важното е, че позволява движение на лицето.
Дженифър Лорънс може би се страхува от филърите, опасявайки се как биха се отразили на актьорската ѝ игра. Но когато я питат дали си е правила дълбок лифтинг, тя с ентусиазъм отговаря: „Повярвайте ми, ще си направя!“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)