Европейският парламент призова за по-решителни действия на ниво ЕС за справяне със стреса и други състояния, свързани с работното място предвид все по-разпространения проблем сред европейските служители в контекста на промените в корпоративната среда, предизвикани от дигитализацията и изкуствения интелект.

Евродепутатите настояват новите правила да признават, че психосоциалните рискове като тормоз, прекомерна натовареност и непредвидимо работно време, могат да доведат до професионални заболявания, включително психични разстройства, съобщава Euronews.

„Заболяванията, свързани с психосоциални рискове, като професионалното изчерпване, трябва да бъдат признати за професионални заболявания“, заявява белгийската социалистка и докладчик по промените Естел Сеулманс.

Проблемът в България е мащабен и представлява сериозно предизвикателство за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката, показва проучване на БСК

Над 70% от работещите в рискови професии в България показват симптоми на бърнаут

Според Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) през 2025 г. 29% от служителите в ЕС са изпитвали стрес, депресия или тревожност, причинени или влошени от работата им.

Този процент се е повишил до 32% сред тези на възраст от 25 до 39 години, тъй като младите са непропорционално засегнати от тези състояния поради интензивното използване на цифрови технологии и често несигурния характер на работата им.

Депутатите призовават ЕК да въведе правила за защита на служителите, тъй като съществуващите разпоредби се различават значително в отделните държави-членки и не винаги осигуряват достатъчна защита.

Резолюцията призовава за въвеждане на задължителни изисквания към работодателите, засилване на трудовите инспекции и право на „отключване“ извън работното време.

Как да преминем от пасивно справяне с напрежението към активно възстановяване на личните ресурси и професионалния капацитет

„Радостният бунт“ като стратегия за справяне с работния стрес

В нея се предвижда и обръщане на тежестта на доказване в случаи на професионални заболявания. Когато служител докаже факти, сочещи излагане на психосоциални рискове и увреждане на здравето, съответстващо на това излагане, работодателят ще трябва да докаже обратното.

В текста се призовава също така дистанционната работа да бъде доброволна. Макар да подобрява гъвкавостта и баланса между личния и професионалния живот, евродепутатите предупреждават, че тя може също така да замъгли границите, особено ако се налага от работодатели.

Ема Грейд остро критикува дистанционния модел на работа, свързвайки го с мащабни социални проблеми като епидемията от самота и спада на раждаемостта

Съоснователката на Skims: Работата от вкъщи е „кариерно самоубийство“

Предложението беше счетено за прекалено радикално от крайнодесните, които гласуваха против резолюцията.

„Трябва да постигнем баланс между достойни условия на труд и правото на работодателите да управляват и организират своя бизнес“, пише испанският евродепутат Маргарита де ла Писа Карион от „Патриоти за Европа“ (PfE) в бележка по резолюцията.

Следващата стъпка е в ръцете на Европейската комисия, към която е отправена молба да представи законодателство относно психосоциалните рискове, стреса и психичното здраве на работното място. В миналото тя е регулирала минималните дневни и седмични периоди за почивка за опазване на здравето и безопасността на служителите.