Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

„Недей да плачеш. Ти си мъж“ е реплика, която много малки момченца чуват от родителите си. С времето в съзнанието на децата се оформя представа, че мъжествеността е свързана с точно определен набор от качества.

Историите за подвизите на спартанците, средновековните рицари и войниците в съвременни конфликти, фигури като Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун, филмите със супергерои изграждат митологията на перфектния мъж. Силен. Успешен. И със сигурност не чувствителен. Такъв, който не плаче.

Свързващата нишка между тези впечатляващи образи е контролът, който демонстрират върху тялото и ума си. Само че понякога този контрол излиза извън границите на здравословната дисциплина.

Тогава един иначе функционален възрастен може да развие хранително разстройство.  Ежедневието му се изпълва с обсесивни мисли за храна, тяло, форма. Изпитва непропорционална вина след като си позволи минимално количество шоколад. Обзема го тревожност, ако пропусне тренировка, и има натрапчивата нужда да „поправя“ тялото си. Защото образът в огледалото никога не е достатъчно „мъжествен“.

Силен, устремен и амбициозен: Как се ражда „новата мъжественост“

„При силния пол това много често е форма на контрол и невъзможност да изразяват емоции. Още от предишните поколения те са възпитавани, че ако покажеш емоция, това е слабост. Това е една от основните причини мъжете да не търсят помощ“, коментира пред Profit психологът Теодора Цветева, специалист по хранителни разстройства. Тя преминава обучение в Националния център за хранителни разстройства в Лондон (NCFED), завършва Академията за фитнес треньори на Strong by science, а през 2025 г. започва обучение в школата по позитивна психотерапия. Освен това, както сама се описва, е „момичето, което се бори четиринадесет години с хранителните разстройства и накрая победи“.

Мисията ѝ е да помогне на хората да приемат както себе си, така и своето тяло. В социалните медии често споделя научно обоснована информация за храненето, хранителните разстройства и фитнес митовете. Но самата признава, че дори тя не дава толкова гласност на проблемите при мъжете. Това обаче далеч не означава, че не се е сблъсквала с тях.

„Работила съм с мъже основно с булимично поведение и с орторексични прояви, силно свързани с манията по фитнеса. Много често това започва с крайни рестриктивни режими и претрениране, а в един момент преминава в преяждания и чувство за вина“, посочва Цветева.

Булимията е хранително разстройство, при което се редуват епизоди на преяждане с т.нар. компенсаторно поведение – повръщане, гладуване, прекомерно трениране или прием на лаксативи. Общото между тях е силното чувство за вина, загуба на контрол и постоянната фиксация върху храната и тялото. При мъжете компенсаторното поведение по-често остава „невидимо“, защото се изразява не толкова в повръщане, колкото в изтощителни тренировки и крайни режими, които отвън изглеждат като дисциплина.

 Орторексията, от своя страна, представлява обсесивна фиксация върху „чистото“ и „здравословно“ хранене. Тя не е официално призната като самостоятелно хранително разстройство в диагностичните класификации, но е широко обсъждана в клиничната практика и научната литература. Проблемът не е в желанието да се храниш здравословно, а в момента, в който храненето се превръща в източник на тревожност, социална изолация и усещане за провал при най-малкото отклонение.

Какво сочат данните за хранителните разстройства при мъжете

Проучванията все по-ясно доказват, че хранителните разстройства далеч не са „женски проблем“, макар дълго време да са били описвани и диагностицирани основно през опита на нежния пол.

Голямо епидемиологично изследване, публикувано в JAMA Network Open, показва, че до 25% от хората с хранителни разстройства са мъже, а при някои форми – като разстройство на преяждането – половото разпределение е почти изравнено. Авторите подчертават, че реалният дял вероятно е по-висок, тъй като мъжете по-рядко търсят помощ и по-често остават недиагностицирани.

Според данни на американската National Eating Disorders Association (NEDA) приблизително един от всеки трима души с разстройство на преяждането е мъж.

Изследване, публикувано в International Journal of Eating Disorders, допълва, че именно социалните очаквания за мъжественост и контрол са сред ключовите фактори, които забавят търсенето на професионална помощ при мъжете – понякога с години.

Култът към мускулестото тяло

При част от мъжете този стремеж към контрол над тялото прераства в състояние, познато като бигорексия или мускулна дисморфия. Макар често да се прикрива като строг фитнес режим, сред специалистите тя се описва като крайност, която вреди физически и психически. 

Теодора Цветева описва това като модел, който вижда често в практиката си. „При мъжете има едно поведение, което все още не е официално класифицирано като хранително нарушение, но е много ясно клинично разпознаваемо – манията по фитнеса, тренировките до изтощение и постоянното желание за още мускули. Килограмите се вдигат, но под друга форма“, казва тя.

За разлика от анорексията, която традиционно се свързва с жените и слабостта, бигорексията се движи в обратната посока – към по-голямо, по-силно, по-дефинирано тяло. Именно затова често остава невидима. „При мъжете това много често се насърчава, защото изглежда като грижа за тялото, като дисциплина, като нещо позитивно. Но когато е на крайност, психичните последствия са същите“, подчертава Цветева.

Научните данни потвърждават тези наблюдения. Изследвания, публикувани в International Journal of Eating Disorders и Current Psychiatry Reports, сочат, че мускулната дисморфия засяга почти изцяло мъже и е особено разпространена сред младите, които са активно ангажирани с фитнес и силови тренировки. В някои извадки между 7 и 10% от редовно трениращите мъже показват клинично значими симптоми. Състоянието е свързано с по-високи нива на тревожност, депресивни симптоми, социална изолация и повишен риск от употреба на анаболни стероиди.

При много от тези мъже границата между „здравословен начин на живот“ и разстройство се размива. Както Цветева обяснява, ключовият критерий не е самото трениране или хранене, а качеството на живот. „Когато фокусът стане изцяло върху тялото – нисък процент подкожни мазнини, още мускули, още контрол – в един момент това започва да ограбва живота ти. Хората стават по-антисоциални, защото са на строг режим, изпитват вина, ако пропуснат тренировка, и страх, че ще загубят мускулна маса.“

Бигорексията често се преплита с други хранителни разстройства. В практиката на Цветева това най-често означава цикъл от рестриктивно хранене, изтощителни тренировки и последващи епизоди на преяждане. „Мъжете, с които съм работила, са били масово с булимично поведение, отключено след крайни режими. В един момент натрапчивата мисъл към храната прераства в преяждане“, посочва тя.

Освен това мускулната дисморфия рядко съществува изолирано. Изследванията показват, че тя често върви ръка за ръка с професионален и емоционален бърнаут – още една тема, която остава недостатъчно разпозната при мъжете. „Когато емоциите са потискани, контролът се прехвърля върху тялото или върху дейността – хранене, тренировки, работа. И при мъжете това много често избива като тревожност и бърнаут“, пояснява Цветева.

Парадоксът е, че колкото повече това поведение се припокрива с обществения образ на „успешния и дисциплиниран мъж“, толкова по-трудно се разпознава като проблем – както от околните, така и от самия човек. Но независимо колко внушителна става мускулната маса, чувството за недостатъчност остава същото.