В един горещ следобед в село край Колката, Индия, разговор между две деца илюстрира дълбоките различия в културното възприятие. Когато 10-годишно момче, израснало в Швеция, потвърждава пред братовчедка си, че в Европа консумацията на говеждо и свинско месо е нормална и широко разпространена, тя поставя логичния от своята гледна точка въпрос: означава ли това, че се ядат също кучета и котки?

За детето от Швеция, където по това време вегетарианството е рядкост, кравите се възприемат единствено като източник на храна. За индийската му братовчедка обаче, която е заклет вегетарианец и любител на животните, идеята за изяждането на бозайник е изключително чужда и странна, пише BBC.

Този сблъсък на гледни точки поставя фундаментални въпроси за това доколко средата оформя моралните ценности, чувството за хумор и личните стремежи. Дали човек би бил същата личност, ако беше израснал в различна културна среда? Тези въпроси, занимавали философите от векове, днес са обект на изследване от една нова научна област – междукултурната психология.

Според експерти с известна доза усилия човек може да повлияе на характера си

Колко гъвкава е личността и можем ли съзнателно да я променим?

Природа срещу възпитание

В известен смисъл ДНК-то на всеки човек е уникална и нейната основна структура (в най-общ план) не се променя в зависимост от това къде живеем. Но само ДНК не ни прави това, което сме, посочва Зиада Айореч, психиатричен генетик в университета в Осло, Норвегия. Родена в Уганда, тя се премества в Канада, когато е на три години, прекарва по-голямата част от живота си във Великобритания, а преди известно време се мести в Норвегия.

„Когато мисля за всички места, на които съм живяла, и всички начини, по които те са повлияли на гледната ми точка, интуитивно усещам, че няма как това да не е имало ефект“, споделя Айореч.

За да проучат този феномен, учените често правят сравнителен анализ между еднояйчни близнаци, притежаващи почти идентична ДНК, и разнояйчни, които споделят средно половината от генома си. Когато определена черта се среща по-често при еднояйчните двойки, това е индикация, че генетиката играе по-значима роля за нейната поява, отколкото влиянието на околната среда.

Мащабен метаанализ от 2015 г., обобщаващ половин век проучвания върху 14 милиона близнаци по света, изследва близо 17 000 характеристики — от образование и политически възгледи до психично здраве. Заключението на учените е, че генетичните фактори са отговорни средно за около 50% от наблюдаваните различия между индивидите.

„Именно комбинацията от природа и възпитание ни прави това, което сме, и оформя нашите убеждения и култури“, обяснява Айореч. „И затова не бихме могли да имаме същата комбинация на друго място.“

Разбира се, средата влияе повече върху някои черти, отколкото върху други. Изследвания показват, че коефициентът на интелигентност (IQ) е средно над 50% наследствен, като генетиката играе по-голяма роля в зряла възраст, отколкото в детството. Личностните черти са приблизително 40% наследствени и следователно са по-силно повлияни от средата. (Това не означава, че 40% от екстровертността на един човек се дължи на гените му, а че 40% от различията в екстровертността в рамките на дадена популация могат да бъдат обяснени с генетиката.)

Психологът Теодора Цветева за бигорексията, контрола над емоциите и цената на „перфектното“ мъжко тяло

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Макар Айореч да се определя като подчертано екстровертна, тя установява, че норвежката среда не насърчава типичните за нея социални навици. В Осло например шансовете непознат да започне спонтанен разговор на улицата са минимални – културна особеност, която постепенно е довела до промяна в собственото ѝ поведение.

Айореч признава, че новата среда е дала отражение върху темперамента ѝ: „Ако сравните версията на мен, която живее тук в Норвегия, с версията на мен, която живееше във Великобритания, е честно да се каже, че сега съм по-малко екстровертна“. Въпреки това, генетичната ѝ основа прави пълното изчезване на нейната общителност малко вероятно. Тя подсъзнателно продължава да се стреми към социални ситуации, които позволяват спонтанност, тъй като, както самата тя отбелязва: „Ние сме склонни да търсим среди, които съответстват на нашите генетични черти“.

Тази динамика между вътрешните ни заложби и външния свят постепенно моделира мозъка ни. Според Чинг-Ю Хуанг, междукултурен психолог в Националния университет на Тайван, натрупаният житейски опит е водещ фактор при формирането и укрепването на невронните връзки. Тя е категорична, че културата е „абсолютно ключова част“ от нашия процес на израстване.

Междукултурната психология

Вивиан Виньолес, междукултурен психолог от университета в Съсекс, е съгласен.

„Мисля, че хората често се вълнуват прекалено много от генетичната страна на личността“, посочва той. „Каквито и гени да имате, е необходима определена среда, за да се проявят.“

Макар идеята, че културата оформя начина, по който хората възприемат себе си, днес да е добре установена, това не винаги е било така. Дълго време учените са смятали, че човешката психология е универсална и че резултатите от изследвания, проведени в САЩ и Европа, важат навсякъде по света. Но по-нови проучвания оборват това твърдение.

Изследванията в областта на междукултурната психология разкриват фундаментални различия в себеусещането: докато на Запад хората са по-индивидуалистични и се самоопределят чрез лични качества като „умен“ или „мил“, в Япония преобладава склонността към дефиниране чрез социални роли като „баща“ или „ученик“.

Тези различия се потвърждават и на неврологично ниво. При сканиране на мозъка западните участници активират зоните, свързани със самосъзнанието, само когато мислят за себе си. За разлика от тях, при китайските участници същата област се активира както при мисъл за тях самите, така и при мисъл за техните майки. Културата модулира и отношението към авторитета – тайванските деца проявяват много по-висока степен на подчинение към родителите си в сравнение с децата на китайски имигранти, израснали във Великобритания.

Клиничният психолог Стефани Фицджералд говори за начини, по които да се чувстваме по-добре през студените месеци

Как да преодолеем зимната тъга – научни съвети за по-добро психично здраве

Философската гледна точка

В крайна сметка въпросът дали бихме запазили своята идентичност в различна културна среда остава до голяма степен философски, пише BBC.  Проучване от 2020 г., проведено сред академичната общност, разкрива, че 19% от философите приемат стриктно биологичен подход: според тях човекът е единствено продукт на своята специфична генетична комбинация, а спомените и натрупаният опит не са определящи за неговата същност.

„Според тази гледна точка, дори ако загубите спомените си, пак ще бъдете същият човек“, обяснява философът Филип Гоф.

Други философи обаче смятат, че социалната среда оформя основната ни идентичност.

Самият Гоф вярва, че съществува някакво „основно единство“ на клетките и съзнанието, което ни прави това, което сме, независимо къде сме израснали, но това също се променя с времето.

„Това са просто човешки представи за това какво означава аз“, отбелязва той. „Вероятно няма ясен отговор дали човекът в напълно различни обстоятелства би бил същият.“

Хората, израснали в мултикултурна среда, често възприемат себе си като директен продукт на заобикалящия ги свят. Въпреки че е невъзможно да се установи със сигурност каква би била алтернативната версия на даден човек при коренно различна културна рамка – като тази в селските райони на Индия спрямо западния модел – е очевидно, че социалният контекст би моделирал съвсем различни аспекти от неговия характер.