Любовта е универсална човешка потребност и централна тема в културата, литературата и социалните отношения. Но когато стремежът към интимна близост се превръща в принуда, която диктува избори и нарушава психичното равновесие, границата между желание и разрушение започва да се размива. Именно това е предмет на научни изследвания от десетилетия, но експертите все още спорят дали понятието „любовна зависимост“ е подходящо, или описва твърде опростено сложните мотиви зад съкрушителните романтични връзки, пише The Guardian. 

Въпросът не е дали хората страдат от нездравословни модели във връзките си – доказателствата за това са многобройни. Дебатът се концентрира върху терминологията и риска нормални емоционални преживявания да бъдат патологизирани.

 Секс терапевтът Ерин Дейвидсън предупреждава, че етикетът „зависим от любовта“ понякога прекалено опростява ситуацията. Освен това е засрамващ и  бива използван за избягване на отговорност при токсично поведение.Тя предпочита изрази като „човек, който се бори с граници“ – израз, който все пак оставя място за развитие.

„Отчасти това, което наричаме любов, е просто пристрастяване към друг човек“, казва д-р Брайън Ърп, доцент по биомедицинска етика, философия и психология в Националния университет на Сингапур. Някои философи изпитват дискомфорт от това любовта да бъде разглеждана като вредна зависимост. Според тях тя е „вътрешно благо“ и следователно не бива да се свързва с вредно поведение.

Няколко двойки разказват своите тайни за успех.

Любов от първи swipe: Възможно ли е да намерим партньор в приложенията за запознанства?

Въпреки това много изследователи използват понятието „любовна зависимост“ като нарицателно за нефункционални романтични връзки.

В проучване от 2023 г. въпросното явление се разглежда като вид поведенческа зависимост – широка категория състояния, която включва зависимости от игри, пазаруване и храна. Демографските данни са ограничени, но през 2011 г. психолози оценяват, че около 3% от населението на САЩ са пристрастени към романтиката.

Любовната зависимост „се проявява като непрестанна нужда“ от романтични връзки, при които „възникват дисфункционално държание, свързано с повтарящ се страх от изоставяне“, пишат авторите на проучването от 2023 г.

Характерните черти на състоянието могат да включват конкретен тип действия – насочване на повечето мисли и чувства към обекта на любовта; справяне с негативни емоции чрез мислене за любимия или прекарване на време с него; и нарушаване на ежедневните дейности заради фиксацията върху любимия. 

Авторите също отбелязват, че при любовната зависимост има „реална опасност от психопатологична проява“. Тя може да е признак на сериозно психично разстройство, а не просто преувеличен начин за описване на романтични премеждия.

Но поради липсата на единно експертно мнение нито любовната, нито сексуалната зависимост са официални диагнози според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5). Следователно няма пълен медицински консенсус за това кой може да бъде определен като зависим.

Може ли любовта да бъде пристрастяваща?

 Любовта, одобрението и признанието са свързани с невротрансмитери като окситоцин и допамин, които ни карат да се чувстваме добре. Затова изследователите често правят паралели между еуфорията на романтиката и ефекта на алкохол, хероин или кокаин.

Любовта е „феноменологично идентична на опиянение“, обяснява Ърп. „Тя е изменено състояние на съзнанието, което е вълнуващо, донякъде страшно, но много, много приятно“. Да бъдеш влюбен „се усеща по-истинско или по-реално от обикновения живот“, което кара хората да пренебрегват, до различна степен, нормите, докато преследват тази интензивност. 

Обикновеното увлечение преминава границата на зависимостта, когато поведението стане неконтролируемо, нарушава способността на човек да води балансиран и удовлетворяващ живот и причинява страдание на него или на околните. При любовната зависимост еуфорията на любовта може да се превърне в дисфункция и да започне „да пречи на това, което човек иска за живота или отношенията си“, посочва Дейвидсън.

След победата на Зохран Мамдани от Демократическата партия, идеологическата съвместимост се превърна в новото правило за запознанства в Ню Йорк

Поколението Z си избира партньори по политически убеждения, а не по любов

Какви са симптомите на любовната зависимост?

Симптомите на любовната зависимост варират. Експертите описват модели на „незряла любов“, отчаяние при самота, неспособност да се прекъснат вредни връзки, както и незабавно заместване на партньори след раздяла. 

Зависимите може да се чувстват „толкова инстинктивно привлечени“ от някого, че не могат да си тръгнат, дори при токсично поведение, насилие и агресия, коментира Ърп.

Много хора очакват „правилната“ връзка да поправи живота им или компрометират съществуващи отношения заради тръпката от ново влюбване. Всички тези прояви очертават широко разпространена неспособност за автономност, при която любовта става инструмент за самооценка и бягство от реалността.

Какво причинява любовна зависимост?

Както при всяка друга зависимост, любовната няма една-единствена причина и вероятно произтича от сложно взаимодействие между генетични, психологически и социални фактори, отбелязва The Guardian. 

Консултантът Шена Лашей от Хюстън, която се занимава с този въпрос повече от десетилетие, проследява компулсивните емоционални модели на клиентите си назад до тяхното детство. Според нея различни травми като злоупотреба, изоставяне, преместване и емоционално неглижиране, играят особена роля при формирането на бъдещата зависимост. 

„Колко от нас могат да кажат, че са получили всичко, от което са се нуждаели емоционално и физически като деца? Вероятно почти никой,“  казва Кортни Д., 27-годишен стилист от Калифорния, който се определя като пристрастен към романтиката. 

Лашей и Дейвидсън отбелязват, че клиентите често откриват теорията за привързаността и понятието „съзависимост“ като особено изясняващи. Под „съзависимост“ се разбира състояние, при което човек поема толкова голяма отговорност за партньора си, че губи усещане за собствената си идентичност, жертва личното си благополучие и изпитва ниско самочувствие и спад в качеството на живот. Това явление е особено характерно за хората, склонни към любовна зависимост.

Любовната зависимост може да съществува заедно с други разстройства, особено със състояния, свързани с импулсивност и контрол, пояснява Дейвидсън. Например дефицит на внимание и хиперактивност, обсесивно-компулсивно разстройство, някои прояви на аутизъм, тревожност и депресия, както и посттравматично стресово разстройство могат да се припокриват с различни видове зависимости поради психологически и невробиологични механизми. При приблизително 40% от пристрастените към любовта състоянието се припокрива със зависимости от вещества. 

От първите компютърни сватовници до Tinder и AI-запознанствата – как технологиите променят начина, по който намираме любовта

Кодът на Купидон: Как компютрите започнаха да ни уреждат срещи

Има ли лечение?

Лечението също е предмет на дебат. Няма доказани терапевтични протоколи, но психотерапията се разглежда като ключова възможност за работа с модели на привързаност, самочувствие и граници. 

Лашей описва терапията като начин за разграничаване на „фантазията, преживяването и заблудата“, за да може човек да формулира по-осъзнати желания. Групите за взаимопомощ предлагат общност и структурирана подкрепа и според изследователи от 2023 г. могат да бъдат „фундаментални за излизане от изолацията и преживяване на по-здрави форми на свързване“. 

Тези програми обаче не са без рискове. Строгата духовна структура отблъсква някои участници, а близката динамика между уязвими хора може да доведе до нови нездравословни връзки. Понякога групите се разделят по пол, за да се избегнат подобни усложнения.

Важна особеност отличава любовната зависимост от тази към вещества – целта не е пълна „абстиненция“ от интимността, а изграждане на здрави отношения. Пътят е труден и често, както описва Елизабет Гилбърт в мемоара си All the Way to the River, минава през „самотна скука“ – трансформация от високорискови романтични афери към по-устойчиво удовлетворение.