6 юни 1944 г. е началото на края за Адолф Хитлер и нацистка Германия. Тогава западните съюзници откриват т.нар. втори фронт в Европа. Целта е немските сили да бъдат притиснати от две страни, след като вече се бият на източния фронт със СССР, за да бъдат изтощени.

Операцията започва с десант във Франция, а денят остава в историята като D-Day. И докато американските войници падат, покосени от огъня на немските картечни гнезда, но все пак успяват да направят нужния пробив, една жена се заключва в тоалетната на медицински кораб. Името ѝ е Марта Гелхорн – американска писателка и журналистка. Съпруга на великия Ърнест Хемингуей, военна кореспондентка и жена, която мрази да ѝ казват какво да прави.

Именно затова се заключва на онзи кораб, запътил се към Франция. Командването на съюзническите сили е категорично против жени да бъдат изпращани на фронта, за да отразяват войната. Още повече по време на кървави операции като тази във Франция. Но Гелхорн никога не приема ограниченията безусловно. И тръгва на своя глава.

„На онзи претъпкан с хора бряг всички бяха ужасно заети. Вървяхме с най-голямо внимание между тесни бели линии, поставени там, за да показват разминирания и безопасен път. Вдигаше се прах, който изглеждаше като мъглата на войната. Стъпихме на тревата и най-изненадващото беше, че усетихме сладкия дъх на лятото и миризмата на добитък. Почувствахме слънцето, което е топлило земята и някога, когато лятото беше истинско“.

Тя е най-продаваният писател в историята, според Рекордите на Гинес, а произведенията ѝ продължават да се адаптират за киното и телевизията

Защо Агата Кристи остава ненадмината

С тези изненадващо нежни думи Гелхорн описва пристигането си в Нормандия ден след десанта. Нейната способност да забелязва такива детайли е характерна за стила ѝ на писане. Тя може едновременно да опише жестокостта на войната, но и природата наоколо.

Кариерата ѝ продължава шест десетилетия. Родена в Мисури, автор на художествена литература, по стечение на обстоятелствата тя се превръща в един от големите военни кореспонденти на времето си и отразява Испанската гражданска война, Втората световна, Виетнамската война, съветското нахлуване в Чехословакия, както и освобождаването на затворените в концентрационния лагер „Дахау“.

За това как е стигнала до Франция през 1944 г. Гелхорн разказва чак през 1991 г. в интервю за BBC. Спомня си, че някой на брега я попитал къде отива, а тя съвсем откровено излъгала, че ще прави интервюта с медицински сестри заради текст за женско списание.

„Този номер винаги минаваше. Извърташ нещата откъм женската гледна точка и никой повече не се интересува. И аз просто се заключих в тоалетната, докато корабът не потегли“, обяснява Гелхорн.

Способността ѝ да преследва целите си неотлъчно е едно от силните ѝ качества. В личния си живот тя е обградена от хора с воля и способности. Приятелка е на семейството на американския президент Франклин Рузвелт, на английския писател Хърбърт Уелс и е омъжена за Хемингуей, често сочен за може би най-значимия автор на своето поколение. Но Гелхорн категорично отказва да живее в сянката на мъжа си.

До 1943 г. с Хемингуей живеят в Куба, но след това решават да заминат за Европа. Всъщност причината Гелхорн да започне да пише за войната е той. Шест години по-рано тя пътува до Испания, където е заминал знаменития писател. Година по-рано в страната е избухнала гражданската война. Той ѝ предлага да пише за това, а тя отвръща, че не знае нищо нито за оръжията, нито за военната стратегия, нито за сраженията. А той ѝ казва:

„Пиши тогава за хората, за тях знаеш много“.

Така Гелхорн, която дотогава е писала за списание Vogue по теми като „Проблемите с красотата на жените на средна възраст“, изведнъж се превръща във военен кореспондент. Първият ѝ материал е за живота на цивилните в Мадрид. Гелхорн неочаквано открива своето призвание и заявява, че отсега нататък ще описва човешкото нещастие.

И въпреки че Хемингуей сам я е насочил към това поприще, след като се женят през 1940 г., той настоява тя „да си стои вкъщи“. Но през 1943 г. тя вече е в Италия заедно с американската армия. А съпругът ѝ праща телеграма с въпрос: „Ти съпруга ли си или военен кореспондент?“

Мексиканската авторка София Сеговия и преводачката на нейния роман Рада Ганкова разказват за вълшебството на езика, значението на превода и мястото на историята в живота на обикновения човек

„Шепотът на пчелите“, който прекосява езиковите граници и свързва два далечни свята

През 1944 г. двамата се връщат за кратко в Куба и конфликтът между тях избухва с пълна сила. Гелхорн иска да пише за предстоящия на 6 юни десант и дори се договаря със седмичното списание Collier's, но Хемингуей „открадва“ ангажимента и сам заминава за Европа. Но докато той пътува към Лондон, тя се качва на пълен с експлозиви товарен кораб и също потегля. Когато стига до щаба на американската армия, ѝ забраняват да продължи към фронта. По този повод тя казва:

„Правилата в тила на военните действия трябва да бъдат нарушавани“.

И така се оказва на борда на онзи медицински кораб, който е първият, достигнал до бреговете на Франция, само часове след кървавата операция.

Естествено, не се разминава безнаказано. Арестувана е за неподчинение и изпратена в подготвителен център за медицински сестри. Бяга и оттам и отива в Италия, за да отразява напредването на съюзническите сили. Казано накратко – записва се в историята като смела и непокорна жена, която не търпи разпореждания, независимо дали са от генерали или от съпруга ѝ. И като изключителен журналист – макар че Хемингуей също пише за десанта, той така и не стъпва на брега. А описанието на съпругата му е далеч по-живо, динамично и детайлно. Плюс това е илюстрирано със снимки от мястото.

През 1959 г. тя издава сборник с военните си репортажи (The Face of War) – книга, смятана за един от най-откровените разкази за онези времена. В тези години не е прието да се обръща внимание на чисто човешките преживявания, а да се пише повече за военните действия. Гелхорн обаче прави точно това – не се интересува толкова от самия процес, а от влиянието му върху хората и техните реакции. Едно от паметните ѝ описания е за учудването на американските войници, които се изненадали колко много храна има във Франция.

„Първо слязоха на плажовете на смъртта, а после бяха посрещани с цветя и бисквити във френските села. Но понякога и с куршуми от немските снайперисти“, пише Гелхорн.

Двамата с Хемингуей се разделят през 1945 г. По-късно тя се омъжва за американския журналист Томас Матюс, с когото се развеждат през 1963 г. Гелхорн не спира да пише – войната във Виетнам, конфликтите между Израел и арабските страни. През следващите десетилетия пътува до Африка, живее в Уелс, а по-късно се установява в Лондон, защото се разболява тежко. Заради разклатеното си здраве се самоубива през 1998 г.