Незавършените грамофонни плочи и новият разочароващ бизнес модел на музикалната индустрия

В една от най-очакваните колаборации на годината певицата Charli xcx обедини сили с режисьора Дейвид Кроненбърг за No One Lasts Forever – финалната песен от новия ѝ албум Music, Fashion, Film, който дебютира под №1 във Великобритания.

Феновете, които предварително са поръчали рекламирания като „пълнометражен“ албум на грамофонна плоча, обаче ги очаква неприятна изненада. В песента липсва участието на Кроненбърг – впечатляващ монолог за изкуството, смъртта и вечността, който присъства в стрийминг платформите като Spotify и Apple Music.

Колаборацията, определена от Variety като „сърцевината на това, за което всъщност е албумът“, очевидно не е успяла да влезе навреме във финалната версия за грамофонната плоча.

„Бяхме стигнали до момента, в който трябваше да предадем аудиото за грамофонната версия, а Дейвид не беше записал своята част навреме“, разказва Charli в подкаста Tape Notes. „Всъщност на винила има различна версия на песента, за което досега почти не сме говорили.“

Анимеш Харе, 27-годишен фен от Париж, е сред разочарованите.

„Когато разбрах, че версията за грамофон не съдържа целия албум, това определено ме накара да се замисля дали изобщо да го купя“, казва той пред The Guardian. „Изпълнителите и звукозаписните компании дължат на феновете си ясна информация за подобни разлики, за да могат хората да вземат информирано решение, преди да похарчат пари за физическо издание. Това е въпрос на уважение и прозрачност.“

Да продаваш грамофонни плочи – нещо много повече от бизнес

Феновете, поръчали предварително третия албум на Оливия Родриго You Seem Pretty Sad for a Girl So in Love, също откриват неочаквани редакции във винилните издания. В около половин дузина песни липсват преходи, финални части и други музикални пасажи.

Междувременно почитателите на Raye установяват, че грамофонното издание на втория ѝ албум не съдържа окончателния микс. Заглавието обещава „Този албум може да съдържа надежда“ (This Album May Contain Hope), но явно не и завършените парчета. 

В отговор певицата заяви:

„Наистина се извинявам. Дигиталните версии на някои от тези песни са доста различни. Просто трябва да приемете това, защото направих всичко възможно.“

Така се оформя една от най-разочароващите тенденции в поп музиката през годината: феновете плащат най-високата цена за предварителна поръчка на уж най-желаното, колекционерско или луксозно издание на даден албум, а вместо това получават незавършени или неполирани версии на музиката.

Raye се опита да представи ситуацията в положителна светлина, като се пошегува пред Зейн Лоу, че почти завършеното грамофонно издание един ден може да стане колекционерска рядкост.

Феновете обаче не намират това за забавно.

„Напълно нормално е да очакваш, че когато купуваш албум, получаваш окончателната версия на записа“, пише потребител в Reddit в коментар, отразяващ мнението на голяма част от хората.

Проблемът не се ограничава само до тези изпълнители.

BTS донесе рекордни приходи на Hybe. Защо инвеститорите наказаха компанията?

Първото грамофонно издание на Hurry Up Tomorrow на The Weeknd съдържа едва 11 от 22-те песни, налични в дигиталната версия. Освен това включва по-кратки или по-ранни миксове, различни преходи между песните и липсващи гостуващи изпълнители. По-късно беше пуснато двойно винилно издание, рекламирано като „пълната версия“.

Първите винилни тиражи на Cowboy Carter на Бионсе също се оказаха без пет песни, които присъстват в дигиталното издание. Това предизвика недоволство сред феновете, но по онова време певицата не коментира случая.

Други албуми, сред които Pink Friday 2 на Nicki Minaj и Tha Carter VI на Lil Wayne, също излизат на грамофонни плочи в значително по-кратки версии от дигиталните си издания, вероятно за да се избегнат разходите по производство на двойни или тройни винили.

Една от причините за този неприятен феномен е, че заводите за производство на грамофонни плочи трябва да получат финалните аудиофайлове и графичното оформление поне шест седмици преди планираната дата на издаване. При по-сложни опаковки или множество различни версии срокът е още по-дълъг.

„Колкото по-сложен е пакетът, толкова повече време е необходимо за производството му, особено ако става дума за бокс сетове“, обяснява пред The Guardian Бен Савидж, управител на независимия лейбъл и магазин Skeleton Records в Биркенхед.

За сравнение, Spotify се нуждае от едва пет работни дни, за да обработи файловете за дигитално издание.

В случая с Родриго албумът, оглавил класациите през юни, излезе в поне дузина различни грамофонни варианти – подписани копия, picture disc издания, версии с лентикулярни обложки, алтернативни корици, ексклузивни издания за различни търговци, pop-up book версия и множество цветни винили.

Въпреки това всички те съдържат съкратени версии на песни като Honeybee, Maggots for Brains и The Cure, като последната например е без романтичната цигулкова кода. Първоначално феновете дори предполагат, че копията им са фабрично дефектни.

Лейбълът и пиар екипът на Родриго не отговарят на запитванията за обяснение, но самата певица признава, че финалната песен Cigarette Smoke е написана едва седмица преди да трябва „да предаде всичко за винила“.

„Най-великият неиздаден албум“: Историята за тайния дуетен проект на Джордж Майкъл

Тази фраза подсказва важна промяна: физическите издания може вече да не представляват просто материална версия на завършен албум. Производственият график започва да влияе върху самия творчески процес – един краен срок за версията, която ще бъде пресована на винил, и друг за окончателния микс, който ще се появи в стрийминг платформите.

Това поражда въпроса дали изпълнителите не би трябвало много по-ясно да предупреждават феновете, че винилното издание може съществено да се различава от дигиталното.

Един фен на Родриго споделя, че онлайн магазинът на певицата е отказал да възстанови сумата с обосновката, че плочата е „точно каквато трябва да е“.

За разлика от случайните фабрични грешки, които понякога се превръщат в ценни колекционерски находки заради ограниченото си разпространение, тези ранни версии са произведени умишлено в десетки хиляди копия. Те могат да представляват интерес за колекционерите, но едва ли ще достигнат стойността на истинските печатни дефекти.

Комбинацията от огромен брой различни издания и страха на феновете да не изпуснат някое от тях се оказа изключително печеливша за музикалната индустрия. Според британската асоциация BPI през миналата година във Великобритания са продадени 7,6 милиона винилови албума – ръст от 13,3% спрямо предходната година и осемнадесета поредна година на увеличение.

Бен Савидж обаче предупреждава, че индустрията може би прекалява.

„Това е начин да се вземат пари от феновете“, подчертава той. „Опасението ни е, че подобни практики ще доведат до умора сред купувачите и в крайна сметка балонът ще се спука.“