„Най-великият неиздаден албум“: Историята за тайния дуетен проект на Джордж Майкъл
Конфликтът със Sony и личната трагедия на певеца превръщат амбициозния му замисъл в една от големите изгубени истории на поп музиката
,fit(1001:538)&format=webp)
Албумът на Джордж Майкъл, който така и не вижда бял свят, започва като акт на неподчинение и завършва с лична трагедия. Годината е 1992. Затънал в ожесточен спор със Sony Records, Майкъл решава да използва ситуацията като възможност да демонстрира независимостта си. Замисълът му е да създаде албум с песни, изпълнени от някои от най-големите му музикални идоли – сред тях Арета Франклин, Джанет Джаксън и Шаде Аду – под общото име Trojan Souls. Работи по проекта в продължение на месеци, докато през март 1993 г. бразилският му партньор Анселмо Фелепа не умира от СПИН. След тази загуба Майкъл губи интерес към музиката и албумът никога не е довършен.
През годините в интернет изтичат отделни записи от сесиите, както и част от документалните кадри, заснети от близкия приятел и неофициален съветник на Майкъл – Андрос Георгиу. Дълго време той се опитва да премахва неразрешените клипове от YouTube и TikTok, но сега, месеци преди десетата годишнина от смъртта на певеца, сам публикува 90 минути необработени кадри под заглавието Trojan Souls. Това не е точно филм, а по-скоро непосредствен поглед към Майкъл в разгара на творческите му сили, пише The Guardian.
„Реших, че щом други печелят от моите права, е по-добре да спра да се боря и сам да го пусна“, казва Георгиу. Според него материалът хвърля светлина върху това, което той нарича „най-великия албум, който никога не е бил завършен“.
Приятелство от детството
В мемоарите си Rock: The Luckiest Man in Pop от 2012 г. Георгиу обяснява, че се смята за „най-щастливия човек в поп музиката“, защото баща му и бащата на Джордж Майкъл са братовчеди, които заедно емигрират от Кипър в Англия през 1953 г. Така той израства редом до един от най-значимите изпълнители на своето поколение. Двамата остават близки приятели до тежката си раздяла през 1998 г.
Майкъл винаги остава лоялен към приятелите си от детството (Дейвид Остин например днес управлява наследството му). На Георгиу певецът често предоставя творчески възможности. Първо работят заедно в проекта Boogie Box High, чиято кавър версия на Jive Talkin' на Bee Gees влиза в Топ 10 през 1987 г. По-късно двамата основават Aegean Records. Георгиу често придружава Майкъл по турнета. По време на обиколката Faith Sony му подарява модерна за времето камера Hi8, с която изпълнителят започва да снима висококачествени домашни видеозаписи.
По думите на Георгиу историята на Trojan Souls прилича на сценарий за обир.
След излизането на Listen Without Prejudice Vol. 1 през 1990 г. Майкъл вече е отвратен от имиджа си на секссимвол. Отказва да се появява във видеоклипове, на обложките на албумите си, почти не дава интервюта и не изнася концерти.
„Искаше да прави музика, но вече не искаше да участва в играта на преструвките“, обяснява Георгиу.
Според Майкъл Sony умишлено не подкрепя достатъчно албума и така го наказва. Певецът започва да се чувства в капан.
През януари 1992 г. той и Георгиу заминават за Лос Анджелис. След няколко дни Майкъл предлага да посетят студиото Chapel Studios на Дейв Стюарт и да запишат бърз кавър в духа на Boogie Box High. Неслучайно избират диско класиката Ain't No Stoppin' Us Now от 1979 г. – песента първоначално е написана като протест срещу собствената звукозаписна компания на авторите ѝ.
Това вдъхновява Майкъл да започне цял албум с участието на певци, които е обожавал още като дете. Според Георгиу единственият, който учтиво отказва поканата, е Дейвид Боуи.
Името The Voice of Reason by the Trojan Souls му се присънва. „Идва от Троянския кон. Войниците влизат вътре и после слизат да се бият.“
След завръщането си в Лондон Георгиу е длъжен по договор първо да предложи проекта на Sony. „Разбира се, отказаха. Обадих се на Джордж, а той каза: „Майната им на Sony!“ Аз му отвърнах: „След два часа ще съм у дома с договор.“
Георгиу се свързва с Warner и според разказа му председателят Роб Дикинс веднага приема искането за договор на стойност един милион британски лири. През октомври 1992 г. Майкъл завежда дело срещу Sony с аргумента, че договорът му представлява неоправдано ограничаване на свободната търговия.
„Искаше да си отмъсти на Sony по всякакъв възможен начин“, твърди Георгиу.
Майкъл в творческия си разцвет
Макар проектът да се ражда от конфликт, трите песни, които присъстват във филма, звучат жизнено и енергично.
„Беше толкова щастлив. През първите няколко месеца вероятно преживяхме най-хубавия период в живота си, докато правехме този албум.“
Баладата One Day I'll Know е предназначена за Стиви Уондър, а Maybe It's Not Your Time – за Брайън Фери. Инструменталната Wendy Melvoin's Song включва впечатляваща китарна партия на Уенди Мелвоин с надеждата тя да убеди бившия си работодател Принс също да се включи.
Майкъл винаги е пазил мистиката около начина, по който създава музика, затова почти няма официални кадри, показващи го как работи в студиото. „За феновете това е първата възможност да видят как ръководи всички в студиото“, посочва Георгиу.
На записите се вижда как Майкъл педантично насочва музикантите – сред тях Уенди Мелвоин, кийбордиста Крис Камерън, басиста Дион Естъс и беквокалистките на Лин Мейбри. В един момент дори взема бас китарата на Естъс, за да покаже точно какво иска. За страничния наблюдател отделните версии звучат почти еднакво, но Майкъл неуморно преследва идеалния звук, който чува в съзнанието си.
Още като дете Майкъл анализира любимите си песни и обяснява как би ги променил. По-късно, докато работи в студиото Sarm West в Нотинг Хил, често се качва в колата само с инструментален запис и до пристигането си у дома вече е композирал цялата мелодия.
В книгата си Tonight the Music Seems So Loud: The Meaning of George Michael авторът Сатнам Сангера отбелязва, че Майкъл невинаги е бил лесен за работа:
„Често просто изпяваше това, което искаше да чуе, с думите: „Ето така трябва да звучи.“ Почти всички музиканти, с които съм разговарял, споделят едно и също – тогава ги е побърквал, но впоследствие са осъзнали, че той е бил най-талантливият човек, с когото някога са работили. Просто имаше невероятен слух.“
Проектът остава незавършен
Видеокадрите от Trojan Souls единствено загатват какъв потенциал е имал проектът. От всички парчета напълно завършен остава само дуетът с Елтън Джон – This Kind of Love.
В началото на 1993 г. здравословното състояние на Анселмо Фелепа рязко се влошава. „За Джордж беше изключително трудно да финализира каквото и да било. Прескачахме от песен на песен, докато накрая всичко стана прекалено тежко.“
Според Сангера подобен развой не е изолиран случай: „Той често губеше интерес към започнатото. Listen Without Prejudice Vol. 2, съвместната работа с Daft Punk, албумът с дуети – редица страхотни идеи така и не видяха бял свят.“
Няколко години по-късно пътищата на Георгиу и Майкъл окончателно се разделят.
На 7 април 1998 г. певецът е арестуван в обществена тоалетна в Лос Анджелис заради непристойно поведение – инцидент, който публично разкрива сексуалната му ориентация.
„След ареста всичко започна да се разпада. Външно се смееше, но отвътре това го съсипа. Беше началото на края“, твърди Георгиу.
Впоследствие изпълнителят свързва случилото се и със смъртта на майка си от рак година по-рано. Тъкмо когато успява да надмогне творческия си срив, предизвикан от болестта и кончината на Фелепа, новата трагедия отново го хвърля в дълбока скръб.
„От 1991 г., когато научих, че Анселмо е ХИВ-позитивен, единственото, което правех, бе да чакам някой да си отиде или да скърбя за него“, признава той в интервю през 2004 г.
Разногласията между Майкъл и Георгиу се задълбочават заради рискованото поведение на певеца. „Не можех да разбера защо поема такива рискове. Уважавах напълно факта, че беше открит за сексуалността си, но не можеше да продължава така.“
Георгиу твърди, че окончателният разрив настъпва, когато Майкъл неочаквано му нарежда да прекрати работата с всички изпълнители на Aegean Records.
Според друга версия именно Георгиу прекрачва границата, като разказва историята си и предоставя семейни снимки на списание Hello!.
Каквато и да е истината, Майкъл по-късно признава, че загубата на това приятелство го е опустошила. Двамата започват предпазливо да възстановяват отношенията си през 2016 г. и дори планират среща през следващата година.
„И двамата сме гърци по душа – горди и инатливи. Нужно беше много време. А после той почина. И до днес не мога да повярвам.“
Наследството на Trojan Souls
Все пак част от материала не потъва в пълна забрава. Ain't No Stoppin' Us Now излиза през 1998 г. чрез Aegean Records като един от първите комерсиално разпространени MP3 записи. Малко преди смъртта си Майкъл прави нов запис на This Kind of Love – този път без Елтън Джон. Сангера я определя като „най-великата неиздадена песен“ на изпълнителя.
Останалото остава въпрос на въображение.
Според автора проектът е имал потенциал да се превърне в изключителен дуетен албум:
„Джордж беше на върха на творческите си сили. Ако любимият му човек не умираше и ако не водеше война със Sony, това можеше да бъде неговият Listen Without Prejudice Vol. 2. Трябваха му обаче поне още две години, за да го завърши. Кадрите днес показват само началото на нещо, което е щяло да бъде наистина забележително.“
Макар през годините част от почитателите да гледат със скептицизъм на Георгиу заради опитите му да печели от близостта си със звездата, той настоява, че разкриването на тези видеоклипове е личен начин да съхрани общите им спомени:
„В известен смисъл това е и моето наследство. Бях до него почти четири десетилетия. Какво невероятно време беше само.“
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)