За меломаните началото и средата на 90-те години на миналия век бяха времена на промени. Касетите, които две десетилетия по-рано изместват плочите като основен музикален носител, на свой ред са изместени от компактдисковете (CD).

Светът върви напред и всичко показва, че старите, обемисти винилови плочи завинаги са останали в историята, заменени от новите технологии. Но това заключение се оказва прибързано. 20 години по-късно винилът преживява истински Ренесанс, а в основата му са хора като тези, за които ще ви разкажем сега.

Различни пътища, една любов

Стефан Колев, който години по-късно ще се превърне в един от двигателите на пловдивската хип-хоп сцена под името DJ SKILL, посреща политическите промени у нас от 1989 г. като дете, влюбено в гълъбите. Използва всеки възможен момент, за да отиде на село и да се грижи за тях. Докато един ден не открива, че целият му гълъбарник е унищожен.

„Това ме съкруши и не исках повече да ходя на село. Оставах повече в града, а по-големите започнаха да ме водят по дискотеки и музиката се превърна в отдушник за това, което ми се случи, и ме насочи в съвсем друга посока. Тогава се запалих и по диджейството. За първи път видях човек на диджей пулт – застанал над всички, целият в светлини, погледите вперени в него. Това ме изпрати в друга вселена и реших, че и аз искам да бъда като него“, разказва ми Стефан.

Парите за закуски започват да отиват за хип-хоп касети, а покрай хип-хопа идва и любовта към скречовете с плочи. През 1994 г. изкарва курс за диджеи с една ясна мисъл в главата си – аз не искам да миксирам, искам да скречирам.

„Тогава започна едно голямо търсене на плочи. Да намериш плоча, която е подходяща за скречове, беше голямо събитие. Всички разполагахме единствено с плочите от „Балкантон“ на баба, леля, майка, татко, но започнахме да се учим“, спомня си той.

Подходящи грамофони за скречиране няма, така че Стефан и неговите приятели започват да модифицират моделите на „Респром“. А когато човек влага толкова усилия в нещо, любовта е на една ръка разстояние.

По същото време Красимир Делийски от Варна вече е десетокласник и по цял ден в училище барабани по чиновете. Това му увлечение в крайна сметка го превръща в част от една от първите варненски пънк банди – „Аборт“. Като барабанист на групата, той става лице на тази субкултура в морската ни столица, а тя се характеризира и с още нещо освен гребените, цветните дрехи и все по-голямата си популярност – много от нейните представители събират плочи.

Но в началото на 90-те интернет няма, леснодостъпна информация също.

„Издирвахме разни контакти на хора в Германия, Англия, Нидерландия. Но нямаше как да купуваме самите плочи – нито имаше възможност за парични преводи, нито нищо. Тогава някой даде идеята оттук да изпращаме водка – „Царевец“ и „Търговище“ - а на нас да ни изпращат плочи. Беше много странно. Никога не съм чувал за подобно нещо оттогава. Започнахме да изработваме дори кутии за бутилките с водка. И до ден днешен нито знам как са минавали през митниците, нито защо хората бяха готови на тази разменна търговия“, споделя с усмивка Красимир.

На 600 километра на запад от Варна - в София - осемгодишният в началото на новия век Лазар Ангелов открива регето с един презаписан на касета албум на Боб Марли.

Rakamakafon: 30 години по-късно в България отново ще се произвеждат грамофонни плочи

„Аз съм израснал през 90-те години, във времето на дисковете и касетите. Но през 2010-11 г. една приятелка ми подари грамофон и имах останали плочи от колекцията на баща ми. Така реших и аз да започна да колекционирам“, разказва той.

Междувременно неговата колекция от музика вече е набъбнала серизоно и той започва да пуска на различни партита под името Lazy Face.

Сигурно ще се запитате: Какво е общото между тези три истории? Отговорът е: Днес Стефан, Красимир и Лазар са едни от хората, които стоят зад ренесанса на плочите като музикален носител в България.

Домът на плочата „Soul Searchin“ - в търсене на душата на музиката

„Брандът Soul Searchin е част от самия мен. Във всяка една музика, която съм открил във времето, съм търсил нещо, което да ми нахрани душата. Всяка музика, която е направена от душа и сърце, е моята музика. Оттам идва и името“, разказва Стефан Колев.

За първи път той се появява като име на онлайн радио, което приключва съществуването си след повече от 300 предавания. Но брандът заживява свой собствен живот.

Като част от кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2019 г. Община Пловдив решава да възроди един от старите квартали на града – Капана. А един от спечелилите проекти, призвани да направят това, е идеята на Стефан Колев да създаде радио, репетиционна и звукозаписно студио. Но мястото, което получава, не е достатъчно за толкова мащабен проект. Така се ражда Домът на плочата „Soul Searchin”, където DJ Skill излага цялата си колекция от плочи.

Едно от първите неща, които прави след отварянето, е да разлепи из Пловдив постер, гласящ: Ако имате непотребни плочи, намерете им дом!

„Имах много обаждания – от обикновени хора до професори, чиито архиви съм съхранил и до днес. Имам архиви на Милчо Левиев, Ангел Заберски, Огнян Видев, Бончо Бончев от хор „Бодра смяна“. Това са плочи с автографи, които никога не мога да тръгна да продавам. Идеята ми беше да спася плочите, защото в тези години много от тях се изхвърляха. Смело мога да кажа, че аз съм един от хората, които възроди този носител в България“, споделя той.

Покрай плочите DJ Skill започва да организира сбирки за хора, които имат интерес към тях. Започва да организира и първите базари за винил.

„Първото ни събитие се казваше „Винилизация“ и събрахме търговци и меломани от цяла България, направихме изложба с всички грамофони от началото до днешно време. Впоследствие организирахме един уличен джем с брейк, графити и хип-хоп, който по-късно в годините прерасна в Капана фест, където също имаше огромни базари. Затваряхме цели улици“, спомня си Стефан.

След като набира скорост за няколко години, Домът на плочата „Soul Searchin” се мести в по-голямо помещение и се превръща в кафе, в което всеки може да се наслади на колекцията на Стефан Колев. Самият той става представител на My Vinyl – комерсиален бранд само за нови плочи – през който смята, че ще може да „да наложи някакъв вкус за музика“. Оказва се обаче, че в България работи само бизнес моделът с комерсиални, продаваеми неща.

Стефан Колев, DJ Skill

„Трябва да зареждаш в големи обеми и инвестициите са големи – до 10 000 на месец - а никога не се знае дали този, който е поръчал дадено заглавие, ще го купи. Още повече, че в определени моменти имаше проблем и с доставката на ексклузивни издания“, продължава да разказва Стефан Колев.

В крайна сметка проектът с разширеният Дом на плочите се проваля и преди няколко месеца затваря врати. Но това далеч не означава, че DJ Skill се е отказал от любимите си плочи. Напротив, той планира да върне колекцията си в първоначалния ѝ дом и да продължи да прави нещата така, както ги разбира – от сърце и душа.

„Нарочно никога не съм искал да правя магазин, защото аз не съм търговец, не съм продавач, аз съм колекционер. Това е голямата разлика между мен и много други хора, които се занимават с плочи. Никога не съм искал просто да продавам плочи. Аз ги колекционирам, съхранявам ги и ги показвам на хората“, категоричен е той.

Vinyl Home Varna – призванието да бъдеш просветител

Когато излиза от казармата в началото на 90-те години, Красимир Делийски влиза в бизнеса с недвижими имоти, където остава цели 25 години – до 2017-18 г.

„Това беше интересна работа, но винаги идва момент, в който се изчерпваш. Вече не ми носеше това удоволствие. Трябваше да сменя амплоато. Може би демонстрирах и някакъв търговски нюх – тъй като смятам, че всичко, независимо дали става дума за история, политика или музика, се сменя на период от 30 години - и реших да превърна хобито си в професия. Вече осем години няма по-щастлив човек от мен – съчетах полезното с приятното и никога не съм възприемал това, с което се занимавам, като работа“, споделя той мотивацията си за откриването на своя магазин за плочи Vinyl Home Varna, който с времето получава прякора „червеното магазинче“, през 2018 г. "Старите хора са го казали - едно нещо не се прави когато имаш време или пари, а когато имаш мерак. Моят винаги е бил в тази област".

Самата дата на откриване също не е случайна – 24 май.

„Тогава ми пожелаха моята роля да не бъде само търговска, а и просветителска. И въпреки че не се смятам за просветител, когато става дума за музика във Варна, наистина съм такъв. Особено за младото поколение. Много от хората, родени след 2000 г., въобще не бяха чували за грамофонна плоча“, разказва Красимир.

Затова и той си поставя и една лична кауза - да събере всички грамофонни плочи, излизали от „Балкантон“ (и не само), на тема Варна. Всички те днес са рамкирани и изложени като постоянна експозиция в „червеното магазинче“, което го превръша в ежегоден участник в инициативата „Нощ на музеите“.

Освен това, със своята локация на главната улица във Варна и поддържания си двор от 200 квадратни метра, то се превръща в място за срещи за варненци.

Красимир Делийски

Иначе Красимир залага както на стари плочи „първа преса“, така и на нови. Но първите обикновено предпочита да ги пази за себе си.

„Всеки се стреми към „първите преси“. Това е най-реалният, най-достоверният звук от годината на издаване. Затова и старите издания са много по-скъпи, когато са запазени. Но аз имам както такива, така и нови, защото пазарът го изисква“, обяснява фокуса си бившият барабанист на пънк групата „Аборт“ и настоящ на не по-малко култовата „Психобагажник“.

А какви са плановете му за бъдещето?

„Мечатат ми е да превърна „червеното магазинче“ в музикално кафе и сцена за концерти. Аз съм представител на ъндърграунд сцената и с удоволствие бих направил нещо такова. Едно голямо пространство, на което да се слуша музика от плочи. Виждал съм заведения, разделени на клетки, в които всеки може да слуша самостоятелно. Има и места, в които можеш да си наемеш цяла стая. Аз не смятам да стигам чак дотам, но искам да направя едно винил-кафе с камерна сцена“, обяснява Красимир Делийски.

Пънк музиката също продължава да е част от неговия живот:

„Пънкът никога няма да умре. Искрата е жива. Не се взимаме насериозно. Правим го за удоволствие, а не за хонорари. И ще продължим да го правим“.

Catch a Fire – Боб Марли като бизнес вдъхновение

Преди 10 години Лазар Ангелов също решава, че може да превърне хобито си да събира плочи в бизнес, въпреки че е наясно, че дори към онзи момент пазарът в София вече е достатъчно развит, за да не е много лесно да влезеш в него.

„Предложих на един приятел да отворим магазин заедно, но той имаше други приоритети и цели в живота и аз реших да пробвам нещо сам. Започнах с онлайн магазин, но с течение на времето се оказа, че хората имат интерес, допада им вкуса ми за музика и се наложи да отворя физическа локация. През октомври 2018 г. организирах pop-up магазин в една галерия на малките „Пет кюшета“. Нещата се навързаха и изскочи местенцето, в което съм и сега на ул. Ангел Кънчев“, разказва Лазар.

Магазинът е кръстен на култовия албум на Боб Марли „Catch a Fire“, а бизнес моделът му е напълно в тон с разбиранията на реге легендата – да бъдеш различен.

„Ако искаш да си мейнстрийм магазин, трябва да имаш всичко ново. Моята ниша обаче са плочите втора употреба и много рядко продавам нови неща. При мен могат да се намери по-рядко срещана музика – стар джаз, класически хип-хоп, реге, електроника и т.н. – които няма как да бъдат открити на други места. Това е моята ниша – да предложа нещо интересно, което го няма другаде“, обяснява той, а относно предизвикателствата по пътя добавя:

„Когато започнах, просто си казах: Ще пробвам нещо, пък ако стане, стане, ако не – здраве да е. Най-важното е да си намериш аудитория, което никак не е лесно. Трябва да имаш редовни клиенти, които да ти имат доверие и да се връщат при теб. По някакъв начин го постигнах с годините. Ние живеем в малка държава, с малък пазар, а и има все повече предлагане. Трябва да намериш точната ниша за това, което ти конкретно предлагаш“.

Лазар Ангелов

За бъдещето не мисли в конкретни рамки. Точно както Боб Марли. Иска единствено да продължава да разпространява магията на винила, както и досега.

„Никога не съм си представял, че въобще ще имам подобно място. Така че най-много се надявам въобще да продължи да го има. Нещата да вървят, всичко да е наред и да си слушаме музиката“, споделя Лазар и описва един обикновен ден в Catch a Fire:

„Отваряш, пускаш вентилатора, поливаш цветята и идва моментът, в който да усетиш собственото си настроение. Пробваш няколко различни неща, намираш това, което ти се слуша, пускаш музиката и чакаш хората с техните истории“.

Бъдещето на винила

И тримата ни герои са категорични, че бъдещето пред грамофонните плочи като музикален носител е повече от перспективно. И причините за това далеч не са свързани само с бизнес, а и с романтика и усещане за нещо истинско.

„В днешното ни ежедневие и слушането на музика е забързано. Даже не изслушваме целите песни. А едно време знаехме всяка песен от началото до края. В днешно време плочата е този носител, който може да даде на хората това усещане. От друга страна, когато хванеш една плоча, можеш да разгледаш обложката - сам по себе си нейният дизайн е изкуство и носи история“, обяснява своята гледна точка DJ Skill.

„Днес всички имат Spotify и могат да намерят цялата музика на света, но не могат да я докоснат. Съвсем различно е да хванеш плочата в ръката си, да имаш една красива обложка, да можеш да прочетеш цялата нужна информация. Това допринася много за завръщането на винила, заедно с аналоговия звук, разбира се“, добавя Лазар Ангелов.