На 19 септември 1982 г., в един обикновен ден в лабораториите на Carnegie Mellon University, млад преподавател по компютърни науки на име Скот Фалман публикува кратко съобщение във вътрешната университетска bulletin board система – ранна форма на онлайн форум.

Тогава никой не подозира, че тази на пръв поглед дребна публикация ще промени начина, по който светът комуникира в интернет пространството.

Историята се ражда три дни по-рано, когато компютърният учен Нийл Суортц публикува във форума въпрос по физика: Какво се случва с предмети в асансьор, който пада свободно? За да илюстрира ситуацията, той използва пример със запалена свещ и капка живак.

Същата вечер неговият колега Хауърд Гейл отговаря с иронично съобщение, озаглавено „WARNING!“, в което твърди, че асансьор е „замърсен с живак“ и е „значително обгорен“. И въпреки че след това уточнява, че това е шега, част от читателите приемат думите му буквално.

Така една невинна закачка води до хаос и отваря разговора за липсата на сигнализация в текстовата комуникация. Във форум, където няма как да покажеш интонацията си или да използваш жестове и мимики, всяка шега може да се превърне в конфликт. Тогава общността осъзнава, че се нуждае от нов начин за разграничаване на хумора от сериозните забележки.

На следващия ден Суортц предлага да се поставя звезда (*) в заглавието на съобщения, които са с хумористична цел или са иронични. Други колеги веднага се включват с алтернативни варианти – процент (%), амперсанд (&), комбинации като {#}, и други системи за разграничаване на „добри“ и „лоши“ шеги. Инженерите изпробват всякакви идеи в опит да намерят символ, който е едновременно лесен, разбираем и се отличава визуално.

Междувременно група потребители в друг вътрешен сървър вече използват __/ като усмивка, но този символ не успява да се разпространи извън местната общност.

Почти 40% от служителите се колебаят дали емоджитата са подходящи за работната комуникация, а най-младите ги използват най-често – дори когато става въпрос за разговори с клиенти

🙂 или 🙃? Емотиконите в корпоративна среда – език на емоциите или новото лице на пасивната агресия

Два дни по-късно, на 19 септември, Фалман се включва в разговора със своето предложение: „Предлагам следната последователност от знаци, когато отправяме шеги: :-)“. След това добавя и вариант за сериозни съобщения: :-(

Това определено не се усеща като момент на гениално откритие. Фалман просто комбинира най-добрите идеи от дебата: простотата на символите, визуално ясното „странично лице“ и удобството на двоична система – начин да се прави разлика между хумор и сериозно съобщение. А тъй като тогава дигиталният свят е доста по-ограничен, предложението му се оказва идеалното решение на проблема.

Както отбелязва WIRED, години по-късно именно този минимализъм – три знака, сложени в правилния ред – превръща емотикона в първия глобално разбираем визуален език в интернет.

Емотиконите мълниеносно се разпространяват през ARPAnet — предшественика на интернет. До ноември 1982 г. учените от Xerox PARC вече обменят усмивки, а малко по-късно символите губят „носа си“ и се опростяват до :) и :(, за да могат да се пишат още по-бързо.

По този начин един университетски експеримент се превръща в глобална тенденция, както и в първата реална визуална система за емоции в цифровия текст.

Интересното е, че дълги години оригиналните съобщения с първите емотикони се считат за изгубени. Форумът е изтрит при миграция, а системите са заменени от нови. Едва между 2001 и 2002 г. започва реално ровене в архивите, спонсорирано от бивш изследовател от Carnegie Mellon, който по това време работи в Microsoft. След дълго издирване на стари резервни ленти, намиране на работещи устройства за прочит и декодиране на архивни формати, екипът успява да възстанови целия тридневен разговор. Оказва се, че емотиконът е не просто изобретение, а продукт на колективно търсене на решение.

От дигитален флирт до дипломатически гаф - емотиконите вече не просто украсяват текстовете ни, а говорят на свой собствен език

Езикът на емотиконите: Някъде между 🙂 и грешната интерпретация

Докато „усмивките“ в текстов формат се превръщат в стандарт за западния интернет, по това време в Япония се развива паралелна еволюция – емоджитата. Доскоро се смяташе, че първите датират от 1999 г. и са създадени от Шигетака Курита за NTT DoCoMo, но по-ранни примери показват друго: SoftBank пуска пиктограмни символи още през 1997 г., а устройства на Sharp използват иконки още през 1988 г.

Разликата е фундаментална: емоджитата не изискват въображение и няма нужда да обърнеш глава, за да ги прочетеш – те са малки изображения, които директно предават емоция, предмет или действие. След като Unicode ги стандартизира през 2010 г., а Apple добавя емоджи клавиатура през 2011 г., форматът избухва в глобален мащаб. Днес емоджитата са универсален визуален език.

Фалман винаги е бил честен: възможно е хора преди него да са писали подобни символи, а има данни за такива знаци още от XVII век. Но ролята му остава изключително важна, защото той предлага правилното решение в точния момент и в най-подходящия контекст.

Благодарение на това :-) се превръща в глобален знак, който показва тон, настроение и ирония – и интернет комуникацията никога повече не е същата.