Преди повече от 100 години германският психолог Волфганг Кьолер провежда експеримент, който променя научното разбиране за интелекта на животните и способността им за проницателност или спонтанно решаване на проблеми.

Кьолер създава експериментална среда за шимпанзета, в която бананът е извън обсега им, а наоколо има кутии, пръти и пръчки. След неуспешни опити да достигнат плода, маймуните започват да подреждат предметите, като накрая струпват кутиите една върху друга и лесно достигат наградата.

Този експеримент показва, че шимпанзетата проявяват проницателност – разбиране на причинно-следствените връзки, което не зависи от проби и грешки, имитация или предишен опит.

Досега учените са наблюдавали тази когнитивна способност само при няколко вида: човекоподобни маймуни, слонове и някои птици. Продължава дебатът дали безгръбначни като октоподи и определени паяци също проявяват спонтанно решаване на проблеми.

Мистериозното животно е открито в океанските дълбини край Галапагос и принадлежи към почти неизвестен род главоноги

Учени откриха нов вид миниатюрен син октопод, който се побира в човешка длан

Ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, предполага, че земните пчели също проявяват подобна проницателност.

В лабораторни условия насекомите успяват да изтърколят топка от пенопласт под изкуствено синьо цвете, да се покатерят върху нея и да я използват, за да достигнат до сладка награда.

„За пръв път показахме, че земните пчели могат да решат напълно нова задача за манипулиране на обекти спонтанно и без да са обучени да го правят, или без никакви проби и грешки“, казва Акшайе Бхамборе, водещ автор на изследването и докторант в Университета на Оулу във Финландия.

Докато предишни проучвания показват, че земните пчели използват социално заучени поведения и логическо мислене, в новия експеримент те са изложени само на отделни елементи от задачата, без да бъдат обучавани на самото решение.

Със смарт градини, биокошери и алгоритми за опрашващите видове, архитекти и артисти по света създават нов тип дизайн – ориентиран не към хората, а към онези, без които хранителната верига не може да съществува

Когато пчелите са в беда, дизайнерите идват на помощ с архитектурата на бъдещето

Изследователите изграждат арена с диаметър около 10 сантиметра и височина 3,2 сантиметра, в която пчелите могат да се движат, но не и да летят.

Първи етап: В центъра екипът поставя синьо цвете със захарен разтвор и малка топка наблизо, за да покаже на насекомите, че обектът не представлява заплаха.

Втори етап: Топката вече покрива цветето, а пчелите успешно я избутват, за да достигнат наградата.

Трети етап (тест): Екипът премества цветето на тавана, точно над една от четирите дупки, оформени да поберат топката. 75% от пчелите, преминали през първите два етапа, успяват да изтърколят топката до правилната дупка и да се покатерят върху нея, за да достигнат цветето.

Зад красивите цветя се крият жестока конкуренция, строги патенти и високотехнологични лаборатории. Въпреки генетичните анализи и клонирането окончателното решение за пазарния успех остава в ръцете на човека

Генетика, патенти и милиони долари в битката за разработка на нов сорт орхидея

Пчели от други контролни групи, изложени само на цветето или на напълно нови обекти, не успяват да решат пъзела. Съавторът на изследването Оли Лоукола обяснява, че пчелите се нуждаят от две неща: преодоляване на страха от нови обекти (чрез показване, че топката е безопасна) и мотивация (асоциацията между синьото цвете и сладката награда).

За да потвърдят резултатите, изследователите повтарят експеримента при по-строги условия: цветето не се вижда от началната позиция на топката. Пчелите отново се справят успешно.

Според Лоукола те демонстрират „реално целенасочено поведение“, като разбират физиката на задачата и имат ясна цел. Въпреки това изследването не приписва на пчелите човешко съзнание и категорично не определя действията им като „използване на инструменти“.

Джеймс Ниех от Калифорнийския университет в Сан Диего посочва, че този резултат показва, че малкият мозък на насекомите може да поддържа изненадващо гъвкаво поведение. Пчелите обикновено не местят предмети, за да създават платформи, но експериментът ясно доказва, че могат да запомнят скрита цел и да манипулират обект спрямо нея.

Ново проучване предизвиква традиционните AI модели, като доказва, че светкавичните реакции на насекомите може би са ключът към изцяло нова рамка за обработка на информация

Какво могат да научат самоуправляващите се автомобили от винените мушички?

Ларс Читка от Лондонския университет „Куин Мери“ смята, че представянето на пчелите е дори по-впечатляващо от това на шимпанзетата на Кьолер, тъй като в някои етапи на експеримента те не са виждали целта си, когато са започвали да местят топката.

„В известен смисъл е като вие или аз да влезем в стая, да открием нещо на тавана, с което трябва да се справим – например да сменим крушка, – да видим, че ни трябва стол или стълба, за да се качим достатъчно високо, след това да отидем в друга стая да вземем стола или стълбата и да се върнем с оборудването до правилната дестинация“, коментира Читка пред CNN.

Той смята, че резултатите трябва да накарат учените да преосмислят колко интелект може да побере една малка нервна система. Натали Хемпел де Ибара от Университета в Ексетър допълва, че тази изумителна гъвкавост може да помогне на пчелите и другите опрашители да се справят успешно с предизвикателствата в една постоянно променяща се околна среда.