„Ако опрашващите видове можеха да проектират градини, как биха изглеждали те?“ – този въпрос задава британската артистка Александра Дейзи Гинсбърг, докато представя своя проект Pollinator Pathmaker – дигитален инструмент, който създава градини, предназначени не за човешкото око, а за удобството на пчелите.

Чрез алгоритъм, който подбира растения според предпочитанията на опрашващите насекоми и животни, потребителите могат да създадат дигитално и физически устойчиви „живи произведения на изкуството“ – пъстри, цъфтящи ландшафтни лехи, вече засадени на различни места по света.

Проектът е част от изложбата More than Human в Лондонския музей на дизайна, която ще продължи до 5 октомври. Темата е: как би изглеждал дизайн, съобразен не само с хората, но и с всички останали обитатели на планетата – независимо дали става въпрос за пеперудите или дивите ягоди.

Пчелите, осите, пеперудите и колибритата са изключително ценни за поддържането на биологичното разнообразие и здравето на екосистемите.

Докато събират нектар, те пренасят полен и подпомагат размножаването на растенията – процес, от който зависи близо една трета от глобалното производство на храна, според данни на ООН, цитирани от CNN.

В проектосписъка на приоритетите за следващите пет години се обръща голямо внимание на отбраната, а изменението на климата почти не се споменава, пише Politico

Патрони, а не пчели: ЕС се отказва от екологичните мерки като приоритет за десетилетието

И все пак популациите на пчели рязко спадат.

Например, в САЩ броят на произвеждащите мед кошери е спаднал драстично: от 5.9 милиона през 1947 г. до 2.44 милиона през 2008 г. Само между юни 2024 и февруари 2025 г. американските търговски пчелари са отчели 62% загуба на управляваните си колонии.

Причините за това са загуба на биоразнообразна среда, климатични промени, пестициди и урбанизация.

„Една от основните причини за спада е трансформацията на ландшафта и липсата на цветя в антропогенните територии“, казва Харланд Патч, изследовател в Департамента по ентомология на Пенсилванския държавен университет и съавтор на книгата The Lives of Bees.

Ако цветята ги няма, и пчелите изчезват. Без пчели – изчезваме и ние.

Една от най-базовите и ефективни стратегии за подкрепа на опрашителите е именно засаждането на повече цветя. Дизайнерите и архитектите по света откликват с все по-интелигентни решения.

Финландското студио Suomi/Koivisto, например, създава временен павилион с името Alusta в центъра на Хелзинки през 2022 г. – чрез този експеримент те целят да проверят дали е възможно да поканят опрашващи индивиди върху асфалтов паркинг.

Suomi/Koivisto

С помощта на еколози подбират растения като иглика, лимонова мащерка и дива ягода, които засаждат около тухлен павилион.

„Искахме да създадем пространство, което показва как съдбата ни е преплетена с тази на останалите видове. Ако те не оцелеят – и ние няма да оцелеем“, казва съоснователката Майю Суоми.

Център за данни с пиково потребление от 1 гигават се равнява приблизително на средното годишно потребление на град с население от около 1,8 млн. души

Екология под прицел: Центрове за данни харчат повече електроенергия от цели градове

А в университета на Пенсилвания екип от ландшафт архитекти създава Pollinator and Bird Garden – градина, която съчетава естетика и наука, с акцент върху местни растения като планинска мента. Целта ѝ е биологично разнообразие, както и вдъхновение за посетителите.

„Най-важното правило е да засадите възможно най-много цъфтящи растения“, казва Патч, който е и директор на програмата за опрашители в Арборетума на университета. „В 21-ви век трябва да сме шокирани, ако кварталите ни не са пълни с цветя.“

didierdesignstudio.com

Докато засаждането на растения осигурява храна, не по-малко важен е въпросът с подслона. Традиционният пчелен кошер отдавна се развива – по време на тазгодишната Седмица на дизайна в Милано, лондонското студио Layer и испанският производител Andreu World представят Host – модулен кошер, изработен от дърво, метал и слама, който осигурява по-добра изолация, вентилация и устойчивост при дъжд.

layerdesign.com

„Анализирахме съществуващите модели и открихме възможности за подобрение“, казва основателят на Layer Бенджамин Хюбърт. Целта е по-добра „обитаемост“ за пчелите.

Марлен Хюису, дизайнерка от Франция, създава Mama – арт-кошер в Мексико, проектиран специално за застрашения местен вид пчела Melipona. Структурата наподобява група от кухи дървета с отделни „канали за пчели“, като всеки дом е предназначен за различен рояк.

marlene-huissoud.com - Mama

„Животът с пчели отключи интереса ми. Баща ми беше пчелар“, разказва Хюису.

В изложбата More than Human е включен и столът ѝ Please Stand By – керамична форма, осеяна с отвори, в които насекоми могат да гнездят.

marlene-huissoud.com - Please Stand By

Всъщност медоносните пчели съставляват едва малка част от над 20 000 известни вида в света. Много от тях са самотни по природа – не живеят в колонии и не произвеждат мед. За тях се създават т.нар. пчелни хотели – дървени или глинени структури с кухи канали и отвори, които наподобяват естествените им гнезда.

През 2020 г. дизайнерката Танита Клайн и студиото Bakken & Bæck създават проекта Bee Home – модулна, достъпна за 3D принтиране конструкция, разработена с помощта на бившата изследователска лаборатория на IKEA – Space10.

space10.com

Резултатът е впечатляващ: архитектурни мини-кули от дърво, които изглеждат като футуристични микро-градове за пчели.

В британския град Брайтън „пчелните тухли“ – строителни блокове с отвори за гнездене – вече са задължителни за повечето нови сгради.

„Всички дизайнерски решения, които не се борят с климатичната криза, влошават условията за живот както на хората, така и на всички останали видове“, казва Майю Суоми.