Преди време се говореше, че смехът е най-доброто лекарство? Сега екип учени установява, че физическата интимност може да ускори оздравяването.

Добре известно е, че брачните конфликти вредят на здравето.

Какво обаче може да се каже за позитивните взаимодействия между партньорите? И може ли ефектът им да се засили чрез окситоцина - невро-пептид, често наричан „хормона на любовта“. Той помага привързаността да ни кара да се чувстваме по-добре физически и емоционално?

За да изследват това, учени от Университета на Андите в Чили, Института по психология към Университета в Цюрих и други институции създали съвсем леки повърхностни рани, подобни на малки мехурчета, на 80 млади хетеросексуални двойки и ги разделили на четири групи:

1️⃣ група: окситоцинов спрей + задача „оценяване на партньора“ (10 мин. взаимно изразяване на благодарност)

2️⃣ група: окситоцин + обикновен разговор 10 минути

3️⃣ група: плацебо спрей + задача за оценяване

4️⃣ група: плацебо + обикновен разговор

Всички използвали спрейовете у дома и повторили разговорите. В продължение на седмица партньорите докладвали за нивата си на стрес и ежедневните си взаимодействия, включително прегръдки и секс. След това раните били оценени - от „тежка“ до „напълно заздравяла“.

Какво откриват учените?

📌 Раните заздравяват по-бързо при двойки, които получават окситоцин и имат по-честа сексуална активност и физически контакт.

Според автора Кристобал Ернандес при тези двойки е наблюдавано с ~12 процентни пункта по-добро заздравяване, макар че изследването не е проектирано да измери точния размер на ефекта.

📌 В групата без окситоцин повече интимност НЕ води до по-бързо заздравяване.

Това подсказва, че окситоцинът усилва лечебния ефект на физическата близост.

📌 Окситоцин или задачата за оценяване сами по себе си не влияят на заздравяването.

Проф. Джанис Киколт-Глейзър от Държавния университет на Охайо - която е провеждала подобни изследвания - отбелязва, че при нейни проучвания негативното поведение между партньори забавя заздравяването. Тя обаче се съмнява, че кратка „задача за оценяване“ може действително да промени дълбоко установени модели на поведение при двойките.

Авторите не са изследвали връзката между общото удовлетворение от връзката и заздравяването, но казват, че удовлетворението сред участниците е било „относително високо“. Това им е позволило да правят надеждни сравнения вътре в групите.

Съавторката Беате Дитцен допълва, че има текущи изследвания дали окситоциновият спрей може да бъде самостоятелно лечение или допълваща терапия за различни психични и физически състояния, но засега резултатите са непоследователни.