В затъмнените зали на Кан бъдещето на киноиндустрията се разкрива по необичаен начин. Първото издание на Световния фестивал за AI филми (WAIFF) представя антиутопични сюжети, хиперреалистични визуализации и масови битки, създадени изцяло чрез алгоритми.

Докато традиционният филмов фестивал в Кан категорично отхвърля технологията с аргумента, че „AI отлично имитира, но никога няма да изпита дълбоки емоции“, паралелното събитие, подкрепено от водещи технологични компании, цели да създаде нова вълна филми.

Демонстрираните продукции се различават от традиционния блясък на Кан. Селекцията включва предимно антиутопични проекти в стил Blade Runner и трилъри, отразяващи обществените тревоги около изкуствения интелект. Присъстващите отбелязват, че режисьорите на AI филми са по-фокусирани върху техническата прецизност, като хиперреалистични текстури и осветление, отколкото върху разказването на истории.

Липсата на комедиен ритъм при AI актьорите и визуалните решения показва, че индустрията все още е в ранен, експериментален етап, отбелязва The Guardian.

Въпреки това технологията предлага безпрецедентна финансова ефективност и достъпност. 22-годишен режисьор споделя, че AI-генерирана сцена, изразяваща усещането за деменция, му е струвала само 500 евро, докато конвенционалните специални ефекти биха надхвърлили 20 000 евро.

За големите студиа AI е основно инструмент за оптимизиране на бизнеса. Технологични ръководители на фестивала в Кан посочват, че Холивуд вижда в изкуствения интелект възможност да намали риска чрез финансиране на няколко хибридни продукции с бюджет от 50 млн. долара, вместо да инвестира 200 млн. долара в един филм. Компании като Paramount вече заявяват, че технологията ще трансформира всеки аспект от бизнеса им.

Преходът обаче е съпътстван от сериозни юридически конфликти. По време на фестивала късометражен филм, напомнящ наградените с „Оскар“ герои Уолъс и Громит, първоначално е номиниран, а впоследствие свален заради очевидно плагиатство. Според The Guardian, случаят подчертава и друг основен проблем: визуалните модели се обучават върху милиони часове човешки труд, често без съгласие или компенсация. Творците са в парадоксална позиция – искат да използват AI за оптимизация, но настояват за защита на интелектуалната си собственост от технологичните компании.

Докато ветерани като 88-годишния режисьор Клод Льолуш прегръщат технологията, заявявайки, че тя му е „върнала детството“, ръководството на традиционния фестивал в Кан остава непреклонно.

Президентът Ирис Кноблох категорично заявява, че филмът не е съвкупност от данни, а лична визия на реални хора. Основателят на WAIFF и бивш ръководител на Apple за Европа, Марко Ланди, обаче отправя ясно предупреждение към традиционалистите в индустрията: „Има надигаща се вълна, която става все по-голяма. Имате два изхода – да стоите на едно място и тя да ви унищожи или да започнете да се питате какво можете да направите с нея.“