През последните 16 години Амир Левин работи върху нова книга. През 2010 г. излиза „Attached” (в съавторство с Рейчъл Хелър), която популяризира въведените от него типове привързаност.

Теорията на Левин определя четири типа: тревожен (свръхбдителен), избягващ (демонстрира независимост и потиска емоциите си), страхливо-избягващ (търси близост, но я избягва от страх) и емоционално стабилен, съобщава The Guardian.

Оттогава Левин получава множество имейли от читатели по света, които търсят съвет или споделят как книгата е променила живота им. Той си спомня писмо от жена в Иран, която описва бившия си партньор като „упорито избягващ“. Книгата ѝ помага да прекрати тази връзка.

Истории като нейната, заедно с опита му като психотерапевт, мотивират Левин да напише нова книга, фокусирана върху инструментите за постигане на емоционална стабилност.

Левин не възприема имейлите от читатели като досадна работа. Той определя връзката с другите като „моят личен хак за дълголетие“. В новата си книга „Secure“ Левин, доцент по психиатрия в Колумбийския университет, посочва, че позитивните отношения подпомагат пренастройването на мозъка. Той заключава, че животът в „стабилен режим“ увеличава шансовете за дълголетие.

Левин посочва, че изследванията показват: столетниците почти винаги живеят в среда със здрави семейни и приятелски отношения. Той препоръчва всеки да изгради за себе си това, което нарича „стабилно село“ или общност.

Левин отбелязва, че емоционално стабилните хора често са по-здрави и по-лесно понасят симптомите при заболяване. „Когато се чувстваме в безопасност, стресовият отговор на организма намалява, което води до спад в нивата на възпаленията и всичко останало. Толкова е просто“, казва той.

Проучване от 1997 г. показва, че хората с повече социални връзки са по-малко склонни да развият симптоми при заразяване с грипен вирус. По същия начин емоционално стабилните хора са по-малко податливи на реклами и социални медии. Емоционалната стабилност също така подобрява когнитивните функции в по-късна възраст и повишава ефективността в работата, твърди Левин. Той дава пример с 32-годишен мъж, който е повишен в работата си и му се налага да ръководи екип. Но тъй като е „избягващ“, т.е. не приема близост, той започва да се нагърбва с всички тежки задачи. И макар че непрекъснато работи извънредно, екипът му не се справя и пропуска сроковете си.

Друг пример е „тревожен“ човек, който прекалено драматизира боледуването си, след като получава кратък отговор „Ок“ от шефа си относно отсъствието си. „Емоционално стабилен човек би си казал: Супер, ще се фокусирам само върху лечението си“, посочва Левин.

Левин вярва, че всеки може да постигне емоционална стабилност и да живее по-спокойно и щастливо. Той също така подчертава, че „избягващите“ често са много ефективни. „Те функционират отлично в напрегната работна обстановка, способни са да вземат трудни решения сами и да ги изпълняват с прецизност“, казва той.

Емоционалната стабилност е възможна на всяка възраст, но може и да се загуби. Левин разказва за 80-годишна жена, която дълги години живее самостоятелно и се чувства добре, но след като започва връзка с обидчив и ревнив партньор, животът ѝ се влошава значително.

„Тя почина от сърдечно заболяване. Лично аз вярвам, че това е влошило състоянието на сърцето ѝ, защото тялото ни реагира на тези постоянни пикове и спадове в емоциите. На всяка възраст можете изведнъж да се окажете в такава ситуация“, казва Левин.

Левин препоръчва два метода за постигане на стабилен режим. Първият е моделът на „Петте стълба“ (CARRP): последователност, достъпност, отзивчивост, надеждност и предвидимост. Тези качества трябва да присъстват и в отношенията с другите, независимо дали са интимни или приятелски. Само едната страна не може да поддържа „петте стълба“ успешно.

Вторият метод е този на „малките взаимодействия“ (SIMS), които включват ежедневни дейности и жестове като разговор с непознат, задържане на вратата или изчакване на друг човек. Левин е убеден, че любезното поведение може да се възпита дори при липса на навик.

„Дори родителите ви да са били проблемни хора, не значи, че на 100% и вие ще сте такъв. Не може поведението ни като възрастни да се определя само от случките в детството. Причинно-следствените връзки са сложни и включват генетика, среда и възпитание“, казва Левин.

Левин проявява разбиране към родители, които се тревожат, че са навредили на детето си, като подчертава, че отглеждането не е лесна задача.

Емоционалната стабилност е основен елемент от управлението на здравето. Инвестициите в добавки и терапии са безполезни, ако социалната среда е изтощителна. Изборът на хората, с които споделяме ежедневието и работата, е едно от най-важните стратегически решения за дълголетие.