Какво придава смисъл на живота ви?

Ако не знаете отговора, не сте сами. „Намираме се насред криза на смисъла“, казва Бил Бърнет, изпълнителен директор на Life Design Lab в Станфордския университет.

Много от традиционните източници на смисъл, като религиозната вяра и общността, са в упадък от десетилетия, създавайки вакуум. Пандемията от Covid-19 пък предизвика масова промяна в приоритетите. „Хората сякаш се носеха без посока“, отбелязва Бърнет.

Сега икономическият спад, заплахата от загуба на работа заради изкуствения интелект и несигурността за бъдещето могат да накарат човек да се запита: какъв е смисълът?

Според Бърнет намирането на смисъл не трябва да бъде грандиозно търсене – човек може да започне да прави живота си по-смислен още днес.

Бърнет и съоснователят на Life Design Lab Дейв Евънс, и двамата машинни инженери и бивши служители на Apple, прилагат прагматичното „дизайн мислене“ към обичайни житейски проблеми, пише The Guardian.

Новата им книга „How to Live a Meaningful Life“ съдържа стратегии за това как да извлечем повече от ежедневния си опит и да намерим цел, без да преобръщаме живота си. „Смисълът на живота е голям философски въпрос, а ние не сме философи“, посочва Бърнет. „Но да извлечеш повече смисъл от живота, или да живееш по-пълноценно – с това можем да помогнем.“

Снижете очакванията си и преформулирайте въпроса

Ако се затруднявате да намерите смисъл, може би просто се стремите към нещо твърде голямо. Идеята за откриване на „единственото призвание“, както и концепцията на Ейбрахам Маслоу за самоактуализация – стремежът да разгърнеш пълния си потенциал – често се оказват не само плашещи, но и до голяма степен непостижими.

Вместо това опитайте да изграждате смисъл момент по момент. „Понижете очакванията си и трупайте малки промени с времето“, съветва Бърнет.

В книгата си той и Евънс посочват четири ключови елемента за създаването на смисъл: удивление, поток, съгласуваност и общност. Според Бърнет подобряването на тези елементи може да бъде съвсем просто. По думите му промяната не изисква драстични решения като напускане на работа, изучаване на философия или предприемане на пътуване като в книгата „Яж, моли се и обичай“.

Удивление: излезте отвъд себе си

Вместо към самоактуализация, по-добре е да се стремим към това, което Маслоу и други психолози наричат „самонадмогване“ – състояние на възхищение, удивление и свързаност с нещо по-голямо от нас самите.

Според Бърнет тази цел е далеч по-реалистична от идеята за „напълно реализираното и оптимизирано аз“. Същевременно науката открива все повече доказателства, че подобни преживявания подобряват психичното здраве, намаляват стреса и стимулират отделянето на окситоцин. Вместо да чакаме грандиозни поводи или специални гледки, ключът е да се научим да откриваме моменти на удивление в малките неща от ежедневието.

„Можете да изпитате момент на възвишена любов с внуците си или на възвишена красота, когато погледнете цвете насред нищото“, обяснява Бърнет.

Той и Евънс насърчават редовна практика на любопитство и удивление. „Колкото повече го правите, толкова повече се променя начинът ви на мислене.“

Един начин е да си представите, че сте сложили „очила на удивлението“, които ви позволяват да видите света около себе си по нов начин. Какво привлича вниманието ви? Какво прекрасно нещо може би сте пропускали досега?

Поток: изгубете се в момента

През по-голямата част от времето енергията ни е насочена към това, което Бърнет и Евънс наричат „транзакции“ – изпълняване на задачи от списъка със задължения, справяне с неочаквани проблеми през деня и осигуряване на нормалното протичане на ежедневието.

„Няма нищо лошо в това“, казва Бърнет. Но ако се научим да не мислим за следващата задача и да съществуваме изцяло в настоящия момент, можем да се почувстваме по-живи. Той сравнява това със състоянието на психологически поток – „мястото, където времето спира и сте напълно свързани с това, което правите“. С практика тази пълна концентрация и присъствие могат да се превърнат в нещо обичайно и да помогнат на човек да излезе от „транзакционния свят“.

Опитайте да се потопите напълно в обикновена задача, например рязане на лук, без подкаст или други разсейвания, като си представите, че целият ви свят се простира само до дъската за рязане. Или седнете и наблюдавайте дърво в продължение на пет минути, докато започнете да забелязвате малките движения на листата. Дори разходка с наполовина по-бавно темпо може да помогне. Ако това ви звучи скучно, увеличаването на толерантността към скуката всъщност е част от целта, защото насърчава нагласа на приемане и отвореност.

Съгласуваност: намерете своя компас

Кризите на смисъла или идентичността често възникват, когато хората осъзнаят, че кариерата и отношенията им са се развили просто защото са следвали очакванията на другите, твърди Бърнет.

„Хората просто се носят по течението и един ден се събуждат с мисълта: „Чакайте малко, как изобщо се озовах тук? Това не е, което искам.“

В книгата „How to Live a Meaningful Life“ Бърнет и Евънс пишат, че в един съгласуван живот действията отразяват ценностите и убежденията на човека. Когато тези елементи са в синхрон, смисълът се появява много по-лесно.

За да откриете собствените си ценности, те предлагат да си зададете три въпроса: какво се случва в живота ви в момента, какво означава работата за вас и какво според вас придава смисъл на живота. Отговорите могат да покажат къде ценностите ви са в конфликт с обстоятелствата и как могат да бъдат приведени в по-добро съответствие. Тези прозрения могат да служат като личен компас, който помага да се ориентирате в периоди на промяна и несигурност.

Бърнет препоръчва упражнението да се повтаря всеки път, когато човек се изправи пред ново предизвикателство или етап в живота.

Общност: намерете своята формираща среда

Добре известно е, че отношенията придават смисъл на живота, но някои връзки са по-трансформиращи от други, казват пред The Guardian Бърнет и Евънс.

Най-влиятелните социални групи са това, което те наричат „формиращи общности“ – хора, които споделят общ интерес към това да извлекат повече от живота и да намерят отговори на големите въпроси.

Вместо да бъдат организирани около забавление или конкретни цели, тези общности насърчават определен начин на съществуване, уточняват авторите. Единственото условие е членовете да са мотивирани да водят по-автентичен и смислен живот и да се подкрепят взаимно в този стремеж.

Опитайте да намерите между двама и петима души, които биха били отворени за подобни разговори, и да се срещате с тях онлайн или на живо на всеки две или три седмици. „Трудно е да извървите този път сами“, посочва Бърнет. „Отговорите ще намерите в света – чрез други хора и взаимодействия.“

Правете малки стъпки – и приемете процеса

Когато хората се чувстват изгубени, често не могат да определят какво искат или какво им липсва. Понякога също така са насочили усилията си към цел, която няма да им донесе истинско удовлетворение.

Затова Бърнет и Евънс предлагат човек да погледне творчески на неудовлетворението си, да измисли много възможни решения и постепенно да ги изпробва. „Отново – снижете летвата“, съветва Бърнет.

Ако например обмисляте смяна на кариерата, поговорете с човек, който вече работи в тази област. Ако вярвате, че написването на книга ще придаде смисъл на живота ви, опитайте да пишете по 500 думи на ден в продължение на седмица.

Сами по себе си тези малки стъпки могат да бъдат смислени, отбелязва Бърнет.

Вместо като крайна цел или мащабно постижение, смисълът е по-добре да се възприема като процес, който се разгръща във всеки отделен момент. И съвсем не е нужно този процес да бъде прекалено сериозен. Както казва Бърнет, смисленият живот често започва с нещо съвсем просто – от чистото намерение на човек да има един „по-добър ден“.