Да откриеш ключа към дълголетието – на теория и на практика
Учен изследва тайните към дългия и здравословен живот в продължение на десетилетия. Но започва да ги прилага едва, след като вижда първите ефекти на старостта върху самия себе си
,fit(1001:538)&format=webp)
Мат Кийбърлайн започва се занимава с науката за дълголетие „по случайност“, твърди самият той.
Основава Института за изследване на дълголетието към Вашингтонския университет, а след това става съосновател и главен изпълнителен директор на стартъпа за здравни технологии Optispan. В кариерата си публикува стотици научни статии на тема стареене и дълголетие.
През 1998 г., като студент по биология в Масачузетския технологичен институт, присъства на лекция на професор по биология за генетиката и връзката ѝ с дълголетието, разказва той пред CNBC.
„Бях на 20 и няколко години, така че стареенето все още не ме засягаше лично, но сложността на биологията ме впечатли. Изглеждаше ми като важен проблем“, казва 54-годишният днес учен.
Така се присъединява към проф. Леонард Гуаренте в неговата лаборатория и решава да проведе докторско изследване върху дълголетието. „Сега голяма част от вниманието ми е насочено към отделните хора и към това как можем да окажем положително влияние върху продължителността на здравето им“, допълва той.
Въпреки че се занимава с изследвания на дълголетието от десетилетия, той „не е отделял много време да мисли“ за прилагането им към собствените си навици и начин на живот, докато не започва да чувства все по-малко енергия и болки в 40-те и началото на 50-те години.
След пандемията решава „да се заеме сериозно с подобряването на факторите, свързани с начина му на живот“, включително храненето, физическата активност, съня и чувството за социална свързаност.
По същото време преминава от академичната кариера към предприемачество – през септември 2023 г. съосновава Optispan, която рекламира персонализирана медицинска грижа, фокусирана върху дълголетието.
Днес ученият споделя, че въпреки индивидуалните особености на всеки човек, има някои общи принципи, които всеки може да следва.
Защо мускулите са важни
Необходимо е разнообразие в движението, което означава постоянна физическа активност с ниска интензивност – това, което някои наричат „упражнения от зона 2“, при които редовно се повишава сърдечната честота. В идеалния случай всеки ден се прави нещо с ниска интензивност. Може да е просто разходка на открито.
„Аз правя около 30 минути на велоергометър или тренажор сутрин. Или, ако времето е хубаво, излизам на разходка с жена ми. Не го правя всеки ден, но почти всеки. Денят ми е по-добър, ако съм активен рано сутрин.“
Опитва се да прави тренировки с тежести четири пъти седмично. „Не мисля, че има магическа формула, просто трябва да отидеш в залата и да го направиш. Повечето хора вероятно не осъзнават колко е важно да се изгради и поддържа мускулна маса, когато навършиш 40 години.“
Не забравяйте да поддържате и мозъка
Ученето на нови неща е чудесен начин да „тренираш мозъка си“, съветва експертът.
„Мисля, че с моята работа не ми се налага да търся начини да научавам нови неща. Винаги чета, уча и се опитвам да разбера новите тенденции в областта.“
Част от това е да откриете начин да стимулирате мозъка си, който ви доставя удоволствие и ви дава енергия.
Това е много подобно на физическите упражнения, които не бива да възприемате като огромно бреме, защото няма как да се придържате към тях в дългосрочен план.
„Опитвам се да си лягам по едно и също време, поне през делничните дни. Ставам в 4:30 ч сутринта, а с жена ми обикновено си лягаме около 21:00-21:30 ч. Опитвам се да спя по седем-осем часа на нощ.“
Важността на социалната комуникация
Опитвайте се да прекарвате периодично време с приятели извън семейството си. Ако е възможно, излизайте с приятели веднъж месечно, съветва експертът.
„Когато имаш наистина положителен разговор, това ти дава енергия и се чувстваш добре. Или ако видиш някой, който се нуждае от помощ, дори само да му задържиш вратата – това е жест, който подобрява състоянието ни.“
Опитът да имам такива положителни взаимодействия и да го правя съзнателно ми е бил от полза, допълва ученият.
Каква трябва да бъде диетата
Полагайте целенасочени усилия да избягвате преработени храни като чипс и зърнени закуски, особено тези, които съдържат добавена захар.
„Ако преди 10 години някой ми беше казал, че в мексикански ресторант ще трябва да избирам между супер начос или салата със стек и ще избера салатата със стек, щях да му кажа: „Ти си луд.“ Но днес правя точно това.“, казва експертът.
Самият той обръща внимание на протеините и приема около 1 грам протеин на килограм телесно тегло. Приемам и много фибри, обикновено около 60 до 80 грама на ден, включително много зеленчуци.
„Едно нещо, което ми харесва и за което очаквам да видя повече изследвания, защото изглежда прекалено хубаво, за да е истина, е кето хлябът, обикновено с 10 до 12 грама фибри на филия. Едно от любимите ми ястия е сандвич с авокадо и кето хляб. Понякога добавям и пуешко месо. Съдържа фибри, протеини и здравословни мазнини.“
Кратко резюме на навиците за дълголетие
За физическо здраве: Комбинация от нискоинтензивни и високоинтензивни упражнения, силова тренировка и кардио. Адаптиране на физическа активност с възрастта.
За здравето на мозъка: Приоритет на режим на сън от 7-8 часа на нощ. Учене на нови неща, за да „тренирате“ мозъка си.
Социален живот: Прекарване на качествено време със семейството си и планиране на време веднъж месечно за приятели. Ангажиране в „микро-взаимодействия“ през деня, дори с непознати хора.
Диета: Балансирана с много зеленчуци и протеини. Между 60 и 80 грама фибри на ден.
И накрая – четенето. Интересна и полезна литература за дълголетието и здравето, за да сте в крак с изследванията и новите тенденции.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)