В продължение на десетилетия технологичната индустрия сякаш се крепи върху сравнително стабилен модел: основателите и първите служители остават в компаниите си, докато те не станат публични или не бъдат придобити.

Сега обаче логиката изглежда по доста различен начин.

Според анализ на Лорън Гуд, старши журналист в WIRED, Силициевата долина преживява трансформация на структурата, при която компаниите все по-често търсят не продукти, а кадри – и са готови да заплатят за тях цена, която е изглеждала немислима само преди няколко години.

От средата на 2025 г. са реализирани поне три големи AI acqui-hire сделки – придобивания, насочени към привличането на екипи от специалисти.

Meta инвестира над 14 млрд. долара в Scale AI и привлича главния изпълнителен директор Александър Уанг към своя Meta Superintelligence Labs (MSL).

По същата логика Google плаща около 2,4 млрд. долара, за да лицензира технологията на Windsurf и да интегрира съоснователите и изследователите ѝ в DeepMind.

Nvidia, от своя страна, залага 20 млрд. долара върху inference технологията на Groq – американска технологична компания, която разработва специализирани чипове и инфраструктура за изкуствен интелект, фокусирани върху изключително бърза обработка на данни и ниска латентност – и наема нейния главен изпълнителен директор заедно с част от персонала.

Заедно с това водещите AI лаборатории се впускат в нещо, което прилича на непрестанна „игра на музикални столове“, отбелязва Гуд в анализа си за WIRED.

Например OpenAI, ръководена от Сам Алтман, наскоро върна няколко изследователи, напуснали преди по-малко от две години, за да се присъединят към стартъпа на Мира Мурати (бивш технологичен директор на компанията на Алтман) – Thinking Machines.

В същото време Anthropic активно привлича кадри от създателя на ChatGPT, а OpenAI на свой ред назначава бивш изследовател по безопасност от Anthropic за ръководител на подготовката.

„Голямото разпадане“ на стартъпа

Дейв Муникиело, инвеститор в GV, описва случващото се като „голямо разпадане“ на технологичния стартъп. В миналото основатели и първи служители често оставаха до крайния етап на развитие на компанията, но днес, при бързо разрастващите се фирми за генеративен AI и огромния капитал, който стои зад тях, инвеститорите вече влагат средства със съзнанието, че стартъпът може да бъде „разглобен“.

Според анализа на Гуд причините са както финансови, така и културни.

Например Meta е предлагала на водещи AI изследователи пакети с компенсации за десетки или дори стотици милиони долари – суми, които могат да осигурят т.нар. „generational wealth“.

Но парите не са единственият фактор. Според Саяш Капур, изследовател по компютърни науки в Princeton University и старши сътрудник в Mozilla, технологичните специалисти вече осъзнават ограниченията на институциите, в които работят, а основателите стават по-прагматични.

Сходна тенденция се наблюдава и в академичните среди – през последните пет години все повече докторанти по компютърни науки напускат университетите, за да поемат към индустрията, където възможностите са значително по-големи.

Инвеститорите се адаптират към новата реалност

Гуд от WIRED обяснява, че надпреварата за таланти принуждава и рисковия капитал да промени стратегията си.

Макс Газор, основател на Striker Venture Partners, казва, че инвеститорите вече оценяват „химията и сплотеността“ на екипите повече от всякога и все по-често включват защитни клаузи в договорите – например изискване за одобрение от борда при лицензиране на ключова интелектуална собственост.

Любопитно е, че някои от най-големите acqui-hire сделки включват компании, създадени далеч преди бума на генеративния изкуствен интелект.

Например Scale AI е основана през 2016 г. – период, когато подобен тип споразумение би изглеждало трудно въобразимо. Днес подобни сценарии вече се планират още в ранния период на компаниите.

Според ветерана в технологичната журналистика Стивън Леви работата в AI стартъп днес дава тласък на професионалния опит:

„Една година в AI стартъп се равнява на пет години през друга технологична ера.“

Екипите могат да пускат продукти с милиони потребители за кратко време – достатъчно, за да се почувстват готови за следващото предизвикателство.

Контрастът с миналото е рязък. В края на XX век служителите рядко напускаха рано, а възможностите за работа бяха значително по-ограничени. Дори през 2000-те години основатели на компании като Google, Facebook, Airbnb или Stripe често оставаха на позициите си с години и печелеха от лоялността си, обяснява Гуд.

Но днес идеализмът постепенно отстъпва място на прагматизма.

Thinking Machines – магнит за елитни програмисти

Паралелно с тези процеси стартъпът Thinking Machines Lab – основан от бившия CTO на OpenAI Мира Мурати – демонстрира колко ожесточена е конкуренцията за таланти.

Според Business Insider награждаваният програмист Нийл У, трикратен златен медалист от международна олимпиада по програмиране и съосновател на AI стартъпа Cognition (оценен на около 10 млрд. долара), е работил в компанията, въпреки че ролята му не е публично обявена. Изданието се позовава на вътрешна кореспонденция, която го описва като част от екипа.

Thinking Machines Lab, базирана в Сан Франциско, помага на разработчици да обучават и персонализират модели за изкуствен интелект. Компанията е оценена на над 10 млрд. долара и е набрала около 2 млрд. долара начален капитал още преди да представи продукт.

По информация на Bloomberg тя е търсела финансиране при оценка от около 50 млрд. долара.

Въпреки това стартъпът не е имунизиран срещу войната за кадри.

Meta е провеждала агресивна кампания за привличане на служители, като е предлагала компенсации за стотици милиони долари и в крайна сметка е наела съоснователя Андрю Тълок с пакет до 1,5 млрд. долара, съобщава The Wall Street Journal, цитиран от Business Insider.

През януари CTO Барет Зоф и още двама основатели внезапно се връщат в OpenAI – поредното доказателство за динамиката на пазара на AI талант.

Thinking Machines разполага с екип от специалисти, дошли от лаборатории като OpenAI и Meta – показателен пример за мобилността на елитните инженери.

В по-широк план това отразява дълбока промяна в индустрията. Ако преди компаниите са се конкурирали чрез продукти, днес главният стратегически ресурс е човешкият капитал.

Както обобщава Лорън Гуд от WIRED, ореолът около технологичния сектор е избледнял, а основателите и най-лоялните им партньори все по-често заменят идеализма с прагматични решения. AI се развива толкова бързо, че специалистите, които го създават, се опитват да не изостават – дори това да означава честа смяна на работодателя.

„За момента това поколение AI таланти може да назове цената си“, пише Гуд. „Въпросът обаче е на каква цена?“

Най-тихата, но вероятно най-важната трансформация в технологичната индустрия не е свързана с алгоритмите. Тя е свързана с хората, които стоят зад тях. Изкуственият интелект може да променя продукти и дори цели пазари, но битката за бъдещето на индустрията все повече изглежда като битка за естествения интелект – този, който компаниите са готови да купят на почти всяка цена.