В продължение на десетилетия технологичната индустрия сякаш се крепи върху сравнително стабилен модел: основателите и първите служители остават в компаниите си, докато те не станат публични или не бъдат придобити.

Сега обаче логиката изглежда по доста различен начин.

Според анализ на Лорън Гуд, старши журналист в WIRED, Силициевата долина преживява трансформация на структурата, при която компаниите все по-често търсят не продукти, а кадри – и са готови да заплатят за тях цена, която е изглеждала немислима само преди няколко години.

От средата на 2025 г. са реализирани поне три големи AI acqui-hire сделки – придобивания, насочени към привличането на екипи от специалисти.

Meta инвестира над 14 млрд. долара в Scale AI и привлича главния изпълнителен директор Александър Уанг към своя Meta Superintelligence Labs (MSL).

По същата логика Google плаща около 2,4 млрд. долара, за да лицензира технологията на Windsurf и да интегрира съоснователите и изследователите ѝ в DeepMind.

Nvidia, от своя страна, залага 20 млрд. долара върху inference технологията на Groq – американска технологична компания, която разработва специализирани чипове и инфраструктура за изкуствен интелект, фокусирани върху изключително бърза обработка на данни и ниска латентност – и наема нейния главен изпълнителен директор заедно с част от персонала.

Заедно с това водещите AI лаборатории се впускат в нещо, което прилича на непрестанна „игра на музикални столове“, отбелязва Гуд в анализа си за WIRED.

Например OpenAI, ръководена от Сам Алтман, наскоро върна няколко изследователи, напуснали преди по-малко от две години, за да се присъединят към стартъпа на Мира Мурати (бивш технологичен директор на компанията на Алтман) – Thinking Machines.

В същото време Anthropic активно привлича кадри от създателя на ChatGPT, а OpenAI на свой ред назначава бивш изследовател по безопасност от Anthropic за ръководител на подготовката.

Meta инвестира в Scale AI и привлича досегашния изпълнителен директор Уанг за водеща роля в усилията по развитие на изкуствения интелект; Джейсън Дрог поема ръководството на стартъпа

В сделка за $14,3 млрд. Александър Уанг напуска Scale AI, за да се присъедини към Meta

„Голямото разпадане“ на стартъпа

Дейв Муникиело, инвеститор в GV, описва случващото се като „голямо разпадане“ на технологичния стартъп. В миналото основатели и първи служители често оставаха до крайния етап на развитие на компанията, но днес, при бързо разрастващите се фирми за генеративен AI и огромния капитал, който стои зад тях, инвеститорите вече влагат средства със съзнанието, че стартъпът може да бъде „разглобен“.

Според анализа на Гуд причините са както финансови, така и културни.

Например Meta е предлагала на водещи AI изследователи пакети с компенсации за десетки или дори стотици милиони долари – суми, които могат да осигурят т.нар. „generational wealth“.

Но парите не са единственият фактор. Според Саяш Капур, изследовател по компютърни науки в Princeton University и старши сътрудник в Mozilla, технологичните специалисти вече осъзнават ограниченията на институциите, в които работят, а основателите стават по-прагматични.

Сходна тенденция се наблюдава и в академичните среди – през последните пет години все повече докторанти по компютърни науки напускат университетите, за да поемат към индустрията, където възможностите са значително по-големи.

Новият проект на Сам Алтман цели неинвазивна връзка между мозъка и AI и отваря нов етап в надпреварата с Neuralink на Илон Мъск

OpenAI инвестира в Merge Labs – стартъпа на Сам Алтман за мозъчно-компютърни интерфейси

Инвеститорите се адаптират към новата реалност

Гуд от WIRED обяснява, че надпреварата за таланти принуждава и рисковия капитал да промени стратегията си.

Макс Газор, основател на Striker Venture Partners, казва, че инвеститорите вече оценяват „химията и сплотеността“ на екипите повече от всякога и все по-често включват защитни клаузи в договорите – например изискване за одобрение от борда при лицензиране на ключова интелектуална собственост.

Любопитно е, че някои от най-големите acqui-hire сделки включват компании, създадени далеч преди бума на генеративния изкуствен интелект.

Например Scale AI е основана през 2016 г. – период, когато подобен тип споразумение би изглеждало трудно въобразимо. Днес подобни сценарии вече се планират още в ранния период на компаниите.

Според ветерана в технологичната журналистика Стивън Леви работата в AI стартъп днес дава тласък на професионалния опит:

„Една година в AI стартъп се равнява на пет години през друга технологична ера.“

Екипите могат да пускат продукти с милиони потребители за кратко време – достатъчно, за да се почувстват готови за следващото предизвикателство.

Контрастът с миналото е рязък. В края на XX век служителите рядко напускаха рано, а възможностите за работа бяха значително по-ограничени. Дори през 2000-те години основатели на компании като Google, Facebook, Airbnb или Stripe често оставаха на позициите си с години и печелеха от лоялността си, обяснява Гуд.

Но днес идеализмът постепенно отстъпва място на прагматизма.

Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма използва тест, които нарича „четирите О“, или мехурчетата, които съставят един пазарен балон: свръхоценяване, свръхпритежание, свръхинвестиране и свръхзадлъжняване

AI балонът и четирите мехурчета, които го поддържат

Thinking Machines – магнит за елитни програмисти

Паралелно с тези процеси стартъпът Thinking Machines Lab – основан от бившия CTO на OpenAI Мира Мурати – демонстрира колко ожесточена е конкуренцията за таланти.

Според Business Insider награждаваният програмист Нийл У, трикратен златен медалист от международна олимпиада по програмиране и съосновател на AI стартъпа Cognition (оценен на около 10 млрд. долара), е работил в компанията, въпреки че ролята му не е публично обявена. Изданието се позовава на вътрешна кореспонденция, която го описва като част от екипа.

Thinking Machines Lab, базирана в Сан Франциско, помага на разработчици да обучават и персонализират модели за изкуствен интелект. Компанията е оценена на над 10 млрд. долара и е набрала около 2 млрд. долара начален капитал още преди да представи продукт.

По информация на Bloomberg тя е търсела финансиране при оценка от около 50 млрд. долара.

Въпреки това стартъпът не е имунизиран срещу войната за кадри.

Meta е провеждала агресивна кампания за привличане на служители, като е предлагала компенсации за стотици милиони долари и в крайна сметка е наела съоснователя Андрю Тълок с пакет до 1,5 млрд. долара, съобщава The Wall Street Journal, цитиран от Business Insider.

През януари CTO Барет Зоф и още двама основатели внезапно се връщат в OpenAI – поредното доказателство за динамиката на пазара на AI талант.

Thinking Machines разполага с екип от специалисти, дошли от лаборатории като OpenAI и Meta – показателен пример за мобилността на елитните инженери.

В по-широк план това отразява дълбока промяна в индустрията. Ако преди компаниите са се конкурирали чрез продукти, днес главният стратегически ресурс е човешкият капитал.

Това е най-големият начален кръг в историята на рисковия капитал. Но в тази новина има един още по-изумяващ аспект – колко малко вероятно е такъв успех да бъде постигнат от жена основател

Мира Мурати затвори $2 млрд. начален капитал в мъжкия свят на стартъпите

Както обобщава Лорън Гуд от WIRED, ореолът около технологичния сектор е избледнял, а основателите и най-лоялните им партньори все по-често заменят идеализма с прагматични решения. AI се развива толкова бързо, че специалистите, които го създават, се опитват да не изостават – дори това да означава честа смяна на работодателя.

„За момента това поколение AI таланти може да назове цената си“, пише Гуд. „Въпросът обаче е на каква цена?“

Най-тихата, но вероятно най-важната трансформация в технологичната индустрия не е свързана с алгоритмите. Тя е свързана с хората, които стоят зад тях. Изкуственият интелект може да променя продукти и дори цели пазари, но битката за бъдещето на индустрията все повече изглежда като битка за естествения интелект – този, който компаниите са готови да купят на почти всяка цена.