Малко хора се наслаждават на мрака, който съпътства зимата в по-високите ширини на света. При една десета от населението дългите нощи могат да предизвикат вид депресия, известен като сезонно афективно разстройство (САР). Точните физиологични причини за това разстройство не са изяснени. Възможните причини включват по-ниски нива на мелатонин – хормон, който регулира съня; спад в нивата на серотонин (невротрансмитер); и нарушаване на вътрешния циркаден ритъм на организма, който контролира всички видове телесни процеси.

Антидепресантите могат да помогнат, но те често имат странични ефекти. Много хора предпочитат да лекуват първопричината чрез устройства, излъчващи ярка светлина. Надеждата им е, че така ще прогонят мрака, който причинява САР. Налични са различни модели – от такива, които напомнят обикновени настолни лампи, до устройства, изглеждащи като таблети или смартфони на стойка. Много лекари ги препоръчват като първоначално лечение на разстройството, пише Economist.

Тестването колко ефективна е светлинната терапия обаче е трудно. При клиничните изпитвания на лекарства съпоставянето е лесно – една група получава истинския медикамент, а на другата се дава плацебо хапче.  При светлинната терапия обаче подобен подход е почти невъзможен, защото това би означавало голяма група от хора да бъде лишена от излагане на синтетична дневна светлина за продължителен период от време. Дори да се намерят доброволци, подобен експеримент може да се проведе само в големи институции като болници или домове за възрастни хора. Извършени са няколко проучвания в тази насока. Повечето обаче трябва да се задоволят с не толкова строг контрол.

Като се вземат предвид тези уговорки, доказателствата изглеждат обещаващо. Миналата година преглед на 21 проучвания, ръководен от Ту Же-Мин от Центъра за психично здраве в Дзинджоу, Китай, стигна до заключението, че светлинната терапия наистина работи. Друг доклад беше публикуван през март от Михаела Букута, психолог в Университета „Лучиан Блага“ в Сибиу, Румъния, и нейните колеги. Той стига до заключението, че между 60% и 90% от пациентите наблюдават „ремисия на симптомите“ при ежедневна употреба.

Що се отнася до това кои устройства са най-ефективни, изглежда, че лампите, излъчващи синя, зелена или бяла светлина, имат сходно действие.

Интензивността на светлината вероятно не е толкова решаваща, колкото твърдят рекламите. Много производители подчертават, че устройствата им достигат яркост от около 10 000 лукса – многократно по-силна от стандартното осветление в закрити помещения и близка до тази на дневната светлина при хубаво време.

Все пак по-слабата светлина също може да бъде ефективна, просто лампата трябва да се използва за по-дълго време.

Терапията няма и много недостатъци. Макар че няколко потребители съобщават за главоболие, дразнене на очите и замъглено виждане, такива оплаквания са редки.

Ползите от светлинната терапия изглеждат достатъчно значителни, за да провокират редица изследвания дали тя може да помогне и при други, не сезонни форми на депресия. И тук резултатите са обнадеждаващи. В свое проучване д-р Букута установява, че светлинната терапия сама по себе си подобрява състоянието на пациенти в около 44% от случаите. Когато се комбинира с антидепресанти, успеваемостта нараства до 76%.

Тези наблюдения подтикват учените да сравнят ефекта от медикаментозно лечение и светлинната терапия поотделно с този от тяхното комбиниране. Резултатите отново показват, че съчетаването на двата подхода води до по-добри резултати, отколкото само приемането на лекарства.

С настъпването на есенните нощи, всичко това носи известно облекчение. За тези, които страдат от зимна депресия, светлината в края на тунела може да идва и от лампа.