Някога това е най-скъпият имот в Лондон. Формално е къща, но прилича на дворец – има 45 стаи, закрит басейн, 4 асансьора и 116 прозореца, част от които гледат към „Хайд Парк“. И там не живее никой. По-точно – живее един бездомник. Опънал си е палатка пред входа на двореца и понеже много обича цветя, си е подредил цяла градина със саксии. 

Това е абсурдната, но реална история на къщата Rutland Gate в лондонския район Knightsbridge, разказана от The Guardian. 

За последно този имот е продаден през 2020 г. Цената му е била 243 млн. евро, което го прави най-скъпия във Великобритания. Но заради различни бизнес и житейски обрати, днес къщата е празна. А пред входа й живее един симпатичен, рошав и брадат чудак. На палатка. 

Бившият принц е получавал доходи от отдаването под наем на вили в имението „Роял Лодж“ – дома му близо до замъка Уиндзор, където е живял безплатно повече от 20 години

Андрю Маунтбатън-Уиндзор е печелил от преотдаване под наем на кралски имоти

Андерс Фернстед се настанява на верандата преди около три години. Днес все още е там и макар че това е суперскъп имот, той живее в полеви условия – за малка нужда ползва бутилка, цялото му имущество е струпано наоколо в кутии и кашони. 

Всъщност този имот е съставен от няколко къщи, както подсказва и адресът му – 2-8А. В началото на 80-те години на миналия век постройките са купени от милиардера Рафик Харири, който впоследствие става премиер на Ливан. В Лондон той си прави собствен дворец, в който живее като истински крал. Казват, че дори кошчетата за боклук в дома му били позлатени. И така до 2005 г., когато е убит при бомбен атентат в Бейрут. 

Следващият собственик на имота е саудитският принц Султан Бин Абдулазиз ал Сауд, който умира през 2011 г. Четири години по-късно скъпите мебели и оборудване от имота са продадени на търг. Появява се следващият милиардер – китаецът Ченг Чунг-киу, който го придобива през 2020 г. за рекордната сума, но така и не заживява с него. Формално имотът се води на името на съпругата на близък на Чунг – Хуи Ка Ян. Той пък се оказва обвиняем за финансови престъпления и се развежда. След тези сътресения бившата съпруга не може и да продаде имота, тъй като на имуществото ѝ е наложена възбрана заради делото срещу някогашния ѝ съпруг. И така къщата на милиардерите става къщата на бездомника. 

„Тази история ти оставя усещането, че престъпните пари, придобити от укриване на данъци, помагат градът да се превърне в център на свръхбогатите от цял свят“, коментира Роуланд Аткинсън, автор на книгата „How London Was Captured By the Super-rich”. 

Тази аура на Лондон като град на аристокрацията и бизнеса е характерна още от времената на Викторианската епоха. Тогава богатите са искали да бъдат на пешеходно разстояние от важните институции в столицата и да са близки до кралския двор. Днес ситуацията е подобна с тази разлика, че кралското семейство отдавна не играе водеща роля. Но пък богатите все така създават свои общности. 

В случая със сградата Rutland Gate обаче не се е стигнало до формиране на общност. Появява се Фернстед, чиято история е не по-малко интересна. Роден в Швеция през 1968 г., той известно време работи като журналист за различни издания и отразява технологичния сектор. След като майка му наследява къща с огромна градина, той развива интерес към ботаниката и дори започва да следва по специалността в Единбург. Не успява да завърши, а след това заминава за САЩ, където обаче е блъснат от кола и дълго време се възстановява. Занимавал се е и със спортна гимнастика, и с тенис на маса. Живее известно време в Сан Франциско, а после се връща в Лондон и работи за списание Economist. По това време живее на малка лодка. Една буря обаче я поврежда сериозно и той остава без дом, а междувременно е напуснал и работата си. Така му остава палатката, с която се мести на различни места из Лондон. Минава и през няколко социални жилища, но тази система не му харесва. Преди три години открива изоставената богатшка сграда и се „нанася“ пред входа ѝ. Днес познава част от хората в района, общува си с тях. 

Самият той не изглежда като бездомник. Казва, че е здрав физически и психически, не употребява наркотици, няма и други зависимости. Научил се е да оцелява в улични условия. Знае къде да намери храна, вода и ток, за да зареди телефона си. Използва wi-fi от близък ресторант, през зимата топли палатката с газова печка. Няма обаче документи, нито пари. Последното не го притеснява. 

„Да нямаш пари е по-добре, отколкото да имаш малко пари. Когато имаш малко, никога не ти стигат. А като нямаш пари, нямаш и проблем“, обяснява бездомникът. 

През последните десетилетия се считаше, че имотният пазар е „проблем“ на националните и местни власти. Днес той обаче е фактор за възхода на крайната десница, а Брюксел има нужда от ефективни действия

Скъпи жилища, високи наеми – ЕС търси изход от лабиринта с имотите. Гърция има план

Все пак признава, че да живееш на улицата е опасно и винаги трябва „да спиш само с едното око“. Но откакто се установил на едно място е по-спокоен. 

Тази история се развива в град, който от години е в жилищна криза – цените на имотите са непосилни за хора със средни или ниски доходи. Според едно проучване през миналата година около една четвърт от жилищата в столицата не се използват. Въпреки това строителството на нови сгради продължава, което по никакъв начин не помага за решаването на кризата. Според официалната статистика в Лондон има поне 1200 души, които спят по улиците. Има планове общината да започне да изкупува имоти, за да ги превърне в социални жилища. Но за това са нужни милиони. 

Междувременно сградата, пред която се е настанил Фернстед, вече не оглавява класацията за най-скъпите имоти в британската столица. Тя е „паднала“ на второ място след като имот в друг район е бил продаден за 319 млн. евро.

Фернстед се шегува, че е „толкова близо“ до лукса и показва с два пръста колко е дебела входната врата. 

„Създал съм си измислена реалност. Мисля си, че съм дете, на което родителите са позволили да си направи бивак в двора“, казва той в опит да демонстрира добро настроение. 

Естествено, Rutland Gate няма да стане дом за социално слаби, дори и общината внезапно да намери нужната сума, за да я купи. Но в момента е добра илюстрация на ситуацията с жилищната криза.