Учени от Станфордския университет установиха, че начинът, по който децата говорят за стресови или трудни преживявания, е по-добър показател за бъдещи рискове за психичното здраве, отколкото самото съдържание на разказите им.

Излагането на силен стрес в ранна възраст е сериозно предизвикателство за общественото здраве и е свързано с до една трета от психиатричните диагнози при възрастни по света, отбелязват авторите на изследването. Въпреки това все още липсват надеждни инструменти за установяване кои деца са най-уязвими.

„Това проучване предоставя убедително доказателство, че могат да бъдат разработени инструменти, които да откриват маркери за риск още преди поставянето на диагноза“, казва водещият автор Чейс Антоначи от Факултета по хуманитарни и природни науки на Станфордския университет.

По думите му именно през юношеството най-често се проявяват депресията и тревожността, а след като тези разстройства се развият, лечението им често е трудно.

Изследователите посочват липсата на сън като възможен фактор за влошаването на психичното здраве при младежите, прекарващи повече от три часа дневно онлайн

Употребата на социални мрежи при децата води до тревожност и депресия в тийнейджърска възраст, сочи проучване

Авторите подчертават, че не всяко дете, преживяло неблагоприятни събития в ранна възраст, ще развие психични или поведенчески разстройства. Много от тях дори проявяват устойчивост.

Тази разлика между отделните деца създава сериозна „прогностична празнина“, която затруднява определянето на тези, при които рискът от бъдещи проблеми е най-висок, пише Euronews. 

Изследователите интервюирали повече от 200 деца на възраст между 9 и 13 години за преживени стресови събития. С помощта на инструменти за езиков анализ, базирани на изкуствен интелект, те успели да предвидят кои от тях впоследствие ще развият тревожност, депресия или други психични затруднения, изследвайки единствено начина им на изразяване.

Проучването установява няколко характерни особености на речта, свързани с по-висок риск от бъдещи психични проблеми.

Например по-честата употреба на предлози, която показва по-сложна структура на разказа, се оказва един от най-силните предиктори за бъдещи вътрешни психични затруднения, като тревожност и депресия.

Друг рисков модел е използването на категоричен език – думи като „винаги“ или „никога“, които изразяват категоричност.

За разлика от това, по-честата употреба на местоимения от трето лице – „той“, „тя“, „те“ – се свързва с по-нисък риск. Според учените това показва, че детето насочва вниманието си към околните и външния свят, а не единствено към себе си.

Изследователите анализирали и съдържанието на разказите. Те установили, че макар то да не предсказва толкова надеждно дали ще се развие психично разстройство, все пак е добър показател за тежестта на бъдещите симптоми.

Урок по създаване на общност от Нидерландия

Защо най-щастливите деца в света прекарват четири вечери в ходене пеша

Разказите, съсредоточени върху конфликти, страдание и страх, съдържащи думи като „бой“, „страшно“ и „нападнат“, се свързват с по-висок риск. В тях често се описват физическо насилие, силно социално отхвърляне и интензивни емоционални реакции, като например писъци.

За разлика от това, разказите, посветени на положителни занимания и хобита, включващи думи като „игра“, „футбол“ и „куче“, са свързани с по-нисък риск. Същото важи и за емоционално неутрални описания на ежедневни дейности и за директни споменавания на грижи за психичното здраве.

Авторите стигат до извода, че това, което децата разказват, разкрива подробности за преживения стрес и житейските им обстоятелства, докато начинът, по който го правят, показва как организират и осмислят тези преживявания.

Според старшия автор на изследването Иън Готлиб анализът на речта е евтин, лесен за прилагане и може да се използва при голям брой хора.

„Той е лесен, достъпен и може да се окаже по-силен предиктор за развитието на психични проблеми от всеки един от останалите фактори сам по себе си“, заключава той.