От храма до борсата: Японските будистки монаси инвестират, за да спасят свещените места
Вярващите и даренията са все по-малко, а разходите - все повече Монасите избират пътя на инвестициите, за да съхранят вековното си наследство
,fit(1001:538)&format=webp)
В Япония, където традицията е синоним на вековна непреходност, нещо започва да се променя неочаквано: будистките монаси се превръщат в инвеститори – и не по призвание, а по необходимост.
За странната тенденция съобщават изданията Japan Times и Bloomberg, които разказват историята на Коукио Йонета, будистки монах пето поколение в малкия град в Хокайдо.
Преди да стане монах, той работи в отдела за продажби на дребно в Daiwa Securities – една от водещите японски финансови институции. През 2018 г. наследява от баща си храма „Конго-джи“ и напуска финансовия сектор, за да се посвети на религиозния живот.
Портфолиото на монаха
Когато разходите за поддръжка на вековната сграда започват да нарастват, Йонета се възползва от предишния си опит.
Вместо да чака дарения, които вярващите вече не могат да си позволят, той инвестира събраните средства в американски държавни облигации, японски недвижими имоти (REIT) и акции, сред които BYD и Hyundai.
Резултатът: над 10% годишна доходност за две години – достатъчно, за да се финансира част от необходимите 25 милиона йени (около 140 000 евро) за реставрацията на храма.
Доходността дори позволява разширяване на плана за реконструкция отвъд първоначалните очаквания.
Феномен, който набира сила
Йонета не е единичен случай, допълва Financialounge.com.
Все повече будистки храмове и шинтоистки светилища се обръщат към финансовите пазари, като проявяват особен интерес към ESG инструменти: облигации, свързани с околната среда, социалните въпроси и корпоративното управление, които се възприемат като по-съвместими с религиозните ценности.
Явлението не изненадва запознатите с демографската ситуация в Япония: будисткото население е намаляло с около 14% в последните 20 години, докато младите хора в големите градове постепенно губят връзка с религиозните практики.
Много храмове вече са затворени и пуснати за продажба поради липса на наследници и вярващи.
Икономически контекст
Тласъкът към пазарите идва и отвън.
Инфлацията в Япония подкопава покупателната способност на даренията, докато разходите за поддръжка на пищните храмове нарастват.
Повишаването на доходността по облигациите и неотдавнашното затягане на паричната политика от страна на Централната банка на Япония правят инструментите с фиксирана доходност по-привлекателни в сравнение с миналото, като предлагат реална алтернатива за храмовете вместо зависимостта от дарения на вярващите.
Четвърт век нулеви лихвени проценти е направил почти невъзможно да се извлече печалба от натрупаните резерви. Днес ситуацията се е променила.
Историята на японските монаси-инвеститори разказва нещо повече от любопитен факт: как демографският натиск и икономическите промени преобразуват дори и най-дълбоко вкоренените в традицията институции.
И как финансовите пазари, често възприемани като противоположност на духовността, се превръщат в инструмент за оцеляване на една вековна култура, нейната архитектура и изконни ценности.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)