Приближаващата се към предсрочно повишение на лихвените проценти Японска централна банка е изправена и пред нарастващия риск, че всяка стъпка към затягане на паричната политика може да бъде неутрализирана от политическия натиск за подкрепа на пазара на облигации.

Тъй като плановете за държавни разходи водят до повишаване на доходността, финансовата институция се озовава във все по-неудобна битка да защити усилията си за нормализиране на паричната политика и да устои на призивите за възобновяване на програмата за изкупуване на облигации, която се опитва да прекрати, съобщава Reuters.

Загрижеността относно експанзивната фискална програма на министър-председателя Санае Такаичи доведе до повишаване на доходността на държавните облигации, което увеличи разходите по заемите с най-тежкото дългово бреме и предизвика гнева на САЩ поради отражението върху пазарите на американски държавни ценни книжа.

Осъзнавайки въздействието, което покачването на доходността би могло да окаже върху разходите за обслужване на дълга на Япония, Такаичи обеща миналия месец да подобри комуникацията с пазарите, за да запази доверието във финансите на Япония.

Местните медии съобщават, че на среща през май Такаичи е призовала управителя на Японската централна банка Казуо Уеда да изкупува повече облигации, когато е необходимо, за да ограничи ръста на дългосрочните лихвени проценти.

„Администрацията на Такаичи поставя по-голям акцент върху количествения аспект на паричната политика, отколкото върху конвенционалните инструменти като повишаването на лихвените проценти“, заявява Тошихиро Нагахама, лично избран от премиера да се присъедини към правителствена работна група.

Министърът на икономиката Минору Киучи, друг съюзник на Такаичи, предупреждава за икономическите последствия от намаляването на баланса на Японската централна банка и призовава да се даде приоритет на стабилността на пазара, според протокола от юнското заседание на банката.

Някои анализатори твърдят, че такъв натиск може би вече е повлиял на политиката, като посочват решението на банката от юни да съчетае повишението на лихвения процент със спиране на плана за постепенно намаляване покупките на облигации от следващата фискална година.

Докато пазарите остават фокусирани върху темпото и времето на бъдещите повишения на лихвените проценти, анализатори наблюдават засилващия се политически дебат относно нарастващата доходност на облигациите и какво би могло да означава това за плановете на банката за постепенно намаляване на покупките на облигации по време на периоди на пазарен стрес.

„Изискването към Японската централна банка да изкупува облигации, когато дългосрочните лихви се повишават, би имало обратен ефект, като би подхранило опасенията относно фискалното доминиране и би породило съмнения относно способността да се бори с инфлацията“, казва бившият служител на банката Нобуясу Атаго.

Санае Такаичи е привърженик на експанзивната „Абеномика“ на покойния премиер Шиндзо Абе, която включваше масивни парични стимули към съживяване на растежа чрез мащабно изкупуване на активи, отбелязва Reuters.

За Японската централна банка обаче възобновяването на изкупуването на облигации е в противоречие с дългогодишните усилия за излизане от извънредните стимули. Финансовата банка прекрати контрола върху кривата на доходността през 2024 г. и стартира програма за постепенно намаляване на изкупуването като част от по-широка стратегия за нормализация.

Промяната на курса в този момент рискува да подкопае доверието в този преход и в усилията да вдъхне нов живот на пазара, който е в застой след години масивно изкупуване. Банката подчертава, че ще засили изкупуването на облигации единствено чрез спешни операции, ако доходността се повиши хаотично, без връзка с икономическите фундаменти и ако заплашва финансовата стабилност на страната.

Макар че намесата на американския министър на финансите Скот Бесънт може да възпре администрацията от противопоставяне на предсрочно повишение на лихвите, Банката засилва защитата си срещу всякакъв политически натиск за увеличаване изкупуването на облигации. В изследователска статия, публикувана миналата седмица, тя изтъква, че основният фактор за по-високите доходности на облигациите е нарастващата инфлация, а не забавянето на изкупуването на облигации от нейна страна.

Протоколът от заседанието по паричната политика през юни показа също, че членовете на Управителния съвет са започнали обсъждания за евентуалния размер на баланса, което е сигнал за продължаващ ангажимент към нормализиране на политиката въпреки правителствения натиск.

„Ако пазарите тълкуват изкупуването на облигации като мярка, насочена към монетизиране на дълга или понижаване на доходността, това може да накърни доверието в Централната банка“, заявява един от членовете, цитирани от Reuters.

Според Атаго подробните дискусии сочат, че финансистите вероятно вече полагат основите за публикуване на прогнози за евентуална цел за баланса.

„Публикуването на такива заключения би помогнало на Японската централна банка да се защити от критиките, че манипулира темпото на изкупуване на облигации в отговор на натиска от правителството“, допълва той.

Въпреки това пазарите в крайна сметка може да принудят банката да предприеме действия, тъй като инвеститорите остават притеснени от експанзивната фискална програма на Такаичи, която оказва натиск за повишение на доходността.

Доходността на 10-годишните японски държавни облигации (JGB) се повиши до 2,805% в понеделник, приближавайки се до нивото от 3%, което според някои анализатори е праг за нова вълна от разпродажби.

Макар Японската централна банка да не си поставя за цел конкретно ниво на доходността, би могла да се намеси, ако движенията станат достатъчно бързи и едностранни, за да застрашат финансовата стабилност, заявява източник на Reuters.

„Банката може да няма друг избор, освен да се намеси, ако липсата на търсене на облигации сред местните инвеститори предизвика скок в доходността“, заявява Мари Ивашита, главен стратег по лихвените проценти в Nomura Securities. „Това е цената, която банката плаща за това, че доминираше на облигационния пазар толкова дълго време с продължително облекчаване на паричната политика“.