Йената падна до най-ниското си ниво от 1986 г.

Йената поевтиня до 40-годишно дъно спрямо долара в азиатската търговия във вторник, поставяйки трейдърите в повишена готовност за евентуална валутна интервенция от страна на японското правителство.

Министърът на финансите на Япония Сацуки Катаяма във вторник отново обеща да ограничи прекомерната волатилност на йената.

„Ще предприемем подходящи действия по отношение на валутите по всяко време, когато е необходимо“, заяви Катаяма, цитирана от The Wall Street Journal.

„По време на последната онлайн среща между финансовите ръководители на Япония и САЩ потвърдихме, че решителните действия са сред възможностите“, добави тя, намеквайки, че японското правителство може да се намеси, за да подкрепи йената.

Японската валута поевтиня с 0,2% до 162,20 йени за долар, след като по-рано достигна 162,40 - най-слабото ѝ вътрешнодневно ниво спрямо долара от 1986 г. насам, показват данни на FactSet.

„Ключово ниво беше пробито, а йената остава валута с ниска доходност, така че в краткосрочен план е вероятно да видим още отслабване“, казва пред WSJ Абас Кешвани, директор „Макростратегия за Азия“ в RBC Capital Markets.

„През последния месец наблюдаваме широко поскъпване на долара, така че това не е проблем само на йената“, добавя той.

Златото, среброто и биткойнът потъват. Причината се казва Кевин Уорш

Пазарни фактори като силата на долара оказват натиск върху японската валута и изглежда са накарали властите в Токио да преместят прага, при който биха защитили йената, към около 163 йени за долар.

Япония отдавна се затруднява да спре трайното отслабване на валутата си. Данни на Министерството на финансите показват, че между 28 април и 27 май страната е похарчила рекордните 11,7349 трлн. йени, или около 72,47 млрд. долара, за валутна интервенция. Това обаче носи само временно облекчение, а разпродажбите на йената се подновиха с връщането на апетита към риск след отслабването на напрежението в Близкия изток.

Анализатори на Maybank посочват в доклад, че японските власти разполагат с „достатъчно боеприпаси“ за нова намеса на валутния пазар. Според оценките им Япония има 162,24 млрд. долара в депозити и 931,68 млрд. долара в ценни книжа - сума, която далеч надхвърля средствата, похарчени за интервенции по-рано тази година.

Сигналите, че мирните преговори между САЩ и Иран ще бъдат подновени във вторник, както и воденото от технологичния сектор възстановяване на Уолстрийт през нощта, подкрепиха настроенията за поемане на риск. Това обикновено оказва натиск върху валути убежища като йената.

Силният долар преобръща една от големите валутни сделки на годината

Освен това перспективата Японската централна банка да повишава лихвите бавно, на фона на продължаващите очаквания за увеличение от страна на Федералния резерв, допълнително отслаби йената и подкрепи долара.

Спадът на йената засилва и опасенията около инфлацията в Япония. Страната с население от около 123 млн. души разчита силно на внос на основни стоки като храни и енергия. Петролът и природният газ се търгуват в долари, което ги прави по-скъпи за купувачи като Япония, когато собствената им валута поевтинява.

Всеки рязък скок на разходите за внос може да принуди Японската централна банка да повиши лихвите, което би могло да подкопае крехкото икономическо възстановяване на страната. На заседанието си през юни централната банка повиши лихвите с 25 базисни пункта до 1,0% - най-високото ниво от 31 години.