Когато пазарите се разклащат, инвеститорите обикновено знаят къде да потърсят убежище: американски държавни облигации, японска йена и злато.

Но през 2026 г. този изпитан сценарий не работи по очаквания начин. Доходността по американските облигации се повиши след началото на войната между САЩ и Иран, йената отслабна до многодесетилетни минимуми спрямо долара, а златото се отдалечи значително от върховете, достигнати през януари.

Според пазарни стратези причината е, че настоящата ситуация не представлява класически епизод на бягство от риска.

Опасенията за инфлацията, по-високите реални лихви, тревогите около държавните финанси и големите разлики в лихвените проценти между отделните икономики надделяват над традиционното търсене на сигурни активи. В същото време инвеститорите продължават да преследват печалби от компании, свързани с бума на изкуствения интелект.

Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC, коментира пред CNBC, че апетитът към риск остава стабилен, а глобалните финансови условия продължават да бъдат изключително благоприятни.

Американските пазари, както и някои азиатски борси, достигат рекордни стойности, подкрепени от силен интерес към компании, свързани с изкуствения интелект. В САЩ това са Nvidia и Intel, а в Азия – Samsung Electronics, SK Hynix и Taiwan Semiconductor Manufacturing Company.

Подобно мнение изразява и Хенинг Потстада, глобален ръководител на мултиактивните стратегии в DWS.

„Двигателят на акциите е растежът на печалбата на акция. Това е единственият фактор, който има значение в дългосрочен план за фондовия пазар, а прогнозите за печалбите продължават да се подобряват“, казва той пред CNBC.

Все повече централни банки искат да намалят доларовите си резерви. Защо тогава златото пада?

Облигации и инфлация

Въпреки геополитическата несигурност, облигациите не привличат типичните потоци към сигурни активи поради две основни причини: инфлационните очаквания и устойчивостта на държавния дълг.

Потстада обяснява:

„Войната с Иран доведе до затваряне на Ормузкия проток и до поскъпване на петрола от 60 до 120 долара за барел. Това повиши инфлационните очаквания и дори реалната инфлация. В подобна среда облигационните пазари се движат не от перспективите за растеж, а от очакванията за инфлацията.“

Повишаването на инфлационните очаквания обикновено прави облигациите по-малко привлекателни, тъй като намалява реалната стойност на бъдещите фиксирани плащания по тях. Това води до спад в цените на облигациите и ръст в доходността им.

Що се отнася до устойчивостта на дълга, въпреки силното доверие към американските държавни облигации, размерът на федералния дефицит на САЩ поражда известни опасения.

Още миналата година заместник-председателят на Goldman Sachs Роб Каплан предупреди:

„Винаги сме говорили за бюджетните дефицити, но днес нетният дълг е по-висок от всичко, което сме виждали през живота си.“

Тогава той посочи, че очакваният бюджетен дефицит от около 2 трилиона долара, или приблизително 6–7% от БВП, е необичайно висок за период извън рецесия.

Реалните данни обаче се оказаха малко по-ниски. Според Бюджетната служба на Конгреса на САЩ федералният дефицит за финансовата 2026 г. се очаква да достигне около 1,9 трилиона долара, или 5,8% от БВП.

„Смъртоносният кръст“ при златото може да изглежда по-страшен, отколкото е

Златото не блести както преди

Що се отнася до златото, ситуацията също изненадва анализаторите.

Исторически благородният метал е бил предпочитано убежище както за монарси, така и за обикновени хора по време на кризи. Слабата му динамика през последните месеци обаче обърква мнозина на пазара.

Били Люн, инвестиционен стратег в Global X ETFs, е категоричен:

„Напоследък златото не се държи като типичен сигурен актив.“

Според него върху цената му оказват натиск силният щатски долар и по-високите реални лихвени проценти.

„Тези фактори доминират движението на цената му дори в периоди на пазарна нестабилност“, допълва той.

Хенинг Потстада също определя поведението на златото като необичайно, но смята, че причината може да се крие в активността на дребните инвеститори и използването на ливъридж.

По думите му пред CNBC много индивидуални инвеститори са навлезли на пазара на злато по време на силното рали през миналата година, а днес именно този „бърз капитал“ засилва ценовите колебания.

„В структурен план все още смятаме, че златото остава добър защитен актив“, подчертава той.

Йената падна до най-ниското си ниво от 1986 г.

Йената губи статута си на убежище

Най-сериозни съмнения анализаторите изразяват по отношение на японската йена.

Разминаването между паричната политика на Японската централна банка и тази на останалите водещи централни банки, съчетано с огромния държавен дълг на Япония и слабостта на валутата, кара все повече експерти да се питат дали йената все още заслужава репутацията си на сигурно убежище.

Обикновено повишаването на лихвените проценти подкрепя дадена валута. Въпреки че Японската централна банка повиши основната си лихва до най-високото ниво от 30 години насам, японските държавни облигации достигнаха рекорди в доходността, а властите извършиха валутна интервенция на стойност 74 милиарда долара, йената продължи да отслабва.

Към 3 юли японската валута се търгуваше около 162 йени за един щатски долар – едно от най-слабите ѝ нива от десетилетия.

Допълнителен натиск идва и от държавния дълг на Япония. Според Международния валутен фонд през 2026 г. той достига 204,4% от брутния вътрешен продукт – най-високото съотношение в света.

„Йената стана по-малко надеждна заради различията в паричната политика и чувствителността си към разликите в доходността между държавите“, посочва Люн.